Решение № 3364 от 25.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10943/2023
- Вид
- Решение № 3364
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3364 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330110943 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. А. П., ЛНЧ ***, роден *** г. и Д. В. Ч., ЛНЧ ***, родена на *** г., граждани на Р. Ф., против „Мастър игъл“ ЕООД, ЕИК 204922383, с която са предявени субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 01.02.2023 г. сключили с ответника договор за наем на недвижим имот – апартамент в гр. П., ул. "И. В." **** и паркомясто № 3, срещу месечна цена от 600 евро, платен депозит в същия размер и срок от две години, който бил прекратен предсрочно по искане на наемодателя на 06.06.2023 г., при което имотът освободен и предаден. Депозитът бил платен фактически при сключване на предходен договор за наем от 29.03.2022 г., но доколкото при прекратяването му не били констатирани повреди върху наетата вещ, страните се съгласили платената сума да не бъде връщана, а да послужи като депозит по договора от 01.02.2023 г., съгл. чл. 3, ал. 2 от същия.
Моли се за присъждане на: платения депозит – по 300 евро /левова равностойност от 586,75 лева/ за всеки ищец, подлежащ на връщане, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. В о.с.з. – редовно 1 призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наемното правоотношение между страните се установява по категоричен начин от представения договор за наем на недвижим имот от 01.02.2023 г. – подписан и неоспорен. В чл. 3, ал. 2 изрично е удостоверено, че наемателите – ищци са платили депозит от 600 евро, който е получен /във връзка с предходен договор за наем, също подписан и неоспорен/. Няма конкретни уговорки относно предпоставки за връщането му, поради което се приема, че такива са налице при прекратяване на правоотношението, връщане държането на имота и липса на установени вреди/неплатени консумативни разходи, за обезщетяването на които да послужи депозитът.
От ангажираните гласни док. средства, чрез разпит на свидетеля Д. Ш. /приятел на ищците/, се установява, че през м. юни 2023 г. ищците са напуснали имота, като са предали/върнали ключовете на наемодателя. Свидетелят им помогнал в пренасянето на вещите от стария в новия апартамент, в който се преместили.
Показанията се кредитират като ясни, последователни, непротиворечиви, вкл. при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, като няма доказателства, които да им противостоят, нито пречка да бъдат ценени като достоверни.
Принципно предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя с разпоредбата на чл.
233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Същото не се изчерпва само с преустановяване на ползването, като наемателят следва да опразни имота и да предаде ключа на наемодателя /трайна съдебна практика – Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г.о., ГК, Решение № 477 от 20.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., III г.о., ГК, Решение № 73 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2015 г., IV г.о., ГК, Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т.о., ТК, Решение № 214 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1642/2015 г., II т.о., ТК и др./.
В конкретния случай, от събраните доказателства, се установява несъмнено, че при прекратяване на договора, ищците са преустановили ползването на имота, както и, че същият е бил опразнен от вещи и друго имущество, а ключът е бил предаден на наемодателя.
С оглед изложеното и доколкото прекратяването на наемното правоотношение се доказва, както и плащането на предварително предоставения депозит, с връщане на вещта, при липса както на твърдения, така и на доказателства относно предпоставки /основание/ за задържане на платената сума, съдът приема исковете за основателни и доказани по размер, с установени всички елементи от фактическия им състав. Следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищците, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направени са искания, представени списъци по чл.
80 ГПК и док. за платени – по 500 лева за всеки – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС и по 50 лева – ДТ.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мастър игъл“ ЕООД, ЕИК 204922383, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Сочи“ № 10 да плати на ищците - И. А. П., ЛНЧ ***, роден на *** г., гражданин на Р. Ф., с адрес: гр. П., ул. "Ч. т." *** и Д. В. Ч., ЛНЧ ***, родена на *** г., гражданка на Р. Ф., с адрес: гр. П., ул. "Ч. т." ***, следните суми: общо 600 евро /шестстотин евро/ - или по 300 евро на всеки ищец – представляваща подлежаща на връщане сума – платен депозит по прекратен договор за наем на недвижим имот от 01.02.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 27.07.2023 г. до окончателното погасяване, както и по 550 лева /петстотин и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство за всеки ищец.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /**/:
*********************************
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3