Решение № 139 от 09.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 266/2026
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 43а, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 43а, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Д. Хаджиев
Членове:
Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600266 по описа за 2026 година Производството е по глава XXI от НПК във вр. с глава ХХХV, раздел VІ от НПК.
Образувано е по протест на прокурора срещу протоколно определение по ЧНД № 363/2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е била заменена неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на две години, два месеца и десет дни, наложено на осъдения по НОХД № 234/2019 г. на Чирпанския районен съд, с наказание лишаване от свобода за срок от една година един месец и десет дни при първоначален общ режим.
В протеста се релевират доводи за неправилно определяне на режима на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК съдът следва да определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в случаите, в които на осъдения е наложено наказание за извършено умишлено престъпление, когато е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно и сборът на двете 1 наказания надвишава две години. Прокурорът се позовава на справката за съдимост на М., съгласно която същият е бил осъждан условно на лишаване от свобода за 11 месеца като непълнолетен, като изпълнението на наказанието му е било отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК с по-кратък изпитателен срок. В изпитателния срок на визираното наказание е било извършено и деянието по НОХД № 234/2019 г. на РС – Чирпан. В тази връзка от въззивния съд се иска да постанови замененото с протоколно определение от 14.05.2026 г. наказание по ВЧНД № 363/2026 г. на ОС – Стара Загора да се изтърпи при първоначален строг режим наместо при общ.
В съдебно заседание пред настоящия съд, прокурорът не поддържа подадения протест. На първо място отбелязва, че нормата е била погрешно цитирана от прокурора. От друга страна, при все да се съгласява с това, че са били налице формалните предпоставки за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, определеният общ режим за неговото изтърпяване е бил коректно избран. Пледира за потвърждаване на определението на ОС-Стара Загора, с което е било уважено предложението на председателя на Пробационната служба в гр. Чирпан във варианта, в който е постановено.
Намира, че превъзпитателният ефект спрямо осъдения може да се постигне и с изтърпяването му при общ режим.
Председателят на Пробационен съвет – Чирпан се солидаризира с изразеното становище от прокурора.
Осъденият и неговият защитник молят да се потвърди определението на първостепенния съд, като наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим.
Въззивният съд, предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на основание чл. 314 от НПК провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:
От фактическа страна правилно и в съответствие с доказателствата по делото е било прието, че в ОЗ „ИН”, сектор „Пробация“ е било приведено в изпълнение наказанието, наложено на осъдения Е. А. М., във връзка с влязлото в сила определение за одобряване на споразумение от 13.08.2019 г. по НОХД № 234/2019 г. на Чирпанския районен съд, с което на М. е било наложено наказание пробация за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено като непълнолетен. За същото му е било наложено 2 наказание, съобразено с редукцията на наказанията при съдене на непълнолетни лица, а именно при условията на вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК пробация при четири пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и осем месеца при периодичност от четири пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и осем месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за срок от две години и осем месеца, както и ограничения в свободното право на придвижване в часовата граница от 22.00 ч до 06.00 ч. за две години и осем месеца. Наказанието пробация е било приведено в изпълнение на 13.12.2024 г., като в периода 28.03.2024 г. до 23.12.2025 г. М. е изтърпявал лишаване от свобода в Затвора – С.. Осъденият е бил уведомен и за правата и задълженията си, произтичащи от изпълнението на наложените му пробационни мерки. Подписал е протокол, че е запознат с всички задължения, които следва да спазва и бил предупредена, че при неизпълнение ще му бъде наложено наказание по ЗИНЗС. Съставили се индивидуални планове и графици за изпълнение на пробационните мерки, с които също така бил запознат. Въпреки това, съгласно приложените по делото отчетен картон, график за регистрация и график за провеждане на срещи, както и съгласно изготвените констативни протоколи, същият допуснал неизпълнение по три от четирите пробационни мерки. Не са били констатирани нарушения единствено при спазването на времевия диапазон за пребиваване на адреса на регистрация, като в тази насока са били извършени 6 проверки, при които не са били установени нарушения. Във връзка със „задължителната регистрация по настоящ адрес“, от привеждане на наказанието до изготвяне на предложението на пробационната служба до съда, са били установени множество отклонения от графика за явяване, в различни периоди от изпълнението на тази мярка. За допуснатите нарушения били изготвени констативни протоколи. Осъденият не е уведомявал за наличието на уважителни причини за неявяването на регистрация. Същевременно не е бил освобождаван от полагането на подпис. При пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ също са били констатирани отклонения без уважителни причини. Във връзка с изпълнението на мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото“ се установява, че М. не е изпълнявал всички планирани за отработване часове, съгласно приложените констативни протоколи. Във връзка с поисканите му обяснения, е изтъквал, че 3 объркал дните и не се сетил кога следва да се яви за полагане на подпис. По повод отработването на часове започнал работа в рамките на 1 час, като търсел оправдания за спиране и като причини изтъквал глад, липса на цигари и кафе, болки с корема и краката, тежест след хранене, валеж. За поведението му, първоначално било наложено наказание „забележка“. След това бил санкциониран с „писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода”, като заповедта за налагане на наказанието била връчена лично на осъдения. Съобразно протокол от проведеното на 02.04.2026 г. заседание на Пробационния съвет с район на действие съдебен район – гр. Чирпан, било разгледано предложението на пробационния инспектор за замяна на остатъка от неизтърпяваната част от наложеното на М. наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 43а, т. 2 НК, като било взето решение да се изготви предложение в този смисъл до Окръжен съд – Стара Загора.
Във връзка с горното е било проведено производство пред първата първа инстанция на компетентния съд по ЧНД № 363/2026 г., като с определение рег.
№ 389/14.05.2026 г. наказанието пробация било заменено с лишаване от свобода. С оглед на така установените факти, първата инстанция с основание, е приела, че искането на Председателя на Пробационен съвет–Чирпан, е основателно. Поведението на осъдения в периода на изпълнение на определените му пробационни мерки е демонстрирало съзнателното отклонение от изпълнението им и явно нежелание на осъдения да се съобразява с определените графици за изпълнение, съпроводени с многократни отклонения без уважителни причини. Във връзка с изложеното, първият съд е приел, че по отношение на осъдения са налице предпоставките на чл. 43а, т. 2 от НК и целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК, могат да бъдат постигнати единствено със замяна на неизтърпяната част от приведеното в изпълнение наказание ПРОБАЦИЯ с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Размерът на замененото наказание е бил съобразен с изискванията на чл. 43а, т.
2 НПК, като два дни пробация са били заменени с един ден лишаване от свобода. В този смисъл остатъкът от наказанието пробация, в посочения погоре размер, правилно е бил конвертиран в една година, един месец и десет дни лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. Съвкупната преценка на представените с пробационната преписка и пред окръжния съд доказателства, действително налагат извод, че демонстрираното от осъдения поведение 4 очертава липса на започнал процес на превъзпитание. М. е допуснала системно неизпълнение на наложените му задължителни пробационни мерки, без при всички случаи, да е представил данни за наличието на уважителни причини.
Въпреки уведомяването на осъдения за възможните последствия от неизпълнението на наказанието „пробация“, демонстрираното от него цялостно отношение към изпълнението на пробационните мерки е било пренебрежително. От друга страна, той е бил предупреден за последиците от евентуално отклонение, още с активиране на мерките, като не е разполагал с право на избор и хаотичност при изпълнение на задълженията си, като не е установена обективна невъзможност за изпълнение на пробационните мерки и опитите да се оправдаят отсъствията му са останали лишени от доказателствена опора. Осъденият е демонстрирал пренебрежително отношение към наложеното му наказание, намерило израз в същественото неизпълнение на наложените пробационни мерки. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че неизпълнението се дължи на неизвинителни причини и се явява системно, следва да бъдат споделени, тъй като се касае за виновно неизпълнение от страна на осъдения на определените му пробационни мерки. При това положение, целите на наказанието, в конкретния случай, са постижими чрез замяна на наказанието пробация. Съобразно чл. 43 а, т. 2 от НК, пробацията законосъобразно е била заменена с наказание лишаване от свобода за посочения вече по-горе срок. В случая, доколкото са налице предходни осъждания на М. като непълнолетен на лишаване от свобода не е приложим института на условното осъждане. Първият съд правилно е преценил, че в случая, не са налице материално-правните предпоставки за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, поради обремененото съдебно минало на осъдения.
Не може да бъде споделен довода в протеста, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, доколкото тя е релевантна, когато е налице предходно наказание лишаване от свобода и не са изтекли 5 години от неговото изтърпяване. По-скоро става въпрос за обсъждане на хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК, защото престъплението, за което е било наложено наказание пробация на М. като непълнолетен, се явява извършено в изпитателния срок на друго предходно негово осъждане също като непълнолетен, за което му е било наложено условно наказание на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК. Несъмнено, обаче така както сочат 5 всички участници в процедурата пред настоящата инстанция, съдът може и да не приложи горепосочената разпоредба, ако са налице основанията, визирани в чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС и не е налице висока обществена опасност на дееца. В посочения вече по-горе смисъл протестът не е за пълна отмяна на определението, а е насочен само към режима на изтърпяване на наказанието.
По мнение на настоящия съдебен състав, в случая корекция на режима не се налага. Действително решаващият съд не е обсъждал цитираното основание за определяне на общ режим, но това че същият се явява по-лек от принципно прогласения в закона режим за изтърпяване на наказанието при положение, че е активирано предходно условно осъждане като непълнолетен и деецът не е бил освобождаван частично или изцяло от неговото изтърпяване, като срокът на двете наказания надхвърля две години. Но тъй като обсъжданите осъждания на М. са първи в справката му за съдимост и касаят престъпления, осъществени от него все като непълнолетен, това следва да се съобрази в случая, като не разкрива интензитета на изискуемата от законодателя обществена опасност.
Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4382fbb4-8386-47b6-97aa-01025ba4a71d