Решение № 1594 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110203052 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3052 по описа на СРС за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. А. Р. против Наказателно постановление (НП) № 329772/2018 от 13.02.2018 г. издадено от ****** - Заместник - кмет на Столична община, с което на жалбоподателя А. Р. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО – отм./ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

В жалбата от А. Р. се излагат доводи за това, че процесното наказателно постановление не й е връчено, тя не е подписвала и получавала същото, а е получила покана за доброволно плащане на сумата от 200 лв., в което било посочено, че НП е влязло в сила на 27.03.2018 г. В уточнителна молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят А. Р., редовно призована, не се явява и не се представлява от упълномощен представител.

Въззиваемата страна – Зам. Кмет на Столична община, редовно призована, се представлява от юрк. хххх, която счита, че от приложените по делото гласни и писмени доказателства безспорно се доказа извършването на нарушението. Счита, че към момента на подаване на жалбата е изтекла абсолютната погасителна давност. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 30.01.2018 г. свид. К. Т. - контрольор по редовността на пътниците при "Център за градска мобилност" /ЦГМ/ ЕАД съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000329772/30.01.2018 г. против жалбоподателя А. А. Р. за това, че на същата дата, в 15:20 часа, в гр. София, Р. пътувала в автобус А-86 /с инвент. № 7097/ в посока ул.Хан Кубрат, район:

„Надежда", като след спирка „Метростанция Хан Кубрат“ била извършена проверка и било установено, че жалбоподателят А. Р. не притежавала редовен превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

В акта е посочено, че с така описаното поведение жалбоподателят А. Р. е извършила административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Актът бил съставен в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и жалбоподателя А. Р., като последната го подписала без възражения. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка, на 13.02.2018 г. ****** - Заместник-кмет на Столична община издал обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя А. Р. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО (отм.) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

По делото не са представени от АНО доказателства за датата на връчване на същото на жалбоподателя А. Р.. Видно от приложена по преписката писмо от кмета на Район „Подуяне“, процесното НП № 329772/2018 от 13.02.2018 г. е отбелязано като невръчено. В приложените известие за доставяне и обратна разписка, е отбелязано, че лицето отсъства. С оглед на изложеното съдът намира, че за жалбоподателя А. Р. не е започнал да тече срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и подадената жалба, по която е образувано настоящето дело следва да се приеме за подадена в срок.

По доказателствата:

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел К. Т., както и от в приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - съставеният АУАН, писмо от Район "Подуяне" - СО за невръчени НП; известие за доставяне и обратна разписка с посочване, че лицето отсъства, Заповед № РД-09-97/11.11.2016г. на изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД, Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на Кмета на СО, Покана за доброволно изпълнение и Запорно съобщение от ЧСИ хххххх

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Т., който след предявяване на АУАН по реда на чл. 284 от НПК заявява, че същият е съставен и подписан от него, но не си спомня за конкретния случай.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото в пълнота, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са и приобщени по надлежния процесуален ред.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима. Съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, доколкото АНО не представи доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя А. Р.. Наред с това в преписката не се откриват доказателства за връчване, а е налице приложено писмо, в което се посочва, че НП не е връчено, както и известие за доставяне и обратна разписка с отбелязване, че лицето отсъства. Не са представени от страна на АНО и надлежни и достатъчни доказателства за това, че са били налице всички законово предвидени предпоставки по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че жалбоподателят не е бил намерен на адреса си, тъй като е напуснал същия. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. За да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От доказателствата по делото е видно, че не е установено едно кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата, доколкото няма никакви доказателства неизвестен ли е новият адрес на жалбоподателя Р.. Следователно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателното постановление е връчено надлежно на жалбоподателя при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и поради това изводът на АНО, че същото е влязло в сила и породило правни 3 последици е неправилен.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че видно от приложените заповеди за компетентност АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП.

Независимо от това, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: В чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО /приложима към процесното деяние/ са предвидени задължения за пътниците, както следва: а) да притежават редовен превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; б)да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване; в)при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно нарушение. След като се твърди, че лицето е извършило няколко нарушения - по чл. 18, т. 1 б. "а", б. "б" и б. "в" е следвало да му определят отделни наказания за всяко от тях, което в случая не е сторено. По този начин не става ясно наложеното наказание за кое от трите нарушения е наложено - за това, че лицето не е притежавало превозен документ /б. "а"/, за това, че не го е представило на контролните органи /б. "б"/ или за това, че не е предоставило на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, след като е констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта /б. "в"/.

4

Непосочването на конкретната разпоредба, която е нарушена в НП води до неяснота и ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неяснота при така формулираното административното обвинение, тъй като не е посочено нито в АУАН, нито в НП коя хипотеза на чл. 18, т. 1 б. "а", б. "б", б.

"в" от Наредбата е нарушена. Непосочването на конкретната правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, нарушено от наказаното лице в настоящият случай е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като лишава административно наказателно отговорното лице от възможността да разбере в какво точно се обвинява и правилно да организира защитата си. Административнонаказателна отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път. Налице е нарушение на чл. 42, ал. 1, т.

5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение е съществено, защото ограничава възможността на санкционираното лице да ангажира адекватно правната си защита.

На следващо място съдът намира, че посочените в АУАН и в НП нарушения на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.

3 от НРУПОГТТСО, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. Р. не са доказани. В тази връзка и следва да се посочи, че свидетелят К. Т., след предявяване на АУАН по реда на чл. 284 от НПК, сочи единствено, че е съставил и подписал предявения му АУАН, но не си спомня за конкретния случай. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съставеният от свид.

Т. АУАН няма презумптивна доказателствена стойност и констатациите в акта за установяване на административно нарушение не се считат за установени до доказване на противното, а следва да бъдат доказани по несъмнен начин чрез допустимите от закона доказателства. В хода на съдебното следствие не бяха представени доказателства в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и затова в случая не се установява безспорно извършването на административното нарушение, вменено на жалбоподателя А. Р. и обстоятелствата, при които същото е извършено. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира също така, че са налице основания за отмяна на наложената санкция и доколкото са изтекли 5 абсолютните давностни срокове. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение - от 30.01.2018 г., на 30.07.2022 г. предвиденият в разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностен срок от четири години и шест месеца е изтекъл. С неговото изтичане се изключва въобще административно наказателното преследване, което включва правомощието на длъжностните лица, на които е възложено съставянето на актове за установяване на административно нарушение, да образуват административно наказателно производство срещу дееца и правомощието на съответния административно наказващ орган да му наложи административно наказание. Макар в случая АУАН да е съставен в законоустановения срок, а НП да е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, изтичането на абсолютната давност за административнонакаателно преследване, налага отмяна на наказателното постановление и прекратяване на образуваното срещу А. А. Р. административнонакаателно производство.