Определение № 342 от 01.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Перник, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500266 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК:

823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство издадено по изпълнително дело № 2/2026 г. на ЧСИ-Е.Д., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

В жалбата си до съда дружеството жалбоподател посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2021 г., издаден по ч.гр.д. № 5782/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, с който дружеството е осъдено да заплати в полза на В.Й.П. сумата от 200 лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Твърдят, че на 19.01.2026 г. дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник било получило Покана за доброволно изпълнение с изх. № 170/15.01.2026 г. по изпълнително дело № 2/2026 г. по описа на Е.Д., per. № *** от КЧСИ, съгласно която същото било задължено да заплати в полза на взискателя по делото - К. Х. Д. следните суми: 102,26 евро - неолихвяема сума, 92,06 евро - разноски по изпълнителното дело; 25,46 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 110 евро - дължими други суми / в т.ч. ДТ адвокатско възнаграждение, възнаграждение за в. л., за пазач и пр./

Към поканата за доброволно изпълнение бил приложен Изпълнителен лист от 21.06.2021 г., издаден по гр. д. № 5782/2020, в полза на В.Й.П., ЕГН **********. На 20.01.2026 г. от сметката на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник по сметка на ЧСИ била постъпила сумата от 329,78 евро с основание „ИД *** ПЪЛНО ПЛАЩАНЕ“. На 26.01.2026 г., в срока за доброволно изпълнение, било получено Разпореждане/Постановление за приключване на настоящото изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 2 ГПК.

1

Едновременно с това, на 07.01.2026 г. на електронната поща на дружеството било получено уведомление за извършена цесия, изпратено от адв. Б.В. — процесуален представител на В.Й.П.. От представеното уведомление се установявало, че В.Й.П. бил прехвърлил вземането си към дружеството в размер на 200 лв. (представляващи разноски за адвокатско възнаграждение), на трето за спора лице - настоящия взискател К. Х. Д.. Тъй като в полученото уведомление за цесия не била посочена банкова сметка на цесионера, нито друг начин за изпълнение на паричното задължение, от името на „ВиК Перник“ ООД бил изпратен имейл до адв. Б.В., с който била изразена готовността на дружеството да извърши доброволно плащане и било потърсено съдействие за получаване на необходимата информация за превод на дължимите суми. Отговор от страна на адв. В. не бил получен и към настоящия момент. Вместо това ВиК операторът получил покана за доброволно изпълнение на вземането. Поведението на взискателя ясно сочило на отказ от кредиторово съдействие за доброволно изпълнение. От изложената фактическа обстановка било ясно, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник не било дало повод за образуването на настоящото изпълнително дело, поради което не следвало да носи отговорност за сторените по него разноски, включително за такси. С така постановения от ЧСИ акт, разноските оставали именно за длъжника, на когото не била дадена никаква възможност да погаси задължението извън рамките на принудително изпълнение. Дружеството ясно и недвусмислено било изразило намерение и готовност да изпълни доброволно задължението си за заплащане на присъдените в негова тежест разноски и е поискало съдействие от кредитора за изпълнение. Въпреки това, дружеството умишлено било поставено в положение, в което е било лишено от реална възможност да извърши плащането своевременно - начин на погасяване, в това число банкова сметка не били посочени нито в уведомлението за цесия, нито в отговор на изричното искане на ВиК операторът. Такава сметка не била посочена дори и в гражданското дело, в което били присъдени разноските.

Настоящото изпълнително дело не било образувано вследствие на неизпълнение на задълженията от страна на „ВиК Перник“ ООД, а поради действия на процесуалния представител на В.Й.П. насочени към умишлено увреждане на дружеството чрез натрупване на ненужни разноски по изпълнителното производство, въпреки ясно и недвусмислено изразената воля за доброволно заплащане на задължението. Действията, довели до образуването на настоящото изпълнително производство, представлявали явна злоупотреба с права, която не следва да бъде толерирана. Индиция за действителната цел на настоящото производство, бил и фактът, че изпълнителното дело било образувано непосредствено след изпращането на уведомлението за извършена цесия до „ВиК Перник“ ООД - действие, което очевидно било предприето с единствената цел да се осуети всяка възможност за доброволно изпълнение на задължението. Отказът на кредитора за приемане на доброволно изпълнение не се поощрявал от закона и съдебната практика, като в подобни случаи длъжникът се освобождавал от отговорността за разноски. В този смисъл се позовават на Решение № 5939/01.11.2024 г., постановено по гр.д.№11361/24 г„ ЧЖ-1-М на СГС и Решение № 5276/18.10.2023 г.. постановено по в. гр. д. № 5078/23 г. по описа на СГС, както и на Решение № 247/21.10.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 609/2025 г. на Окръжен съд - Перник. II възз. състав; Решение 2

№ 240/15.10,2025 г. по възз. ч. гр. д. № 610/2025 г. на Окръжен съд - Перник. I възз. състав и Решение № 221/29.09.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 611/2025 г. на Окръжен съд - Перник, IV възз.

Състав.

Молят окръжният съд да отмени Постановление/Разпореждане, обективирано в Съобщение с изх. № 480/23.01.2026 г. на ЧСИ Е.Д., за приключване на изпълнително дело изп. дело 2/2026 г. на ЧСИ Е.Д. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, като незаконосъобразно. Молят да се разпореди изпълнително дело № 2/2026 г. да бъде прекратено, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Считат, че частната жалба била просрочена, тъй като била входирана на 10.02.2026 г. след изтичане на срока за обжалване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК, който бил изтекъл на 02.02.2026 г.Твърди, че изложените от жалбоподателя съображения в жалбата не трябва да бъдат споделяни, като дружеството е отговорно за заплащането на разноските направени с оглед образуваното изпълнителното дело. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия преди образуване на изпълнителното дело по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и не бил длъжен цесионера да посочва банкова сметка, тъй като били съществували и други начини за плащане. Навеждат се твърдения за недобросъвестно поведение от страна на процесуалните представители на дружеството жалбоподател. Моли съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди атакуваното постановление на ЧСИ като правилно и законосъобразно.

ЧСИ Е.Д. на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложила мотиви по обжалваните действия.

Посочва, че на 07.01.2026 г. по описа й е образувано изп.д.№2/26 г. на основание изпълнителен лист от 21.06.2021 г. по ч.гр.д. 5782 по описа на ПРС за 2020 г. и ДПП от 05.01.2026 г., ведно с доказателства за цесия и уведомление по чл.99 ЗЗД. На 15.01.2026 г. е изготвена ПДИ , получена от длъжника на 19.01.2026 г. Наложен е запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД със запорно съобщение изх.№171/15.01.2026 г.

На 20.01.2026 г. дължимите суми от длъжника по изпълнителното дело са постъпили по сметка на ЧСИ и същите са заплатени на взискателя . Видно от молбата на взискателя вх.

№200/07.01.2026 г., същия е поискал, чрез адв.Б.В.-САК след плащането да се приложи чл.433, ал.2 от ГПК. На 23.01.2026 г. е изготвено Постановление за прекратяване на Изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК. За прекратяването на изпълнителното дело длъжника е уведомен с писмо изх.№480/23.01.2026 г. получено от служител на дружеството длъжник на 26.01.2026 г. и входирано в кантората на ЧСИ под вх.

№772/27.01.2026 г. За прекратяването на изпълнителното дело взискателя е уведомен с писмо изх.№479/23.01.2026 г. получено в кантората от адв.Б.В.-САК на 30.01.2026 г.

Постъпила е Молба вх.№1185/02.02.2026 г. от дружеството длъжник в която описват доказателства по които ЧСИ не е взела отношение. Копие от Молбата и доказателствата са изпратени по ел.пощата на адв.Б.В. на 03.02.2026г ., който не е подал становище. Постъпила е Жалба вх.№ 1556/10.02.2026 г. от длъжника по изпълнителното дело 3

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ"ООД-ПЕРНИК. Жалбата е администрирана на 11.02.2026 г. /на първи лист на Жалбата/ Изготвено е писмо до жалбоподателя с указания изх.№1314/12.02.2026 г., което е изпратено по електронната поща изпратено на 12.02.2026 г. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД-ПЕРНИК ЕИК 823073638 ГР.ПЕРНИК са представили по три броя Жалби. Жалба е предоставена на адв.В. с писмо изх.№2845/06.03.2026 г., като е получено от адвоката на 12.03.2026 г. и входирано с вх.№3643/12.03.2026 г. По Жалбата е подадено писмено Възражение от АДВ.Б.В.- САК с вх.3820/16.03.2026 г. Възражението е изпратено на дружеството длъжник на 19.03.2026г. по ел.поща за сведение.Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 ГПК е получено на 26.01.2026 г. от служител на ВиК ООД-Перник. Жалбата е с вх.№1556/10.02.2026 г. подадена е след , като срока е изтекъл.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.01.2026 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д.№2/26 г. на основание изпълнителен лист от 21.06.2021 г. по ч.гр.д. 5782 по описа на ПРС за 2020 г. и ДПП от 05.01.2026 г., ведно с доказателства за цесия и уведомление по чл.99 ЗЗД. На 15.01.2026 г. е изготвена ПДИ , получена от длъжника на 19.01.2026 г. Наложен е запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД със запорно съобщение изх.№171/15.01.2026 г.

На 20.01.2026 г. дължимите суми от длъжника по изпълнителното дело са постъпили по сметка на ЧСИ и същите са заплатени на взискателя . Видно от молбата на взискателя вх.

№200/07.01.2026 г., същия е поискал, чрез адв.Б.В.-САК след плащането да се приложи чл.433, ал.2 от ГПК. На 23.01.2026 г. е изготвено Постановление за прекратяване на Изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК. За прекратяването на изпълнителното дело длъжника е уведомен с писмо изх.№480/23.01.2026 г. получено от служител на дружеството длъжник на 26.01.2026 г. и входирано в кантората на ЧСИ под вх.

№772/27.01.2026 г. За прекратяването на изпълнителното дело взискателя е уведомен с писмо изх.№479/23.01.2026 г. получено в кантората от адв.Б.В.-САК на 30.01.2026 г.

Постъпила е Молба с вх.№1185/02.02.2026 г. от дружеството длъжник по която ЧСИ не е взела отношение. Копие от Молбата и доказателствата са изпратени по ел.пощата на адв.Б.В. на 03.02.2026г ., който не е подал становище.

Пернишкият окръжен съд намира, че тази молба с вх.№1185/02.02.2026 г. съгласно своето съдържание съставлява молба по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК, с която длъжникът в изпълнителното производство е сезирал ЧСИ Е.Д. за допълване на постановлението й за прекратяване на изпълнителното производство в частта, за разноските, като същите бъде постановено да останат в тежест на взискателя, тъй като длъжникът не бил дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като въпреки заявената от същия готовност да изпълни задълженията си към взискателя по изпълнителния лист не му била предоставена банкова сметка.

Следователно производството по делото следва да бъде прекратено, делото върнато и указано на ЧСИ Е.Д., че следва да се произнесе по молба по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК от 02.02.2026 г., с която длъжникът в изпълнителното производство е сезирал ЧСИ Е.Д.