Решение № 151 от 28.10.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Харманли, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Е.Д.Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100185 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 вр. чл.415 от Граждански процесуален кодекс вр. чл. 229 Закон за електронните съобщения вр. чл.79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от Търговски закон вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата Д. С. П. ЕГН ********** от с.Болярски извор сключила с ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. и договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories Huawei Band 6 Black.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 04.ХІ.2022г. (за договора за лизинг - чл.11 ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).

Сочи се, че към 15.ХІ.2022г., длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 188.76лв., както и дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г., в размер на 55.84лв. дължими по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black.

Твърди се, че като последица от неизпълнението отстрана на ответницата, били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 167.93лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г., представляващи три стандартни месечни такси.

Процесуалния представител на ищеца сочи, че клаузи, в които е заложено правото на кредитора на неустойка, било обективирани в т.11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, 1 като максималният размер на неустойката, не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Сочи се, че претендираните от ищеца суми за неустойка, били формирани чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора: по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

Пълномощника счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.

В исковата молба са твърди, че ответницата има задължения за предходен период в общ размер на 188.76лв., които били обединени във фактура № 7336908880/ 15.У1.2022г.; № 7338202774/ 15.УП.2022г.; № 7339466849/ 15.УШ.2022г. и № 7342127089/ 15.Х.2022г., като във всяка от тях било посочено подробно как е формирано вземането.

Сочи се, че задължението за предходен период в размер на 188.76лв., било формирано както следва:

1. 69.06лв. - дължими за период 15.V.2022г. - 14.VІ.2022г., от които:

- 65.57лв. - представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.

- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black;

2. 63.42 лв., дължими за период 15.VІ.2022г.- 14.VIІ.2022г., от които:

- 59.93 лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022 г.

- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black

3. 43.47лв. - дължими за период 15.VІІ.2022г.- 14.VІІІ.2022г., от които:

- 39.98лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.

- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black

4. 12.81лв., дължими за период 15.ІХ.2022г.- 14.Х.2022г. , от които:

- 9.32 лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.

- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories Huawei Band 6 Black.

В исковата молба се сочи , че следвало да се има предвид, че при сключването на договор с „Йеттел България“ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които дружеството обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения 2 клиентски номер. Във всяка издадена от ищцовото дружество фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвали в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки.

Твърди се, че в системата на ищцовото дружество, ответницата Д. С. П., била с клиентски номер 006763765.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата П. били в размер на 412.53лв. било обединени във Фактура № 7343412693/15.ХІ.2022г. за клиентски номер 006763765, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и.

В исковата молба се сочи, че поради неизпълнение от страна на ответницата на паричните задължения, ищеца „Йеттел България“ ЕАД депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Харманли, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1104 по описа на съда за 2024г. Издадената по делото Заповед за изпълнение, била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК и съдът указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането. Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция

Моли съда да постанови решение с което да приемете за установено, че Д. С. П.

ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ****, представлявано от М.С. и Д.К.К.: сумата от 412.53лв. формирана, както следва:

- 174.80лв. - задължение за предходен период 15.V.2022г. -14.Х.2022г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.

- 69.80лв. - дължими лизингови вноски за период 15.V.2022г.- 14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black, от които:

13.96лв., задължение за предходен период 15.V.2022г.14.Х.2022г., представляващи непогасено задължение за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black; и

55.84лв., представляващи дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black.

- 167.93лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. представляващи три стандартни месечни такси, ведно с дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по исковото производство.

Ответницата Д. С. П., не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл.131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 362/ 22.V.2025г. за особен представител на ответника е назначен адв. Ю. С. при АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим- доколкото е предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес.

С отговора на исковата молба се оспорват изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

3

Особения представител на ответника заявява, че към настоящия момент, не би могла да взема становище относно посочените в исковата молба обстоятелства, на които ищеца основава иска си. От друга страна само изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения - че ответницата не е заплатила, претендираните суми така както са посочена в исковата молба, сами по себе си не доказвали, неизпълнението от страна на длъжника.

С отговора се възразява относно твърдението на ищеца, че процесния договор за мобилни услуги, въз основа на които се претендират сумите, предмет на обективно съединените искове бил прекратен, с оглед на това. че доказателства в тази насока не били представени от ищеца. Във връзка с това се възразява и срещу твърдението, че по отношение на ответницата възникнало задължение за заплащане на неустойка.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Между страните не се спори, че между ищцовото дружество - с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника Д. С., са сключени договори за предоставяне на услуги: Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. и Договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories Huawei Band 6 Black.

Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.

Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление: 15.V.2022г.

- 14.Х.2022г., са издадени фактури : № 7336908880/ 15.VІ.2022г.; № 7338202774/ 15.VІІ.2022г.; № 7339466849/ 15.VІІІ.2022г. и № 7342127089/ 15.Х.2022г. - (приобщени като доказателства по ч.гр.д.№ 1104 по описа на Районен съд Харманли за 2024г. - ксерокопия), в които са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и потребителя. Не се оспорва че задълженията по тези фактура не са изплатени от абоната.