Решение № 2386 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2386 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

М.а Касабова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от М.а Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100510889 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца „Е.П.“ ЕАД срещу Решение № 3155 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 74454/2021 г. по описа на СРС, 178-ми състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от ищеца по реда на чл. 422 ГПК срещу Л. Е. М. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК за сумата над уважения размер от 62,07 лв. до пълния предявен размер от 226 лв., представляваща незаконосъобразно изтеглени при изпълнение на запори невъзстановени суми за разноски по изпълнителни дела № 20207850400199, № 20217850400346, № 20217850400347 и № 20217850400348.

С решението съдът е разпределил отговорността за разноски съобразно изхода от спора.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Излагат се съображения решаващият да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при оценката на събраните доказателства, както и при прилагане на материалния закон. Поддържа да е действително настъпила вреда при реализирането на запори по процесните изпълнителни дела, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ. По изложените съображения иска от съда да отмени постановеното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Л. Е. М..

В писмено становище въззиваемата страна Л. М. поддържа въззивната жалба да е неоснователна, като отправя искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно.

1

Постъпила е частна жалба срещу определение № 16751/10.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането на ответника Л. М., чрез адв. И. за допълване на решението в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник.

В частната жалба се излагат съображения за неговата неправилност, като противоречащо на материалния и процесуалния закон, както и на задължителната практика на ВКС. Иска се от съда същото да бъде отменено, като въззивният съд се произнесе по същество по искането за присъждане на разноски в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената претенция. Претендира разноски във връзка с производството по депозираната частна жалба.

В постъпилия отговор на частната жалба „Е.П.“ ЕАД излага, че определението на СРС в частта за разноските като правилно следва да бъде потвърдено.

От страна на „Е.П.“ ЕАД е депозирана частна жалба срещу определение № 30263 от 29.08.2023 г. постановено по гр.д. № 74454/2021 г. по описа на СРС, 178-ми състав, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на горното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на ЧСИ М..

Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като на ответника не се дължат разноски за оказана му безплатна правна помощ, както и че разноски при спор за разноски не се присъждат. Претендира разноски по частната жалба.

Ответникът по частната жалба - Л. Е. М. не подава отговор на същата в законоустановения срок.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 62,07 лв.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Е.П.“ ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, във вр с чл. 441 ГПК, за признаване за установено, че ответникът Л. Е. М., действащ като частен съдебен изпълнител, дължи на ищеца, сумата от 226 лева, представляваща незаконосъобразно изтеглени при изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски по изпълнителни дела, както следва: 72 лева по № 20207850400199, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400346, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400347 и 48 лева по изпълнително дело № 20217850400348, с което на дружеството е причинена имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2021 2 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.08.2021 г. по ч. гр. д. № 44653/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че срещу него са били образувани описаните изпълнителни дела при ЧСИ Л. М. като по тях с постановление на съдебния изпълнител са приети и събрани разноски в изпълнителното производство, които впоследствие са намалени като прекомерни с акт на съда. Независимо от постановеното намаляване на разноските, разликата над дължимите суми и действително събраните суми по запорните съобщения по изпълнително дело № 20207850400199, изпълнително дело № 20217850400346, изпълнително дело № 20217850400347 и изпълнително дело № 20217850400348, незаконосъобразно не е възстановена. Поддържа се да не дължи начислените такси по т. 5, т. 8 и т. 8а от ТТРЗЧСИ, свързани с упражняване правото на възражение, респективно обжалване на незаконни действия/актове на ЧСИ. Ето защо, предявява посочения по-горе иск.

Ответникът оспорва предявения иск.

С обжалваното решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 74 ЗЧСИ, във вр с чл. 441 ГПК, че Л. Е. М. – частен съдебен изпълнител дължи на „Е.П.“ ЕАД сумата от 62,07 лв., представляваща незаконосъобразно изтеглени при изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски по изпълнително дело № 20207850400199.

Решението е обжалвано само от ищеца в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, като в останалата част е влязло в сила.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

На основание чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 ЗЗД. Съгласно ал. 2 на същия законов текст, налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело

Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него функции, т. е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. За материално незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу материално 3 незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл. 439 ГПК и чл. 440 ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По предявения иск съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и причинната връзка между тях. При упражняване на правомощията си по осъществяване на действия по принудително изпълнение ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се квалифицира като процесуална незаконосъобразност. Съгласно установената съдебна практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. (в този смисъл решение № 275/5.03.2020 г. по гр. д. № 4596/2018 г. на ВКС, IV г. о.). Вредите от своя страна представляват неблагоприятно изменение в имуществото на кредитора.

Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл.

436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос (така в задължителните мотиви по т. 3 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, решение № 184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение № 238/30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., ВКС, III г. о., Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Следователно съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната му, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че проявата на тези конститутивни последици спрямо понататъшното развитие на изпълнителния процес изключват противоправността.

Следователно, решенията по ч.гр.д. № 12880/2020 г. по описа на СГС, I V-Г състав, постановенr в производството по чл. 435 и сл. ГПК, образувано във връзка с жалба срещу разноските по процесното изпълнително дело, не обвързват съда, разглеждащ иска за вреди срещу съдебния изпълнител във връзка с твърдяното процесуално незаконосъобразно 4 принудително изпълнение, поради което доводите на въззивника в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.