Решение № 10 от 04.02.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. Варна,04.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд,

Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

МАРИЯ

МАРИНОВА при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 572 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу решение № 681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от малолетната Н.Ж., живуща в Република Франция, гр. Ница, представлявана от упълномощения от нейната майка и законен представител Ю.М., адв. В. Н. ***, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата против ЗАД „Даллбогг:

Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София, за разликата над присъдения размер от 32 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017г., допуснато по вина на Александър Максимов, признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на ПТП – 01.08.2017 г. до окончателно ѝ изплащане, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Счита се, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, като не е определен размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съобразно нанесените телесни увреждания, периода на лечението и негативните последици за в бъдеще, в унисон с принципа за справедливост, изрично закрепен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Неправилен се счита и извода на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, имайки предвид заключението на тройната САТЕ, в което се приема, че единствена причина за настъпване на ПТП е високата скорост, с която е бил управляван автомобила. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на горницата до сумата от 80 000 лв., ведно с разноските, вкл. и за адвокатско възнаграждение, за двете инстанции.

Не са постъпили отговори на тази въззивна жалба от насрещната страна ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София и от контролиращата страна ДСП-Варна.

2. Въззивна жалба на ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр.

София, подадена чрез юр.к. Цв. Б., против решението в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Н.Ж., чрез законен представител Ю.С.М. от гр. Варна, сумата от 32 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017 г., допуснато по вина на Александър Максимов, признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Счита се, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, тъй като е присъдено обезщетение в завишен спрямо вредите размер. Освен това се счита, че присъденият размер на обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалата ищца Н.Ж. за настъпването на ПТП. Освен това се сочи, че съдът е допуснал и процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранчиво в полза на ищцата. Счита се, че от доказателствата по делото може да се сподели извода и на вещото лице Драгиев, че ПТП е могло да бъде предотвратено, ако детето се е вслушало в призива да не пресича или пресичането да бъде асистирано от възрастен придружител, при съблюдаване на безопасността за това и съобразно обективните пътни условия. Поради това неправилно е бил отчетен приносът при съпричиняването на вредите, при което процентът на съпричиняването би трябвало да е по-висок от приетия от съда. Неправилно се счита възприетото от съда, че детето е било във Франция, където е посещавало лекар за главата, а едновременно с това са били кредитирани показанията на св. Мехмедов, че детето е в България и изпитва страх да излезе през вратата. Не е била съобразена и съдебната практика относно размера на обезщетенията за такъв тип неимуществени вреди.

Поддържа се, че законната лихва върху обезщетението следва да се дължи от момента на предоставяне на специална банкова сметка ***, тъй като в настоящия случай е била посочена банкова сметка ***.06.18г. Евентуално се поддържа, че лихва се дължи най-рано от изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение, ведно с присъждане на разноските за всяка от двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Н.Ж. чрез процесуалния ѝ представител адв. В. Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна като са повторени съображенията относно занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение и за неправилност на изводите на съда за наличието на съпричиняване. Освен това са изложени подробни съображения относно правилността на извода на съда за присъждането на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от контролиращата страна ДСП-Варна.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на решението, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, същите са редовни, поради което се явяват допустими. За да се произнесе настоящият съд съобрази следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба, депозирана на 12.10.18г. пред СГС, ищцата Н.Ж., чрез законния си представител твърди, че на 01.08.2017г. в гр. Варна е настъпило ПТП между детето като пешеходка и л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В 7639 РН, управлявано от А. И. М., в резултат на което същото е изгубило съзнание и са му били причинени телесни увреждания - счупване на свода на черепа, подкожен хематом на тилна част. По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и представляват средна телесна повреда. За това деяние А. М. е бил признат за виновен с влязло в сила споразумение между него и ВРП, одобрено в производството по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, влязло в законна сила на 19.03.2018г. Твърди се още, че вследствие на получените травматични увреждания детето е търпяло болки и страдания за един продължителен период от време и предвид крехката си възраст, негативните последици ще бъдат изпитвани през целия му живот. Поддържа се, че за МПС, управлявано от виновния водач, към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, поради което и към застрахователя е било отправено искане за обезщетение /заявление № 1021/20.04.18г./, но такова не е било изплатено в законоустановения 3-месечен срок. Поради горното се претендира отговорността на застрахователя по прекия иск за изплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното събитие – 01.08.17г.

С отговора на исковата молба ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно собствеността и ползването на описания лек автомобил, по силата на застрахователна полица от 06.07.17г. Оспорва се характера на описаните от ищцата увреждания и продължителността на търпените болки и страдания. Счита се, че уврежданията са били причинени и поради поведението на ищцата, тъй като детето е навлязло внезапно на пътното платно на необозначено за пресичане място и не е било съобразено отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил. Не е бил упражнен родителски контрол над 2-годишното тогава дете. Счита се, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен спрямо действително претърпени болки и страдания и периода за тяхното преодоляване.

Сочи, че на 18.06.18г. е било представено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 338, ал. 1 от КЗ и банкова сметка ***, но се поддържа се, че законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на представяне на банкова сметка ***рава.

В допълнителната искова молба се поддържа, че предвид влязлото в сила споразумение по наказателното дело и на осн. чл. 300 от ГПК гражданският съд е обвързан относно приетото от наказателния съд за наличието на вина на водача на застрахованото МПС, поради което е недопустимо в настоящото производство да се приемат други фактически положения. Поради това не е налице и съпричиняване. Счита се, че претендираният размер на обезщетението е съответен на претърпените от ищцата вреди, както и на икономическата и обществена конюнктура, намерила израз и в нормативно уредените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Счита се, че законната лихва върху обезщетението е компенсаторна и поради това се дължи от датата на деликта, а в случая застрахователят отговаря така, както би отговарял самият делинквент, поради което и на осн. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3, вр. чл. 432, ал. 2, изр.

1 от КЗ законната лихва се дължи от момента на причиняването на вредите.

В допълнителния отговор ответникът поддържа наведените вече възражения и правни доводи.

Контролиращата страна в лицето на ДСП-Варна не е взела становище по претенцията на малолетното дете.

Правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ с оглед релевираните от ищцата твърдения и отправеното до съда искане. Поради това и произнасянето по този иск с обжалваното решение, налага извода за неговата допустимост.

От представените по първоинстанционното дело доказателства /вкл. и чрез приобщаването на материалите по НОХД № 909/18г. на ВРС, ХХХІІ с-в/ се установява, че с влязло в сила споразумение № 147/19.03.2018г. подсъдимият А. И. М. е признат за виновен в това, че на 01.08.2017г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а. „Сеат Алхамбра“ с рег. № В 7639 РН, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21 ал.1 от Закона, т.е. допустимата в населено място максимална скорост на движение от 50 км/ч, както и чл. 117 от ЗДвП, регламентираща задължението водачът да намали скоростта и при необходимост да спре при приближаване към място, където в близост има деца, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на детето Н.Ж., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на друго лице, като настъпилите телесни повреди са по отношение на повече от едно лице.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване първоинстанционният съд е приел, че л.а. „Сеат Алхамбра” с ДК№ В 7639 РН е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по спора с валидност към датата на ПТП – 01.08.2017г. /така протоколно определение от 03.06.19г./.

Видно от представеното с исковата молба копие от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, че такова е било подадено на 20.04.18г. от Н.Ж. чрез пълномощник адв.

В. Н.. В заявлението е била посочена банкова сметка ***. В. Н. на осн. чл. 39 от ЗА с оглед изплащане на претендираното обезщетение от застрахователя. Пълномощното в полза на адв. В. Н. е подписано от майката на малолетното лице – Ю.М., като върху същото е отразена нотариална заверка на подписа на упълномощителката от дата 11.06.18г. /л. 52 от делото на

СГС/. В пълномощното е посочена банкова сметка *** Ю.М..

От представената с исковата молба епикриза се установява, че детето е постъпило в Клиника по неврология на МБАЛ „Св. Анна-Варна“, гр. Варна на 01.08.17г. и е било изписано след проведено консервативно лечение на 04.08.17г. с окончателна диагноза: Счупване на свода на черепа. В документа е отразена и спецификата на счупването – фрактура на окципитална кост вляво. Субкутанен оток на меките тъкани окципитално. Детето е изписано от лечебното заведение с подобрение.