Решение № 298 от 14.09.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. П., 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100010 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантората в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.

3, ап. Б, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан Димитров Станев, с искане съдът да прогласи нищожността на клаузата на § 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 257,70 лева и за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платена от него неустойка в размер на 50 лева по недействителна клауза за неустойка.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., сключен със „София Комерс Кредит Груп“ АД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 428,46 лева, при сума на получаване 400 лева, при ГПР от 50,00 %, както и ГЛП от 24 % при срок на кредита от 6 вноски. Посочва, че съгласно § 6 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 257,70 лева, разсрочена на 3 вноски, всяка в размер на 42,95 лева.

Сочи се в молбата, че ищецът е погасил задълженията си по процесния договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. и е заплатил по него сума от 400 лева главница, 28,46 лева лихва и 50 лева неустойка.

Твърди, че не дължи сумата в размер на 257,70 лева, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по цитирания договор за потребителски кредит, предвидена в клаузата на § 6 от договора, тъй като същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в размер на 60 % от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване, чрез клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение.

На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора, при условията на 1 евентуалност, е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

Поддържа, че като недължимо платена, сумата представляваща неустойка по договора за потребителски кредит следва да му бъде възстановена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 257,70 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК; както и да осъди „София Комерс Кредит Груп“ АД да заплати на ищеца Б. А. В., сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове. Излага, че съгласно §3 от процесния Договор за кредит от 22.01.2020 г., страните са договорили, че ако кредитополучателят върне предоставения кредит в 30-дневен гратисен период от получаването му, кредитът ще се счита за погасен, а договорът за прекратен, без да се дължи лихва, съответно и каквито и да било други плащания по договора. Навежда, че кредитът е предоставен на 22.01.2020 г., а на 21.02.2020 г. ищецът е погасил предоставената в заем главница в рамките на договорения 30-дневен гратисен период, с което процесният договор е изцяло погасен. Твърди, че други плащания по процесния договор не са дължими и не са извършвани, като ответното дружество е получило връщане единствено на отпуснатата в заем главница, а съгласно §3 от договора лихви и неустойки не се дължат, не са събирани и не са претендирани. В тази връзка моли съда да остави без разглеждане предявените от ищеца искове като недопустими, поради липса на правен интерес, тъй като договорът за потребителски кредит е изцяло погасен и кредиторът не е получавал, начислявал и претендирал от ищеца заплащането на неустойка.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, преди съдебното заседание от процесуалния представител на ищеца е получено писмено становище, в което моли да бъдат уважени предявените искове.

По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключението на вещото лице по назначената експертиза.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори за наличието на сключен помежду им на 22.01.2020 г. договор за кредит, по който ответникът е кредитор, а ищецът кредитополучател. Същият е приет като писмено доказателство по делото, а от съдържанието му се установяват следните договорени между страните клаузи, а именно: кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лева за срок от шест месеца при 24 % фиксирана лихва, ГПР 50 %, обща сума за погасяване 428,46 лева. Съгласно § 3 от договора, ако кредитополучателят върне изцяло кредита в срок до 30 дни от предоставянето му, същият не дължи лихва.

Между страните не се спори и по това, че сумата е изцяло усвоена от ищеца, както и че е върната от него на 21.02.2020 г., за което има приложена разписка за извършено плащане от 21.02.2020 г., приета като доказателство по делото.

По делото е изготвена от в. л. Д. Ю. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесният договор за кредит от 22.01.2020 г., сключен между страните е отразен в счетоводството на ответното дружество.

Потребителският кредит в размер на 400 лева е предоставен от „София Комерс Кредит груп“ АД на Б. А. В. съгласно сключен между тях Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. за получаване чрез системата за електронни плащания на „ Easy pay“.

Преведената сума в размер на 400 лева от кредитора „София Комерс Кредит груп“АД с КИН на наредителя 2221059489 е получена от кредитополучателя Б. А. В. с КИН на получателя 0000000501 на 22.01.2020 г. в 17,02 часа, удостоверено с разписка за извършено плащане № 2000000202049948.

2

Погасяването на сумата от 400 лева, отпусната по Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. от страна на ищеца Б. А. В. е направено на 21.02.2020 г., чрез офиса на кештерминала в гр.П., ул.Вардар № 1. С тази сума е погасена главницата по кредита.

По процесния Договор за кредит от 22.01.2020 г., сключен с Б. А. В. НЕ СА начислявани лихви, неустойки и други разходи.

При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

Облигационната връзка между страните в настоящето производство във връзка със сключеният помежду им на 22.01.2020 г., в писмена форма договор за кредит, не е спорен по делото факт.

Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит, както и на страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, поради което и има качеството на потребител, то при решаване на настоящия спор с оглед на въведените от ищцата твърдения за нищожност и противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК и в частност нормата на чл. 22, съгласно която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този случай нормата на чл. 23 предвижда връщане само чистата стойност на кредита.

С оглед на събрания по делото писмен доказателствен материал – разписка за извършено от ищеца плащане от 21.02.2020 г. и издадена от ответника референция, съгласно които ищецът е върнал в срока по § 3 чистата стойност на кредита и ответникът не претендира от него връщане на лихва и обезщетителна неустойка в размер на 50 лева, за които няма данни да е платена от ищеца, то исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на съдебни разноски, като такива са и своевременно претендирани. Ето защо ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, П.кият районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД подадени от Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., чрез адв.Д. М. от АК-П. със съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан Димитров Станев, с искане за прогласяване нищожността на клаузата на § 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 257,70 лева и за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платена от него неустойка в размер на 50 лева по недействителна клауза за неустойка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан Димитров Станев, сумата от 1 110 /хиляда сто и десет/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3