Решение № 1799 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330110195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди настъпило ПТП на 08.05.2017 г. в ........след кръстовището с ...., при което за застрахован по им. застраховка „Каско“– л.а. с ДК № ...., настъпили имуществени вреди, поради преминаване през необозначена и необезопасена дупка на платното.

Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят платил сумата от 2062,54 лева. Въпреки изпратената покана, ответникът не погасил.

Счита, че отговорност за вредите носи Община Пловдив. С плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева, поради което претендира същата, както и 631,60 лева – обезщетение за забава за периода 19.04.2019 г. – 19.04.2022 г. За сумите се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3614/17.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6024/22 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил интерес да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 28.04.2022 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Оспорва – наличието на застрахователно правоотношение; механизма на 1 произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който не се съобразил с правилата за движение по пътищата. Възразява за съпричиняване на резултата. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; застрахователят е заплатил сумата от 2062,54 лева като обезщетение за ремонт на МПС; ответникът е получил регресна покана за плащане /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11451/24.10.2022 г. – л.61-62/.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Застрахователното правоотношение се установява с категоричност от представения договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица от 28.10.2016 г.

/оригинал – подписан за страните – л.72/, ведно с общи условия, платена пълна застр. премия /л.14/, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Застраховката е валидна – налице е първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. Възраженията в ОИМ са неоснователни и опровергани от приетите док.

В съставения протокол за ПТП /л.31/ са отразени - настъпването на инцидента, увреденият автомобил, фактът, че на сочената дата, при движение в ..... /на кръстовището с ....../ е попаднал в дупка на платното с конкретни размери, при което са настъпили описани щети по МПС.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необозначена и необезопасена дупка на платното с описаните размери /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното 2 лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били определени на стойност 2062,54 лева, която е била изплатена.

За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля В. К. /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила в ......, с невисока скорост 40 км./ч., попаднал в голяма и дълбока дупка на платното. Чул се удар, увредени били десни гуми на МПС, ведно с джанти. Отбил и спрял, защото автомобилът не можел да се движи на собствен ход. Позвънил на тел. 112, бил съставен протокол за ПТП с негов подпис. Отишъл в сервиз, щетите били отремонтирани, застрахователят по „Каско“ „Армеец“ платил обезщетение. Дупката не била сигнализирана, обозначена по никакъв начин.

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите доказателства.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка при установения механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, именно при преминаване на автомобила през дупка на платното за движение с посочените размери. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтновъзстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 2124,25 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.

Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано, дори само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение. По делото е налице и съставен протокол за ПТП, с посочената док. стойност.

3

Само за пълнота относно въведените едва в УС възражения от ответника /принципно преклудирани, т.к. и двата документа са били налични към ИМ/ наличието на минимално разминаване в размерите на дупката между Протокола за ПТП и представеното експертно становище от застрахователя, не може да доведе до извод за недоказване елементите от ФС на претенцията, нито до отхвърляне на иска.

Това експертно становище изобщо не се кредитира в посочената му част, т.к. не е събрано като такова по делото и представлява свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими док. средства в процеса. Единствено релевантни са отразените в Протокола за ПТП размери на дупката - съобразно описаната по – горе док. стойност на документа в тази му част, която обвързва съда. Именно спрямо така установените размери е и заключението на САТЕ относно налична причинна връзка с вредите и категоричната възможност за настъпването им по описания механизъм. Възраженията в обратна насока са неоснователни.

Също така, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

4

Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Не се установява и избраната такава да е над опредЕ.та за градски условия.

Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 2124,25 лв.