Решение № 299 от 20.10.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1044/2026
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 114 · Закон за социалните услуги
- чл. 169, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 171 · Закон за социалните услуги
- чл. 29 · Закон за социалните услуги
- чл. 44, ал. 2 и ал. 3 · Закон за социалните услуги
- чл. 44, ал. 2 и ал. 3 · Закон за социалните услуги
- чл. 59, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 59, ал. 2, 3 и 4 · Закон за социалните услуги
- чл. 59, ал. 2, 3 и 4 · Закон за социалните услуги
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. Сливен, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С. като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230201044 по описа за 2026 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Й. Г., ЕГН **********, в качеството й на кмет на Община Твърдица, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление № НП-КД7/22.07.2026г. на Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на основание чл. 169, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500 евро, за извършено нарушение на чл. 169, ал. 1 от ЗСУ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата и пледират за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, алтернативно се прави искане за изменение на обжалваното НП чрез намаляване на размера на наложената глоба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно, като излага подробни съображения в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В периода от 15.04.2026г. – 16.04.2026г. комисия, определена със Заповед РД-18-264/09.04.2026г. на Изпълнителния директор на АКСУ, извършила последваща, контролна проверка за установяване на изпълнението на издаденото на кмета на община Твърдица от изпълнителния директор на АКСУ Задължително предписание № ЗП-2/ 11.02.2025г., чийто срок е бил удължен със Заповед № РД-01-146/21.07.2025г., при предоставянето на социални услуги в Център за обществена подкрепа (ЦОП), на адрес: гр.
Твърдица, ул. Заводска“ № 17 (бивша поликлиника) ет. 3 и е установила, че на 16.04.2026г. в Център за обществена подкрепа, предоставян на адрес: гр.
Твърдица, ул. Заводска“ № 17 (бивша поликлиника) ет. 3 при извършването на последваща контролна проверка за установяване на изпълнението на Задължително предписание № ЗП-2/ 11.02.2025г., издадено от изпълнителния директор на АКСУ и Заповед № РД-01-146/21.07.2025г. на изпълнителния директор на АКСУ, с която бил определен допълнителен срок за отстраняване на несъответствия по неизпълнение на Задължително предписание № ЗП-2/ 11.02.2025г. било установено, че кметът на Община Твърдица, доставчик на социалните услуги, предоставяни в Център за обществена подкрепа, не е изпълнил Задължително предписание № ЗП-2/ 11.02.2025г., като не е предприел необходимите действия за цялостното изпълнение на т. 2 и т. 3 от него, а именно: т. 2. Да предприеме мерки по управление и законосъобразно разходване на предоставените му средства от държавния бюджет за финансиране на социални услуги в ЦОП в съответствие с чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ЗСУ и т. 3. Да предприеме действия по спазване на разпоредбите на чл. 64 и следващите от ЗСУ по отношение възлагането на предоставянето на социални услуги от Община Твърдица, финансирани от държавния бюджет.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АКД 9/29.05.2026г. за нарушение на чл. 169, ал. 1 от Закона за социалните услуги, в който било посочено, че нарушението е извършено за първи път. АУАН е бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, т.к. след отправена покана същият не се е явил за съставяне на АУАН. Връчването на АУАН било извършено на 2
08.07.2026г. по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като нарушителят не е посочил възражения по акта. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН Изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги издал обжалваното Наказателно постановление № НП-КД-7/22.07.2026г., с което на основание чл. 169, ал. 1 от ЗСУ на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500 евро, за извършено нарушение на чл. 169, ал. 1 от ЗСУ. В НП били посочени следните отегчаващи вината обстоятелства: посочено е, че Законът за социалните услуги в чл. 59. ал. 2 и ал. 3 предвиждал, че при констатиране от Агенцията за качеството на социалните услуги на несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, изпълнителният директор на агенцията издава задължително предписание за отстраняване на несъответствието в определен от него срок и се предоставя методическа подкрепа за подобряване качеството на услугата на кмета на общината, когато социалната услуга се финансира от държавния и/или общинския бюджет. Съгласно чл. 59. ал. 4 от ЗСУ при пълно или частично неизпълнение на задължителното предписание, констатирано след проверка от Агенцията за качеството на социалните услуги, изпълнителният директор на агенцията определял допълнителен срок, но не по-дълъг от три месеца за отстраняване на несъответствието. С неизпълнението на т. 2 и т. 3 от ЗП № ЗП-2/11.02.2025 г. и не отстраняване на неизпълнението в дадения допълнителен срок със Заповед № РД-01146/21.07.2025г. лицето е нарушило разпоредбата на чл. 169. ал. 1 от ЗСУ.
Въпреки предоставения допълнителен срок и достатъчния период за привеждане дейността в съответствие със законовите изисквания, предписанията не били изпълнени. Това обстоятелство сочило на трайно бездействие и пренебрегване на дадените задължителни разпореждания на компетентния контролен орган, поради което увеличавало степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Неизпълнението на индивидуално административно разпореждане имало отегчаващо значение, с оглед на това, че нарушението било извършено в рамките на допълнително определения срок за отстраняване на допуснатото нарушение. В НП е посочено също, че следвало да се отчете и обстоятелството, че нарушителят е кмет на община - орган на изпълнителната власт, който по силата на закона организира и ръководи дейността на общинската администрация и носи отговорност за законосъобразното управление на средствата от държавния 3 бюджет, предоставени за финансиране на социални услуги. От лице, заемащо такава публична длъжност, се очаквало повишена грижа и стриктно спазване на законовите изисквания и задължителните предписания на компетентните контролни органи. Неспазването на нормативно установените изисквания относно организацията и предоставянето на социалните услуги не представлявало формално нарушение, а засягало обществени отношения, свързани със защитата на живота, здравето, достойнството и правата на потребителите на социални услуги. Дори при липса на настъпили вредни последици, неизпълнението на тези изисквания създавало реален риск от увреждане на правата и законните интереси на лицата, ползващи социални услуги, което обуславяло повишена степен па обществена опасност на нарушението. Въпреки, че лицето е изпълнило предписанието по точка 1, неизпълнението на останалите точки съставлявало административно нарушение по смисъла на чл. 169, ал. 1 от ЗСУ.
В НП били посочени и смекчаващите вината обстоятелства, а именно: въпреки че предписанието не било изпълнено изцяло, като смекчаващо обстоятелство се отчитал фактът, че лицето е предприело действия и е изпълнило точка 1 от него.
Административнонаказващият орган е посочил в НП, че извършеното нарушение, констатирано в АУАН № АКД-9/29.05.2026г. се потвърждавало от приложените доказателства, като било установено, че лицето, посочено в акта като нарушител е извършило визираното в него нарушение. За същото следвало да бъде наложено предвиденото в чл. 169, ал. 1 от ЗСУ и чл. 26. ал. 1 и чл. 27 от ЗАНН административно наказание. Нарушението на чл. 169, ал. 1 от ЗСУ било от категорията па формалните, тъй като за съставомерността му не се изисквало настъпване на вредоносен резултат, а било достатъчно простото му извършване. Тук не било необходимо да се изследва настъпването на вредоносни последици, включително и имуществени вреди, тъй като вредните последици произтичали от самото извършване на нарушението. Това нарушение спадало към групата на т. нар. „формални“ нарушения - тези на просто извършване, при които, вредните последици (обществената опасност) произтичали от самото осъществяване на изпълнителното деяние. В конкретния случай, деянието било самото неизпълнение на даденото задължително предписание № ЗП-2/11.02.2025г., дори и в определения допълнителен срок за отстраняване на несъответствието. Извършването на нарушението било установено на 16.04.2026г. в Център за обществена подкрепа на адрес гр. Твърдица, ул.
4
„Заводска" № 17 (бивша поликлиника), ет. 3. От събраните по административнонаказателната преписка доказателства безспорно се установявало, че с бездействието си, изразяващо се в неизпълнение в определения, включително след еднократно удължаване на срока, на дадените задължителни предписания, кметът на Община Твърдица виновно е нарушил разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ЗСУ, като не е изпълнил индивидуален административен акт - задължителни предписания, издадени от компетентния контролен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия.
Посочено е също, че доколкото ЗАНН не предвиждал кога се прилагат институтите на „смекчаващи вината обстоятелства“ и „отегчаващи вината обстоятелства“, то следвало да бъдат приложени критериите, визирани в чл.
56 от Наказателния кодекс, съгласно който „не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление“, т.е. не можело да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство в случай на извършване на нарушението за първи път, тогава, когато нередността е включена в състава на правната норма, приложима и съответстваща на извършеното нарушение. Следователно не можело да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Фактическите обстоятелства по настоящия случай не указвали маловажност или явна маловажност по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗАНН, тъй като не се установявали данни за обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен или явно незначителна степен на обществена опасност. Още повече, извод за маловажност на административното нарушение не можел да се обоснове и от факта, че нарушението било извършено за първи път, тъй като при приемане на обратното, всяко първо нарушение ще следвало да се квалифицира като маловажен случай.
Наказващият орган е посочил в НП, че при определяне размера на наказанието е била съобразена тежестта на извършеното административно нарушение, както и общественоопасните последици на извършеното.
Видно от разписката НП е било връчено на жалбоподателя на 29.07.2026г., като на 11.08.2026г. е депозирана жалба против него чрез административнонаказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
5
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/437fc261-263f-4d1f-9274-90bdc687a224