Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 15.01.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 1064/2023
Вид
Решение № 13
Подписан
15.01.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Стела Петрова Колчева

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.2,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.95, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.87, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420201064 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето съдебно производство е второ по ред след обезсилване по касационен ред на Р№87/26.02.23 г. по НАХД№527/22 г. на РС-Враца с решение №337/13.10.23 г. по КНАХД№359/23 г. на АС-Враца и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на процесуалния закон относно конституирането на надлежните страни в процеса.

На свой ред, първоначалното съдебно производство по НАХД№527/22 г. на ВРС е било образувано по жалба на Х. В. Н. от гр.Враца против НП №101/25.05.22 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.84, ал.1,пр.2 от ЗЛОД, за извършено нарушение по чл.43, ал.3,т.1 ЗЛОД и чл.58, ал.1 ЗЛОД, вр.чл.87, ал.3 ППЗЛОД и чл.83ж, ал.1 ЗЛОД и чл.84, ал.1 ЗЛОД, е наложена глоба в размер на 200.00 лв. На основание чл.94, ал.1 ЗЛОД е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението-1 бр.ловно оръжие „ИЖ“, надцевка, калибър 12, №152713312, 4 бр.боеприпаси тип „бренеке“ и 3 бр.боеприпаси тип 10/0.

1

В жалбата поддържана и в съдебно заседание, както и в допълнителни писмени бележки, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител, ангажира устно и писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

По повод получен сигнал за незаконен лов, на 23.01.23 г. служители на РДГ-Берковица-свидетелите Ст.С. и Ив.Н. със служебен автомобил извършили проверка в землището на с.Косталево. На определено място в това землище и чрез уред за далечно виждане /бинокъл/, въпросните свидетели установили два спрени леки автомобила и три лица. Въпросните три лица, придружени от ловно куче порода „барак“ известно време обхождали района.

Според показанията на св.Ив.Н. трите лица били и с „ловно оръжие“, но без последваща конкретика за вида и състоянието му, а вторият свидетел-Ст.С. изобщо не твърди, че трите лица са били въоръжени. След като известно време трите наблюдавани лица обхождали района, но не убили и отстреляли дивеч, същите се качили в двата автомобила и потеглили, последвани от двмата свидетели със служебния им автомобил. Тъй като първия автомобил се насочил към с.Крапец и не могли да го спрат, двамата свидетели спрели втория автомобил в района на пътя гр.Враца-с.Върбешница, разделящ землищата между с.Косталево и с.Крапец, в близост до разклона за с.Крапец.

При извършената от свидетелите проверка на спрения лек автомобил, било установено, че негов водач е св.Г.Г., а до него –на дясната седалка бил настоящият жалбоподател. В автомобила били установени извадени от калъф ловни оръжия, без патрон в цефта, както и боеприпаси-определено количество тип бренеке и и др. При последващата проверка на изискани и представени 2 документи, от жалбоподателя и св.Г. били представени индивидуални разрешителни за лов за ловуване в землището на с.Крапец за гълъб и патица, които разрешителни обаче, не съдържали печат и подпис на лицето, издало разрешителното.

При така констатираното, били съставени констативен протокол за проверка и процесния АУАН, в който е посочено следното: „при извършена проверка в зем.с.Косталево, общ.Враца спряхме за проверка Лада Нива с рег.

№..., лицето седящ от дясно на шофьора със извадено от калъф ловно оръжие „ИЖ“...., извън населено място без патрон в цевта, като след предоставено разрешително за индивидуален лов....за ловище с.Крапец за гълъб, патица, установихме, че лицето Х. Н. ловува във извън посоченото землище и ловище посочено в разрешителното като същото няма печат и подпис от председателя на ЛРД издал разрешителното.“. Така описаните фактически констатации са правно квалифицирани като нарушение на : „чл.43 ал.3 т.1 и чл.58 ал.1 от ЗЛОД във връзка чл.87 ал.3 от ППЗЛОД и чл.83ж ал.1 и чл.84 ал.1 от ЗЛОД“.

Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при почти идентично спрямо акта словесно описание на нарушението /налице е само лека граматична редакция/ и при изцяло идентична цифрова квалификация на нарушението, на основание чл.84, ал.1,пр.2 ЗЛОД е наложен глоба в размер на 200 лв., на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД е наложено наказание-лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на вмененото нарушение-ловна пушка и открити боеприпаси.

Спрямо другото лице в автомобила-св.Г.Г., също е било проведено административно-наказателно производство със съставяне на АУАН и НП за същото по вид нарушение и при идентичност на фактическата обстановка, с последващо обжалване на НП по съдебен ред- НАХД№528/22 г. на ВРС. С решение №294/06.10.22 г. по това дело, издаденото срещу Г.Г. НП е било отменено като незаконосъобразно и необосновано, поради констатирани множество нарушения на процесуалния и материален закон. Това съдебно решение не е било обжалвано от РДГ-Берковица и като такова е влязло в законна сила.

Паралелно с двете посочени до тук административно-наказателни производства спрямо жалбоподателя Хр.Н. и Г.Г., са били проведени и други 3 допълнителни проверки и производства, свързани с „нередовното“ издаване на индивидуалните разрешителни за лов, установени по време на процесната проверка от 23.01.22 г. и касаещи техния евентуален издадел „председател на ЛРД“, който се оказва баща на св.Г.Г.. Въпросните проверки и производства са приключили със съответни окончателни правораздаветелни актове, които остават изцяло извън предмета на настоящето производство.

Въпреки това и тъй като прави впечатление, в конкретния случай няма как да не се отбележи принципно непоследователната позиция на АНО:- при абсолютна идентичност на цялата хронология на събитията и фактология на двете паралелно и едновременно развили се административно-наказателни производства спрямо настоящия жалбоподател и св.Г.Г., завършили с еднакъв съдебен резултат, при последващото обжалване на издадените НП в рамките на НАХД№527/23 г. и НАХД№528/23 г. на ВРС, АНО е обжалвал по касационен ред само съдебното решение спрямо настоящия жалбоподател.

Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на цитираните свидетелски показания на служителите на РДГ-С.С. и И.Н., на св.Г.Г., както и останалите материали от преписката- констативен протокол за проверка, приемо-предавателен протокол и разписка за отговорно пазене, разрешителни за индивидуален лов, възражение против АУАН и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в проведеното адвинистративно-наказателно производство са допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, обуславящи отмяна на процесното НП, а именно:

1.Както се посочи, по- горе, в процесния АУАН е вменено нарушаване на няколко нормативни разпоредби- „по чл.43, ал.3,т.1 и чл.58, ал.1 ЗЛОД, вр.чл.87, ал.3 ППЗЛОД и чл.83ж, и чл.84, ал.1 ЗЛОД“, чието действително съдържание е както следва:

-чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД съдържа допълнителна дефиниция на понятието „ловуване“ като предвижда, че „ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“.;

-чл.58, ал.1 ЗЛОД също не съдържа конкретно правило за поведение, а въвежда изискване за задължителните реквизити на издаваните разрешителни 4 за лов, а именно, че „в разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешенията за лов на дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов.“;

-чл.87, ал.3 ППЗЛОД на свой ред предвижда, че „Председателят на ловната дружинка издава разрешително за лов, като в него вписва трите имена, серийният номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешения за отстрел дивеч, ловището и датите на ловуваве...“;

-чл.83ж, ал.1 ЗЛОД, съдържа състав на административно нарушение, предвиждайки налагане на наказание глоба от 200 до 600 лв. за всеки „който наруши реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл.58, ал.1“;

-чл.84, ал.1 ЗЛОД, на свой ред съдържа състав на съвсем друг вид административно нарушение и с различен субект, предвиждайки наказване с глоба от 50 до 400 лв. на всяко лице, което „ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч.“.

Очевидно е, че първите две разпоредби, посочени от актосъставителя изобщо не съдържат правило за поведение, което да може да бъде нарушено, третата цитирана разпоредба предвижда правило за поведение на специфичен субект-„председател на ловна дружинка“. Последните две разпоредби съдържат състави на абсолютно различни по естество и вид административни нарушения, не само по начин на извършване и възможни форми на изпълнителните деяния, но и по авторство/субект на извършване, при което нарушаването на всяка от двете отделни разпоредби, винаги ще представлява отделно и самостоятелно нарушение.

С така посочените в АУАН разпоредби е очевидно, че същият изначално не отговаря на императивните изисквания на чл.42, т.5 ЗАНН за ясна, точна и прецизна юридическа квалификация на повдигнатото административно обвинение откъм коректно посочване на „нарушените“ нормативни разпоредби. Към това нарушение допълнително се наслагва и следващото констатирано нарушение по чл.42, ал.2,т.4 ЗАНН, изискващ точно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които е извършено и 5 констатирано нарушението. Без изобщо да се коментират правописа, пунктоацията и граматиката в процесния АУАН, то от горецитираното текстово съдържание на акта изобщо не става ясно какво нарушение се твърди за извършено-извършено ловуване от жалбоподателя извън посоченото в разрешителното за лов ловище или ловуване без редовно разрешително, доколкото същото не съдържа определени, предвидени в закона реквизити.

На свой ред, гореотчетените две нарушения по чл.42, ал.1,т.4 и т.5 ЗАНН, в случая съвкупно водят и до пълно несъответствие и неяснота между повдигнатото с АУАН фактическо и юридическо административно обвинение.

2.Доколкото в процесното НП почти дословно е пренесено коментираното и цитирано текстово и цифрово описание на нарушението от акта, то на свой ред процесното НП се явява издадено в нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН.

Всяко от посочените до тук нарушения относно съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.

Затова и атакуваното НП подлежи на цялостна отмяна в санкционната му част спрямо жалбоподателя.

При изначално неясни фактически и правни параметри на вмененото с АУАН и НП административно нарушение, в т.ч. откъм субект и начин на извършване, то и в случая отнемането на вещи-предмет и средство на нарушението на основание чл.95, ал.1, вр.чл.84 ЗЛОД, също остава без надлежна правна обосновка. Затова и процесното НП подлежи на отмяна и в тази му част.