Определение № 3067 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3067 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело № 20251100205201 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, във вр. с ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба, озаглавена като „искане за обезсилване“ от М. Л.

С. на постановление от 11.07.2025г. по пр.пр. №1535/2025г. по опис на САП, с което се потвърждава Постановление от 22.04.2025г. по пр.пр. №11387/2025г. по опис на СГП.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – лицето направило съобщението, представляващо законен повод. Разпоредбата на чл.

213, ал. 4 от НПК предвижда обжалваемост на потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което в случая се явява постановлението на СГП от 22.04.2025г. по пр.пр. №11387/2025г. по опис на СГП, потвърдено с постановлението от 11.07.2025г. по пр.пр. №1535/2025г. по опис на САП.

Поради изложеното жалбата, озаглавена „искане за обезсилване“ по отношение на постановлението на САП, следва да се разглежда като подадена срещу постановлението на СГП от 22.04.2025г. по пр.пр. №11387/2025г. по опис на СГП.

Оспорва се подлежащ на обжалване прокурорски акт, в който се разглежда въпроса за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 294, ал. 4 от НК, чиито състави са предвидени в предметния обхват на разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК. Жалбата е подадена на 28.07.2025г. в предвидения законов срок, с оглед отбелязаното връчване на 22.07.2025г. в известието за доставяне на постановлението на САП. Не е постъпвала жалба от Комисията за противодействия на корупцията. Предвид изложеното разглеждането на жалбата по същество е допустимо.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като се твърди че не е разгледано престъпното поведение в своето съдържание с оглед изготвена съдебно психиатрична и психологическа експертиза по гр.д.

1

№2625/2022г. от 28.03.2024г. по опис на СГС, в която се съдържали лъжи, клевети и препоръка за установяване на лични отношения в контактен център или друго помещение. Счита, че неразглеждането на две противоположни експертни становища представлявало дискриминационен акт в нарушение на чл. 13 и 14 от КПЧОС. Намира нарушение и на чл. 47 от ХОПЕС поради липса на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

Прави искане за назначаване на независима експертиза от трето квалифицирано лице. Твърди, че вещите лица по СППЕ били извършили престъпление от общ характер с преразказа си под диктовката на ответната страна с цел лично обогатяване чрез лъжи. Счита се, че е извършено и престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК. В жалбата са направени и доказателствени искания - за издаване на съдебни удостоверения по посочени граждански дела, да се приеме заключението на вещото лице С.С., че детето е в риск, а неговите баба и дядо били обект на саморазправа от Г.Г. и А.С. и да се изиска експертно становище за произхода на внука на жалбоподателката, като се назначи съответна експертиза.

От материалите по извършената прокурорска проверка се установи следното:

С разпореждане №7455 от 20.03.2025г. съдия от СГС по възз.гр.дело №12209/2024г. по опис на съда е оставил без движение частна жалба №32665/17.03.2025г. с податели М. и В.С. и е дал указания, които следва да се изпълнят, за да се разгледа жалбата, а именно: да се представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС; да се посочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и др. След това последвал сигнал до СГП от

М. Л. С. срещу съдията, постановил разпореждането. Същият е послужил като законен повод за произнасянето на СГП с Постановление от 22.04.2025г. по пр.пр. №11387/2025г. по опис на СГП.

Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателствени материали по делото:

Постановление от 22.04.2025г. по пр.пр. №11387/2025г. по опис на СГП, Постановление от 11.07.2025г. по пр.пр. №1535/2025г. по опис на САП, съдебно психологична и психиатрична експертиза по гр.д. №2625/2022г. от 28.03.2024г. по опис на СГС, 3 възз. бр. състав, експертно становище от вещото лице С.С. от 30.05.2024г., сигнал от 29.05.2025г. до Министъра на правосъдието, сигнал вх. № 829/2024г. от 14.04.2025г. по опис на СГП, разпореждане №7455 от 20.03.2025г. по възз.гр.дело №12209/2024г. по опис на СГС, молба за присъствие на прокурор в насрочено открито съдебно заседание за 08.04.2024г. по възз.гр.дело №2625/2022г. по опис на СГС, частна жалба до РС Плевен, частна жалба срещу определение от 16.09.2024г. по гр.дело №34518/2024г. по опис на СРС, I ГО, 125 състав, частна жалба срещу определение от 14.06.2024г. по гр.дело №34518/2024г. по опис на СРС, I ГО, 125 състав.

За да постанови оспорения прокурорски акт, с който на осн. чл. 213, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е отказал образуване на досъдебно производство за престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК; чл. 302 от НК и/или чл. 294, ал. 4 от 2

НК, прокурорът при СГП е приел, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по служба или корупционни действия от страна на съдии при СГС. Счел е, че не са извършени престъпления по чл. 302 от НК и/или чл. 282, ал. 1 от НК, тъй като не се установило съдия да е нарушил или да не е изпълнил служебните си задължения или да е превишил властта или правата си. Приел е, че не са налице и данни за извършено лично укривателство от съдия при СГС, тъй като с въпросното разпореждане не се спомага на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване.

С постановлението на САП са оценени като правилни и законосъобразни направените правни и фактически изводи от оспореното постановление на СГП. Посочено е също, че не е установено наличие на предикатно престъпление, с оглед състава на чл. 294, ал. 4 от НК и извършването на експертизата от вещи лица в кръга на тяхната компетентност, а също и представянето на данни, от които да може да се направи извод за съзнателно депозиране на невярно експертно заключение.

Съдът, като взе предвид оспореното постановление и събраните доказателствени материали, намери оспореното постановление за правилно и законосъобразно. В настоящото производство съдът разглежда делото, като се произнася относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Предпоставките за образуването му са дефинирани в чл. 207, ал. 1 от НПК, а именно при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Съдът намери, че е налице законен повод, по смисъла на горепосочената разпоредба, представляващ сигналът вх. № 829/2024г. от 14.04.2025г. по опис на СГП.

Изложените в сигнала данни поставят предметната рамка на преценката на прокурора за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление. Във въпросния сигнал са обсъдени действията на съдия П.К. във връзка с разпореждане №7455 от 20.03.2025г. по възз.гр.дело №12209/2024г. по опис на СГС, разгледани в прокурорските постановления. От законовия текст на чл.

211, ал. 1 от НПК следва извода, че съобщението следва да съдържа поне обща информация за конкретно извършено престъпление. Не са изложени такива сведения в сигнала. Действието по оставяне на жалбата без движение и даване на указания на жалбоподателя представляват действия, извършвани в кръга на служебната функция на магистрата съдия.

Разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от НПК изисква преценката на прокурора дали са събрани достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, а чл. 213, ал. 5, във връзка с ал. 4 от НПК задължава представителят на обвинението при отрицателен отговор на този въпрос, да обоснове заключението си. Съдът не намери нарушение на правилата на формалната логика или превратно тълкуване на събраните данни във връзка с фактическите изводи, приети в оспореното прокурорско постановление.

Прокурорът се е произнесъл по първоначално изложените от жалбоподателката обстоятелства, относими към правните му изводи.

Доколкото в сигнала на жалбоподателката не се съдържат обстоятелства, от 3 които би могло да се приеме наличие на интерес от изхода на делото в решаващия съдия, който да е мотивирал конкретното му решение, правилно при липсата на такива твърдения, този въпрос не е изследван с проверка.

След произнасянето с Постановлението от 22.04.2025г. по пр.пр.

№11387/2025г. по опис на СГП е подаден сигнал от 29.05.2025г. от М. С. до Министъра на правосъдието с оплаквания отново във връзка с произнасянето на съдия П.К., но и други магистрати, в който отново не се посочват обстоятелства, от които може да се направи извод за това, че с обсъжданите актове някой от засегнатите магистрати е нарушил или не е изпълнил служебните си задължения или е превишил властта или правата си или за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК. По същия начин, както в сигнала до СГП, се излага общо недоволство от съдебните актове и също общи твърдения, касаещи обсъжданите лица, от които не може да се направят конкретни изводи за отношения или зависимости, които да са повлияли на решенията им.

Със сезиращата съда жалба, озаглавена като „искане за обезсилване“ се акцентира върху неразглеждане на престъпното поведение във връзка с изготвена съдебно психиатрична и психологична експертиза по гр.д.

№2625/2022г. от 28.03.2024г. по опис на СГС, 3 възз. бр. състав, която била „вредоносна“ и изпълнена, според жалбоподателката, с лъжи и клевети.

Същата се съпоставя с експертно становище от вещото лице С.С. от 30.05.2024г., за да бъдат направени доказателствените искания и да се направи общ извод за това, че вещите лица са извършили престъпление от общ характер под диктовката на ответната страна. И в тази жалба не са изложени никакви сведения, свързани с обсъжданите в предходните сигнали магистрати, които да доведат до извод за извършено престъпление от общ характер.

Твърденията за извършени от вещи лица престъпления по чл. 291, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК не подлежат на проверка по настоящия процесуален ред, тъй като тези престъпни състави са извън кръга на изброените в разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК.

От писмените изявления на жалбоподателя по делото не може да се изведе какъвто и да е престъпен мотив за нарушаване на служебните задължения на съответните магистрати при изпълнение на служебните им функции, а процесуалната позиция на жалбоподателката е могла да бъде изразена чрез предвидените законови процесуални способи за това. Правилно е в това отношение и позоваването на прокурора на функционалния имунитет от наказателно преследване на магистратите при изпълняване на предоставените им от закона правомощия, отнасящ се според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.България до служебните им действия им и постановените от тях актове, доколкото не се установиха достатъчно данни за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателя са общи и оценъчни, неподлежащи на проверка, съответно логично не са събрани данни за конкретно извършено престъпление, включително по чл. 282, ал. 1 и/или чл.

294, ал. 4 от НК, подлежащо на проверка по настоящия процесуален ред.

4

Поради изложеното съдът напълно споделя изводите на прокурора от СГП, издал оспореното постановление, като намира същото за обосновано и законосъобразно.

С оглед предметния обхват на настоящото производство, разглеждането на направените доказателствени искания е процесуално недопустимо, поради което същите следва да се оставят без разглеждане.

Воден от изложеното и на осн. чл. 213, ал. 5 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 22.04.2025г. по пр.пр.

№11387/2025г. по опис на СГП, с което е отказано образуването на досъдебно производство, потвърдено с постановление от 11.07.2025г. по пр.пр.

№1535/2025г. по опис на САП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направените доказателствени искания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.