Решение № 2573 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2573 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100111844 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. И., с която се иска осъждането на Агенция за публичните предприятия и контрол да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Ищецът твърди, че притежавал 2 808 акции в дружеството „Българска роза – Пловдив” АД – в ликвидация, представляващи 1.33 % от капитала му. Сочи, че Агенция за публичните предприятия и контрол /АППК/ – универсален правоприемник на Агенция за следприватизационен контрол и Агенция за приватизация, насочила принудително изпълнение към дружеството във връзка с вземания на ответника към „Българска роза 21” АД за неизпълнение на сключен на 30.06.1998 г. договор за приватизационна продажба на 58 271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от регистрирания към датата на подписване на договора капитал на дружеството „Българска роза Пловдив” АД. На 08.01.2007 г. АППК вписала законна ипотека върху собствени на „Българска роза Пловдив” АД имоти в гр. Китен, а на 15.01.2007 г. – върху такива, находящи се в гр. Пловдив и в с.

Зелениково, за обезпечение на дълга на „Българска роза 21” АД. Излага се, че в хода на принудителното изпълнение ответникът събрал от „Българска роза Пловдив” АД въз основа на издадени изпълнителни листове срещу „Българска роза 21” АД сума в размер на над 403 000 лв.

Ищецът поддържа, че в резултат на тези действия на ответника дружеството, чийто акционер е ищецът, останало без активи, престанало да носи печалба на акционерите и по отношение на него било открито производство по ликвидация. На 10.10.2023 г. А. И. продал притежаваните от него акции в „Българска роза – Пловдив” АД на цена 0.021367 лв. за акция. Твърди се, че ищецът претърпял имуществени вреди /намаляване на имуществото му с оглед продажбата на акциите си в дружеството на цена близка до нулевата и при намалена инвестиционна стойност/ в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника. В исковата молба се поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата в лицето на ответника за нарушаване на норми 1 на правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти. Излагат се съображения, че съществувалата в националното право /§ 8 от ПР към ЗИДЗПСК/ възможност да бъде вписана от държавата законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за дълг на негов акционер /купувач по приватизационен договор/ съставлява ограничение на свободното движение на капитали – чл. 63 ДФЕС, и на свободното право на установяване – чл. 49 ДФЕС. В тази връзка била открита наказателна процедура на ЕК под № 2012/4002 за нарушаване на първичното право на ЕС. Излага се, че с посочената уредба дружеството било възпрепятствано да осъществява дейността си, били нарушени правата на акционерите, сред които бил ищецът, да управляват и да се разпореждат с имуществото на дружеството и били накърнени икономическите им интереси да реализират печалба. Ищецът се позовава и на нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ и чл. 17, § 1 ХОПЕС. Ищецът твърди, че с оглед нарушението на правото на ЕС от ответника е търпял имуществени вреди – пропуснати ползи. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 84 479.50 щатски долара или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба /156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника, евентуално искът да бъде уважен до размер на 14 202.07 лв., представляваща пропуснати от ищеца ползи /от печалби и плодове/ вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира капиталова печалба. Претендира законна лихва от дата на подаване на исковата молба /20.10.2023 г./ до окончателното плащане. Претендира разноски. Сочи банкова сметка BG********* В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът АППК подава писмен отговор, в който излага становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие на влязло в сила решение по предходно производство между същите страни и със същия предмет, а по същество оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в резултат от действията на ответника е бил поставен в невъзможност да упражнява правата си в качеството си на акционер в „Българска роза Пловдив“ АД. Към момента на разпореждане на ищеца с притежаваните от него акции производството по ликвидация не било приключило, поради което не били налице данни за лишаване на ищеца от правото му на ликвидационен дял. Сочи, че не била извършвана публична продан на имотите, върху които на 08.01.2007 г. била вписана в Служба по вписванията – гр. Царево законна ипотека, като последната не била и подновена. Оспорва се твърдението действията на ответника да са довели до откриване на производство по ликвидация на дружеството и до обезценяване на притежаваните от ищеца акции. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаването на правото на ЕС по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Разпоредбата на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК била действащо право към момента на вписването на процесните ипотеки, а последното било извършено при наличието на съответните законови предпоставки. Оспорват се изчисленията на ищеца, на базата на които формира претенциите си. Прави се възражение за съпричиняване по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.

Навеждат се твърдения, че ищецът се е разпоредил с акциите си с намерението по-късно да предяви настоящата искова молба. Прави се възражение за погасяване по давност на правото на иск. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски..

Прокуратурата на Република България в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на исковете:

2

С определение № 45 от 09.08.2021 г. по а. д. № 6/2021 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС е прието, че когато претенцията се основава на извършените от Агенцията действия по вписване на законна ипотека в нейна полза, във връзка с вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения поети от приватизиращото дружество. Независимо, че Агенцията за публичните предприятия и контрол е администрация към Министерския съвет, действията й по приватизационния договор, изразяващи се в подаване на молби до Служба по вписванията-гр. Царево за вписване на законна ипотека върху недвижимото имущество на „Българска роза-Пловдив“, не могат да бъдат характеризирани като административна дейност. Налице са граждански отношения между равнопоставени правни субекти. Посочените разрешения касаят предходен спор между същите страни, поради което са приложими в настоящия случай, респ. производството е подсъдно на СГС.

Съобразно твърденията в исковата молба липсва идентитет между настоящото и предходното съдебно производство по гр. д. № 10103/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, а и предходното производство е прекратено с влязло в сила определение от 28.10.2022 г. и по същото не е формирана сила на пресъдено нещо. Производството по гр. д.

№ 10103/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав е прекратено с доводи, че след като акционерното дружество продължава да съществува, правото на обезщетение за нанесени на неговото имущество вреди принадлежи на това дружество, а не на отделния акционер. В определение № 929 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1628/2023 г. на III г. о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване определението на САС, с което се потвърждава прекратителното определение е посочено, че: „Различна би била хипотезата, ако ищецът беше продал акциите си на по-ниска цена в резултат от незаконосъобразните действия на агенцията. Тогава имуществената вреда би била пряко нанесена на неговото имущество и той щеше да е надлежна страна в процеса“. С оглед тези мотиви ищецът в настоящото производството е мотивирал наличието на правен интерес от предявяването на претенцията във връзка с претърпени в лично качество имуществени вреди от дейност на ответника в нарушение на правото на ЕС, изразяваща се в удовлетворяване чрез принудително изпълнение от имуществото на дружество, в което А. И. е акционер. Доколкото ищецът твърди претърпени в лично качество имуществени вреди – продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена, евентуално вреди от невъзможността да се ползва имущество на дружеството, в което е бил акционер, то същият е легитимиран да предяви настоящия иск.

Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Предвид обстоятелството, че с исковете се претендира обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС при вписана законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество, то Агенция за публичните предприятия и контрол /АППК/ – универсален правоприемник на Агенция за следприватизационен контрол и Агенция за приватизация е процесуално легитимирано да участва в производството в качеството на процесуален субституент на Държавата.

Спазена е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и производството се е разгледало с участието на прокурор.

Относно правната квалификация:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в 3 петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание.

Правна квалификация на предмета на делото ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация.

Относно евентуалния иск твърденията на ищеца в исковата молба са, че вредата, произтича от липсващия му доход от акциите за времето, през което е отчуждено/липсващо имущество на дружеството – л. 27. С оглед проекто-доклада по делото и дадената квалификация, спрямо която не са постъпили възражения, ищецът с молба с вх. № от 10.10.2024 г. е посочил, че сумата 14 202.07 лв. се претендира като „загубената/пропуснатата от ищеца инвестиционна стойност /от липсата на печалби и плодове/ вследствие на невъзможността да се ползва съобразно броят на притежаваните от него акции, изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира печалби и плодове само за него“.

От твърденията в исковата молба, уточнителните молби на ищеца, становището по проекто-доклада е видно, че евентуалният иск е предявен във връзка с твърдения за вреди поради нарушения на правото на ЕС, довели до изнасяне на публична продан на имущество на дружеството, чийто акционер е ищецът, поради което правната квалификация и по двата иска е чл. 2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

По същество:

Oсновните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз са: нарушената правна норма на общностното право да предоставя права на увредените частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпяната вреда.