Решение № 363 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500244 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 102390/08.12.2025 г. на С. М. А. срещу Решение № 4232/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14907/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че е незаконосъобразно изпълнението по изп.дело № 416/2016 г. на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист № 348/10.06.2016 г. и Заповед № 219/10.06.2016 г. по чл. 417 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 389/2016 г. на РС-Девня, срещу починалия наследодател на ищцата М. Г.

М., до размер на сумата от 1593,45 лв., представляваща сбор на 1/3 от следните задължения: 3495,75 лв. главница, 248,49 лв. законна лихва, 497,13 лв. наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като е погасено по давност правото за принудително събиране на вземането.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а така също и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правния принцип „Срещу онзи, който не може да действа, давност не тече“, тъй като никой и нищо не е препятствало взискателя да поиска извършването на действия срещу М. Г. М., при които закономерно би узнал за неговата кончина и би могъл да предприеме действия по конституирането на наследниците му по изпълнителното дело, в т.ч. и на ищцата. Въззивницата счита, че давността е институт, който е пряко свързан със сигурността на стопанския оборот, а не с възможността или невъзможността на кредитора да действа, като където е необходимо законодателят изрично е посочил хипотезите, при които 1 давността се прекъсва или спира. Сочи се, че цитираното от районния съд Решение № 294 от 23.10.2025 г. по к.т.д. № 504/2025 г. на ВКС касае друга фактическа обстановка. Навежда се довод, че са събрани доказателства за това, че взискателят е можел да действа – справките, които е изисквал са сочели за това, че наследодателят на ищцата е починал. От издаденото от ЧСИ удостоверение е видно пълното бездействие на взискателя, който е можел да изисква действия срещу М. Г. М., както конституирането на наследниците му своевременно, но е избрал да извършва изпълнителни действия срещу друг длъжник, а те не прекъсват давността срещу М. Г. М., нито срещу наследниците му. Това доказателство било игнорирано от съда. Излага се, че първоинстанционното решение противоречи пряко както на закона, така и на конституционния принцип на справедливост, тъй като макар и да не може да се сложи знак за равенство между института на погасителната давност и санкция за бездействие на кредитора, е налице известно сходство, като бездействието на кредитора в процесния случай е влошило положението на ищцата без тя, а не кредиторът, да има възможност да действа.

Според въззивницата възприемането на тезата на районния съд би могла да мотивира всеки взискател след смъртта на длъжник да бездейства неограничено във времето и след това да се удовлетворява принудително в т.ч. и относно последиците от забава, при пълна невъзможност на третите лица преди конституирането им като длъжници да се защитят или да предприемат действия по изпълнение. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск .

Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕАД (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради преобразуване на дружеството чрез промяна на правната форма), депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Намира оплакванията във въззивната жалба за необосновани, като се позовава на съдебна практика. Поддържа се, че докато изп. производство е спряно поради смърт на длъжника взискателят следва единствено да прояви активност за издирването на наследниците и конституирането им, но за да стори това той следва да е уведомен от съдебния изпълнител, че длъжникът е починал. Излага се, че взискателят не разполага с достъп до информацията относно гражданското състояние на лицата и тези данни не са общодостъпни, поради което при липса на уведомяването му относно смъртта на длъжника от съдебния изпълнител, не може да се приеме, че за взискателят е съществувала възможност да предприема надлежни действия за удовлетворяване на вземането си. Твърди се, че кредиторът не е бил уведомен в периода 03.03.2020 г. – 11.10.2024 г. от съдебния изпълнител за обстоятелството, че длъжникът М. М. е починал. Била депозирана молба през 2023 г. за извършване на справки и налагане на запори спрямо длъжника М. М., като дори в резултат на същата съдебният изпълнител не е уведомил дружеството, че длъжникът е починал, респ. да предприеме последващи действия за конституирането на неговите наследници. Въззиваемият счита, че в периода от 03.03.2020 г., когато длъжникът е починал, до 11.10.2024 г., когато съдебният изпълнител е конституирал неговите наследници, погасителната давност е спряла да тече, доколкото бездействието на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия за поддържане висящността на изпълнителния процес съобразно правомощията му не може да бъде обвързано със санкция в тежест на кредитора. Поради това правилно съдът е приел, че погасителната давност не е била изтекла нито в периода 08.01.2018 г. – 03.03.2020 г., нито от 11.10.2024 г. до предявяване на иска. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски .

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 24 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл.

439 ГПК от С. М. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата, в качеството си на длъжник по ИД № 416/2016 г. на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, не дължи на взискателя сумата от 1593,45 лв., представляваща сбор на 1/3 от следните задължения: 3495,75лв. главница, 248,49лв. законна лихва, 497,13 лв. наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. адвокатско възнаграждение, за които суми срещу починалия наследодател на ищцата М. Г. М. е издаден изпълнителен лист № 348/10.06.2016 г. въз основа на Заповед № 219/10.06.2016г. по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 389/2016 г. на ВРС, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на задължението.

В исковата молба ищцата твърди, че наред с останалите законни наследници на своя починал баща и първоначален длъжник, е конституирана като длъжник по изпълнително дело, като оспорва правото на принудително изпълнение на припадащата се съобразно наследствената квота част от вземанията на взискателя цедент „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с твърдения за обстоятелства възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, в което вземанията са установени, а именно поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД ответникът оспорва предявения иск с твърдения за извършени множество изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, с които е прекъсната погасителната давност и позовавайки се на разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че със смъртта на длъжника на 03.03.2020 г. изпълнителното производство спрямо него спира и погасителната давност спира не тече до конституирането на неговите наследници на 17.10.2024 г.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че последното изпълнително действие спрямо длъжника – наследодател на ищцата е от 08.01.2018 г., но в периода след смъртта на длъжника М. - 03.03.2020 г. (когато изп. дело спрямо него е било спряно по силата на закона) до конституирането на ищцата като длъжник по процесното изп. дело на 11.10.2024 г., не е текла погасителна давност, поради което предвид липсата на изминал срок повече от 5 години (по чл. 110 ЗЗД ), считано от 08.01.2018 г. до 02.03.2020 г. вкл. и от 11.10.2024 г. до предявяване на иска, правото на принудително събиране на вземането по изп. лист № 348/10.06.2016 г. не е погасено и въвеждането му като предмет на процесното изп. дело не е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 3 изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Така – Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че за събиране на вземания на „ОББ“ АД по издаден изпълнителен лист № 348 от 10.06.2016 г. по ч.гр.д. 389/2016г. на Девненски районен съд е образувано изпълнително дело 20167190400416 на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ срещу солидарни длъжници Ц. С. М. и М. Г. М. за вземания в размер на 3495,75 лв. главница, 248,49 лв. - законна лихва, 497,13 лв. - наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. -адвокатско възнаграждение.

Изяснено е по делото и не се оспорва пред настоящата съдебна инстанция, че последното действие, годно да прекъсне погасителната давност срещу длъжника М. Г. М. е осъществено на 08.01.2018 г., чрез плащане от негова страна на сумата от 40 лв. за частично погасяване на дълга. Не е спорно между страните и прехвърлянето на процесните вземания от „ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., като ответникът е входирал молба на 04.04.2018 г. пред съдебния изпълнител за конституирането му като взискател, видно от материалите по изп. дело. Последващите активни действия на ответника в изпълнителното производство с депозираните на 23.01.2019 г., 19.07.2019 г., 25.06.2021 г., 18.04.2023 г., 03.01.2024 г. и 10.10.2024 г. касаят установяване и осребряване на имущество на длъжника Ц. С. М., поради което съгласно правилото на чл. 125, ал. 1 ЗЗД не произвеждат действие досежно прекъсване на давността спрямо другия солидарен длъжник. Освен извършване на възложените му действия спрямо длъжника Ц. С. М., съдебният изпълнител е направил и „Справка за размер и вид на пенсия/и и добавка/и“ от 19.04.2023 г., в която длъжникът М. Г. М. е вписан като починал пенсионер, но този факт не е довел до предприемане на действия от ЧСИ за уведомяване на взискателя или служебно конституиране на наследниците на длъжника.

Въз основа на подадената от ответника до ЧСИ молба с вх. № 28959/10.10.2024 г. за извършване на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове и в НОИ, както и за налагане на запори върху вземания от банкови сметки и трудови възнаграждения само на длъжника Ц. С. М., съдебният изпълнител е направил справки и за длъжника М. Г. М., като от справка в НБД е установил, че длъжникът е починал на 03.03.2020 г. и е оставил трима наследници – съпруга Ц.