Решение № 20126 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20126 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110140829 по описа за 2022 година

Предявени са от Л. В. С. срещу „С. К.“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза /чл. 24/ от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 108 лева, представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна неустоечна клауза /след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера на сумата с протоколно определение от 16.11.2023г./ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 28.07.2022г., до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 20.07.2020г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 400 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, ГПР- 42,58 %. Съгласно чл. 13 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение или сумата от 1008 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Сочи, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не била дължала плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът бил нищожен. Поддържа, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорна лихва. Счита, че с договорения фиксиран 1 лихвен процент, към който се кумулирало вземането, представляващо скрита печалба, визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатявал, се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което водело до нищожност на договорното съглашение. Сочи, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката била извън присъщата й обезпечителна функция също, тъй като кредитодателят бил поставил ограничения и бил дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители. Сочи, че кредитодателят следва да извърши преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Твърди, че неустойката е в разрез с добросъвестността и е извън присъщите й функции. Било предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата била цената на услугата по предоставения заем и в този смисъл представлявала печалба на заемодателя. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е посочено, че действително бил сключен между страните Договор за потребителски кредит № 627808, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на ищеца сума в размер на 400 лева. Договорът бил сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В изпълнение на задълженията си по договора дружеството предоставило сумата от 400 лева чрез превеждане на сумата за изплащане от ищеца в брой на каса „И.“ съгласно желанието в попълнената заявка. Поддържа, че неустойка не е начислявана и не е събирана от дружеството. Въпреки това твърди, че същата е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че в случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът се определял в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент свое задължение. С оглед на което размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала докато не бъде изпълнено задължението, което зависимо изцяло от волята на заемателя. Т.е причина за евентуалното начисляване на неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Поддържа, че неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и 2 техният размер. В случая вредите за кредитора били очевидни, като при непредоставяне на обезпечение щял да бъде лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Доколкото по-големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, то не можело да се приеме, че е изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Счита, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, то нейният размер би следвало да бъде намален, а не цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Поддържа, че уговорената неустойка отговаря на присъщите й функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури и уговореният в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Твърди, че ищецът е бил запознат с условията на договора преди да бъде сключен като не е бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и което да е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и извършеното плащане на сумата въз основа на оспорената договорна клауза.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна клауза, съставляваща основание за извършеното плащане.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните тях е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г., по силата на който е предоставен заем на ищцата в размер на 400 лева.

От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г. се установява, че лихвеният процент по кредита е в размер на 36 %, ГПР- 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 412 лева. Срокът на договора е 30 дни. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора кредиторът отпуска на потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове /предварително определен размер на отпуснатата в заем главница/.

В чл. 13, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по 3 договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.

13, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласят в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.

В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и 4 здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.