Определение № 1352 от 03.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 23.04.2024 г. на адвокатско дружество „Г. и П.“, представляващо заявителите в производството, срещу определението от 10.04.2024 г. по ч. гр. дело № 12624/2023 г. на Софийския градски съд, І-17 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на определението от 12.12.2023 г. в частта за размера на адвокатското възнаграждение.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е определил възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 480 лв., вместо поисканото от 1 920 лв. Не било съобразено, че били предявени четири отделни претенции за обезщетение от името на четиримата заявители, поради което следвало да се приложи чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че тъй като исковете били четири, то и адвокатските възнаграждения следвало да бъдат четири и да бъдат съобразени с минимумите по наредбата.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да присъди исканите разноски. Претендира разноски за настоящото частно производство в размер на заплатената държавна такса.

Ответникът „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), регистрирано в Ирландия, в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от 9.11.2023 г. за издаване на европейска заповед за плащане, подадена от Т. Б. Д., К. С. Д., М. М. Д. и И. М. Д. срещу 1

„Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), регистрирано в Ирландия, за заплащане на сумите от по 250 евро за всеки молител, представляващи обезщетения поради закъснение на полет FR5454 на 17.08.2022 г. от гр. Бари до гр. София, заедно със законната лихва /13,79 %/ от подаване на молбата до изплащането. В молбата е поискано и присъждане на разноски както следва: 1) 39,12 лв. – за заплатената държавна такса, 2) по 480 лв. за всеки молител – за адвокатско възнаграждение. Уточнено е, че искането за присъждане на адв. възнаграждение в общ размер на 1 920 лв. е направено на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокатско дружество „Г. и П.“.

Молбата е подписана от адв. Г. Г.. Към молба е приложено пълномощно от молителите, с което са упълномощили посоченото адв. дружество. Приложени са и договори за правна защита и съдействие от 12.01.2023 г., сключени между адв. дружество и всеки от четиримата молитери, в които е посочено, че се възлага изготвянето и подаването на заявление по чл.

410 ГПК срещу ответното дружество, като договорът се сключва на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

С разпореждане от 13.11.2023 г. съдът е указал на молителите К. С. Д., М. М. Д. и И. М.

Д. да довнесат държавни такси в общ размер на 60,88 лв. и да представят доказателства. С молба от 17.11.2023 г. указанията са изпълнени.

С определение от 12.12.2023 г. съдът е постановил издаването на поисканата европейска заповед за плащане за сумата от по 250 евро – главница за всеки молител, както и за сумата от по 25 лв. – разноски за всеки молител. Със същото определение ответникът е осъден да заплати на адвокатско дружество „Г. и П.“ сумата 480 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Прието е, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, а разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима, тъй като има предвид единствено броя на обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответници. В определението е посочено, че не подлежи на обжалване.

От страна на адвокатското дружество „Г. и П.“ е била подадена на 9.02.2024 г. „частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК“ срещу определението от 12.12.2023 г. в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се претендира неговото увеличаване на 1 920 лв.

С обжалваното определение от 10.04.2024 г. е прието, че „частната жалба“ от 9.02.2024 г. има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение в частта на разноските на определението от 12.12.2023 г., като е оставена без уважение. Прието е, че няма основание за увеличаване на определеното адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1/2004 г. предвид нейното противоречие с правото на ЕС, установено с решение от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/16 и С-428/16 на СЕС. В определението е посочено, че подлежи на обжалване пред САС.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима поради следното:

2

Съобразно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията /а и срещу разпорежданията – чл. 279/ на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1) когато определението прегражда понататъшното развитие на делото, и 2) в случаите, изрично посочени в закона. Настоящият казус не попада в нито една от двете хипотези.

Претендираното и частично присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА има характера на разноска по съдебното производство – не само за страната, на която се възлага в тежест, но и по принцип. Поради това актът, с който се определя или отказва определяне на такова възнаграждение, подлежи на оспорване по реда на оспорване на актовете за разноски в съответното производство.

Настоящото производство е такова за издаване на европейска заповед за плащане, уредено в Регламент /ЕО/ № 1896/2006. Според уредбата в регламента самата ЕЗП не подлежи на обжалване, нито отказът за издаването й, вкл. в частта за разноските – чл. 11, ал.

2, чл. 16, чл. 17. Липсва уредена възможност и за изменение на присъдените или отказани в това производство съдебни разноски. Дори да се приеме, че съобразно чл. 26 този въпрос е допустимо да се регулира от националното право, то в българското право подобна регулация също липсва в относимата глава 58 ГПК. Неприложима се явява уредбата по глава 37 от ГПК, касаеща националното заповедно производство, което е различно от това за ЕЗП.

Поради това обжалваемост не може да се обоснове с разпоредбата на чл. 413 ГПК. Отделно от това – по този ред на обжалване подлежи само първичният акт за разноски, какъвто не представлява процесното определение от 10.04.2024 г., с което се отказва да се измени предходно определение от 12.12.2023 г.

Настоящото определение е такова по чл. 248 ГПК, което обаче подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт по спора в съответната инстанция – ал. 3 на чл. 248. Ако този краен акт не подлежи на обжалване, то и определението по чл. 248 ГПК също не подлежи на обжалване. В случая този краен акт е издадената ЕЗП, която не подлежи на обжалване, нито подлежи на такова определението от 12.12.2023 г., както е посочено в него. Ето защо и определението от 10.04.2024 г., с което се отказва да се измени предходно определение от 12.12.2023 г., не подлежи на обжалване.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от 23.04.2024 г. на адвокатско дружество „Г. и П.“, представляващо заявителите в производството, срещу определението от 10.04.2024 г. по ч. гр. дело № 12624/2023 г. на Софийския градски съд, І-17 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1451/2024 г. на САС, ТО, 11 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на 3 жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати на профила в ЕПЕП на адвоката на жалбоподателя, заявил съгласие за това в първата инстанция.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4