Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 18.04.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 755/2021
Вид
Решение № 100
Подписан
18.04.2022
В сила
18.04.2022
Състав
Галатея Петрова Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Добрич, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500755 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от

„***“

ЕООД-гр.Добрич срещу решение

№260343/10.05.2021 г. по гр.д.№156/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „***“ ЕООД-гр.Балчик иск за заплащане на сумата от 14 212,80 лв,представляваща неустойка по т.6.2 от Договор за продажба от 15.03.2019 г.,заедно със законната лихва от датата на иска 16.01.2020 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане;въззивникът е осъден да заплати на „***“ ЕООД-гр.Балчик сумата от 14 212,80 лв,представляваща авансово получена част от цена по развален договор за продажба от 15.03.2019 г.,заедно със законната лихва от датата на иска 28.02.2020 г. до окончателното плащане,като въззивникът е осъден да заплати на „***“ ЕООД-гр.Балчик сторените по делото разноски в размер на 43 лв държавна такса по молбата за обезпечение на бъдещ иск с включен банков комисион;572,51 лв държавна такса по насрещния иск по чл.55 от ЗЗД и 1560 лв с ДДС адвокатско възнаграждение.Според въззивника обжалваното решение е незаконосъобразно.Необосновани и неправилни били изводите 1 относно неизправността на въззивника като продавач по процесния договор,като първоинстанционният съд не съобразил липсата на оказано от купувача съдействие за получаване на разсада,както и липсата на отправено писмено уведомление от купувача до продавача относно готовността му да получи стоката на определена дата,с осигурен транспорт и свой представител,който да участва при броенето и предаването на разсада.Неправилно продавачът по договора бил натоварен от съда да доказва,че е поканил купувача да получи произведения разсад,каквото задължение същият нямал по договор и по закон.Неправилно било съобразено поведението на купувача след получаване на 18.12.2019 г. на покана от продавача за получаване на стоката в 14-дневен срок.Дори да се приемело,че купувачът се явил в горния срок,това не означавало,че е изпълнил изискванията по поканата и договора,тъй като вече бил изпаднал в забава,считано от 30.11.2019 г.,и,за да получи разсада,следвало да заплати нов аванс,какъвто не бил платен от него,респ. същият нямал право да получи договорения разсад.Немотивирано и неправилно районният съд приел,че продавачът нямал готовност да предаде произведено количество разсад.Готовността му за изпълнение се установявала от заключението по допуснатата ССЕ,сочещо на произведен разсад от 2 171 400 бр.В тази връзка неправилно били ценени гласните доказателства без отчитане на възможна тяхна заинтересованост.Същите и не следвало да се кредитират поради липсата на съгласие на продавача по чл.164 ал.2 от ГПК за допускането им предвид тяхната недопустимост по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 изр.1 от ГПК.Неправилно било решението и по насрещния иск.Необоснован бил изводът,че продавачът е неизправна страна по договора.Писмената покана на купувача не можело да доведе до разваляне на договора,тъй като била получена след датата,определена в поканата като краен срок на изпълнение.Липсвало валидно предизвестие според изискванията на чл.87 от ЗЗД,т.е. договорът не бил развален и не било възникнало основание за връщане на даденото по него.Не била съобразена неоснователността на възражението за нищожност на уговорената търговска неустойка.Изцяло несъобразени със закона били изводите на ДРС относно кредитното известие с основание „неосъществена сделка“,което не можело да аргументира извод за разваляне на договора.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

2

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият „***“ ЕООД-гр.Балчик изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.Подробно оборва всички доводи на въззивника и обсъжда събраните по делото доказателства.Доказателствата удостоверявали,че именно купувачът бил изправната страна по договора,като същият многократно канил продавача да предаде закупения разсад,респ. демонстрирал готовност да го получи,но продавачът отказвал и нямал готовност да изпълни.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 28.05.2021 г.,а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 11.06.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.06.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно поради следните съображения:

Гр.д.№156/2020 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№1344/21.01.2020 г.,изпратена по пощата на 16.01.2020 г.,с която е предявен иск на основание чл.92 от ЗЗД от „***“ ЕООД-гр.Добрич срещу „***“ ЕООД-гр.Балчик за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14 212,80 лв,представляваща неустойка по чл.6.2 от договор за продажба между страните от 15.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното плащане.

Изложено е в исковата молба,че между ищцовото дружество като продавач и ответното като купувач бил сключен договор от 15.03.2019 г. за 3 продажба на разсади „Лавандула“,сорт „Севтополис“ 197 000 бр.,екстра качество,височина на разсадите минимум 15 см,с цена по 0,12 лева за брой без ДДС /съгласно т.1.1 и т.3.1 от договора/-обща продажна цена от 23 688 лева без ДДС или 28 425 лева с ДДС /т. 3.2/.На два пъти купувачът „***“ ЕООД-гр.Балчик извършил авансово плащане по банков път на част от цената-7 106,40 лв на 18.03.2019 г. и 7 106,40 лв на 11.04.2019 г.-общо 14 212,40 лв.Съгласно договора от 15.03.2019 г. предаването от продавача на купувача на цялото договорено количество разсад следвало да се осъществи в периода от 01.11.19 г. до 31.11.2019 г.,като купувачът се задължил да осигури свой представител,упълномощен да приема стоката от продавача.В противен случай стоката щяла да се счита за приета в момента на натоварване на камиона.Транспортните разходи били уговорени изцяло за сметка на купувача съгласно т.4.1. от раздел IV „Транспорт и товарене" на договора.През месец ноември 2019 г. купувачът осъществил посещение в базата на продавача и се уверил в готовността за предаване на разсада,но не осигурил свой представител и транспорт за приемане на разсада.Поискал продавачът да пази и отглежда разсада до пролетта,тъй като не разполагал с останалата дължима продажна цена.Доколкото самото пазене,отглеждане и съхраняване на разсада било свързано както с непланирани разходи,некалкулирани в цената,така и с рискове за погиването му,които продавачът не можел да понесе,последният приел,че е налице виновно неизпълнение по договора от страна на купувача.Като изправна страна по договора изпратил покана с телепоща на 18.12.2019 г. до „***“ ЕООД,получена от адресата на 18.12.2019 г.,с която го уведомил,че заплатеният аванс по договора е загубен поради неизпълнение на задължението да получи количествата разсад в периода от 01.11.2019 г. до 31.11.2019 г.,и го поканва в 14-дневен срок от получаване на поканата да получи произведените видове количества разсад-предмет на договора,както и да заплати нов аванс в размер на 50 % от договорената цена,равняващ се на 14 212,80 лева,като в противен случай щял да счита,че купувачът е отказал да получи произведените видове и количества разсади-предмет на договора.Съгласно т.6.2 от договора ако купувачът откажел да получи произведените видове и количества разсади,дължал на продавача неустойка в размер на остатъка от общата дължима сума,уговорена в договора.До настоящия момент ответното дружество не било заплатило дължимата неустойка в размер на 14 212,80 лева,поради което за ищцовото дружество 4 бил налице правен интерес от предявяване на иска.

В писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.Не оспорва сключването на договора за продажба от 15.03.2019 г. с посочения предмет и авансовото изплащане от ответника като купувач на 50% от уговорената продажна цена в размер на 14 212,80 лв,като сочи,че това са единствените верни факти,изложени от ищеца.Твърди,че многократно управителят на ответното дружество влизал в контакт с управителя на ищцовото до 30.11.2019 г.,като винаги бил уверяван,че стоката ще бъде предадена в срок.Последното обаче не се случило.Следвали нови покани от ответника до ищеца за изпълнение на задължението по предаване на разсада,но ищецът постоянно изтъквал различни причини да не изпълни /лоши метеорологични условия,липса на работна ръка,на време и др./.Управителят на ищеца заявил,че по-рано от 17.12.2019 г. не може да предаде стоката.На 17.12.2019 г. управителят на ответника заедно със служител на дружеството,управляващ осигурения за целта трактор,се явили в с.*** за получаване на стоката,но на място нямало нито представител на ищеца,нито разсад.Ищецът поел нов ангажимент за частично изпълнение на 18.12.2019 г.,но такова не се случило,като управителят на ищеца вече директно заявил,че ищцовото дружество не разполага с разсад и няма да достави такъв.На същия ден била получена от ответника цитираната от ищеца телепоща,на която ответникът отговорил на 19.12.2019 г. и оспорил неверните твърдения на ищеца,като го и уведомил,че ще се яви на 30.12.2019 г. за получаване на стоката.Куриерската пратка била получена от ищеца едва на 07.01.2020 г. поради саботиране от същия на процеса по уведомяване,доколкото не се явил да получи пратката.Датата 30.12.2019 г. изцяло попадала в рамките на 14-дневния срок,определен от ищеца в изпратената от него телепоща.На 30.12.2019 г. при явяването на управителя на ответника заедно с двама служители и техник лично кметът на с.*** ги отвел до две оранжерии на ищцовото дружество,но и на двете места нямало разсад,нито представители на ищеца.От горното поведение на ищеца следвало,че същият няма правно основание да претендира заплащане на неустойка,защото именно той бил неизправната страна по договора.Наведено е и възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави,доколкото била въведена единствено и само за обогатяване на ищеца.Клаузата целяла продавачът да получи цената по договора,без да 5 предаде на купувача стоката.Загубата на дадения аванс била достатъчна да обезщети продавача и да санкционира купувача.

В срока за отговор е предявен насрещен иск на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД от „***“ ЕООД-гр.Балчик срещу „***“ ЕООД-гр.Добрич за осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищеца сумата от 14 212,80 лвполучена на отпаднало основание авансова продажна цена по развален договор от 15.03.2019 г.С уведомлението от 19.12.2019 г. „***“ ЕООД уведомило „***“ ЕООД,че,ако на 30.12.2019 г. не изпълни задължението си за предаване на разсад,купувачът развалял договора,считано от 30.12.2019 г.,респ. продавачът бил поканен да върне авансово платената цена.Евентуално,ако не се зачете горното уведомяване,се настоява насрещната искова молба да се третира като изявление за разваляне на договора.Претендира се законната лихва върху сумата от 14 212,80 лв,считано от датата на предявяване на насрещния иск,до окончателното плащане.