Решение № 578 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДиЯ. Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102166 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. С., представлявана от адвокат Ц., срещу решение № 495 от 31.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 644/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 338/ 17.06.2024 г. по гр.д.№ 663/ 2023 г. на Районен съд- Пещера, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на М. К. С., че П. К. В. е собственик на самостоятелен обект в сграда, който обект е с идентификатор ***.***.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет., с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40 кв.м, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 16.10.2012 г. и е отхвърлен предявеният от М. К. С. против П. К. В. насрещен положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/4 идеална част от описания имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение и за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 ГПК.

1

Според М. С. решението, с което се признават права на П. В. за 3/4 ид.ч. от имота е недопустимо, тъй като жалбоподателката се легитимира като собственик на 1/4ид.ч. от имота. По същество поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът по първоначалния иск е владял процесния имот. Поддържа, че същият е бил допуснат до имота от собствениците, плащал е наем за същия и съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.

68 и чл.69 и чл.70, ал.3 ЗС. Поддържа, че неправилно съдът е кредитирал събрани по делото доказателства и свидетелски показания, дадени от заинтересовани свидетели. Моли въззивното решение да бъде обезсилено за 3/4 идеални части от процесния имот, като производството по делото в тази част бъде прекратено. Моли решението в останалата част да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което искът на П. В. бъде отхвърлен , а искът на М. С. да бъде уважен. Претендира разноските, направени пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касация П. К. В., представляван от адвокат П., оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита решението на ОС-Пазарджик за правилно, законосъобразно и обосновано. Моли същото да бъде оставено в сила.

В открито съдебно заседание страните не се явяват.

Касаторът се представлява от адвокат Ц., която поддържа касационната жалба. Прави искане за спиране на производството по делото за постановяване на тълкувателно решение във връзка с твърдяна противоречива практика на ВКС по въпроса дали бъдещ купувач по предварителен договор е във всички случаи владелец на имота и следва ли да демонстрира владелческо намерение. Развива съображения за това, че ответникът по касация не е бил владелец на имота, че неправилно съдът е кредитирал само показанията на свидетелите, доведени от П. В.. Моли възивното решение да бъде частично обезсилено, а в останалата част- отменено, като бъде уважен предявеният иск за защита на право на собственост от М.

С.. Претендира направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът по касация се представлява от адвокат П., която оспорва касационната жалба.

Възразява, че решението е допустимо, че искът е предявен срещу продавачите по предварителен договор. По същество счита, че решението на ОС- Пазарджик е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С определение № 1766 от 03.04.2026 г., постановено по чл. 288 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на въззивното решение, предвид съмнение за произнасяне по недопустим иск, поради липса на правен интерес от предявяване на иск за установяване на право на собственост върху недвижим имот спрямо ответник, който се легитимира като собственик на идеална част от този имот.

По делото се установява от фактическа страна следното :

Производството по делото е започнало по предявен иск от П. К. В. против М. К. С. за защита на право на собственост, като ищецът е твърдял , че е придобил по давност правото на собственост върху самостоятелен обект- магазин с площ 61.47кв.м., прилежащо избено помещение от 54.42кв.м., прилежаща площадка с площ от 39.40кв.м., находящи се в 2

[населено място], [улица]. Ищецът е твърдял, че е сключил предварителен договор за описания имот, получил е фактическата власт върху имота на 16.10.2012 г., сменил е бравата на имота и от тогава го владее.

С предявен насрещен иск за защита на право на собственост М. С. претендира да й бъде признато право на собственост върху 1/4 ид.ч. от същия имот.

Въззивният съд е приел, че няма спор, че към 15.10.2012 г. М. С. е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот, че на 15.10.2012 г., заедно с останалите съсобственици на имота, тя се е разпоредила със собствеността върху притежаваната от нея идеална част чрез покупкопродажба, като е получила капарото за притежаваната от нея идеална част, като на 16.10.2012г., заедно с останалите двама съсобственици, е предала фактическата власт на процесния имот на П. В..

Отделено е като безспорно също така, че Н. В. В. е майка на П. В., а С. Б. е била във фактическо съжителство с П. В. в периода от 2012 г. до 2023 г.

В отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл.131 ГПК, ответницата С. е заявила, че ищецът В. е ползвал процесния имот, за което е плащал наем, договорен между страните в размер на 160 лева.

В подкрепа на това свое твърдение ответницата е представила извлечение от банкова сметка на Т. Л./ съсобственик в процесния имот/ , от което се установява, че в периода от м.01.2015 г. по тази сметка е внасяна ежемесечно сумата от 160 лева, с посочено основание- наем, като вносители са Н. В., Н. В. и П. В.- от 2018 г. и С. Б.- през 2020 г., като наемът е заплащан до 2022 г.

В о.с.з. на 01.02.2024 г. П. В., чрез своя процесуален представител адв. П., възразява, че наемът е заплащан за друго помещение, наето от Надежда В., с наемодател Т. Л..

По делото са представени предварителен договор от 15.10.2012 г. и приемо предавателен протокол от 16.10.2012 г. Договорът е сключен между П. В., като купувач, Т. Л., М. С. и М.

С., като продавачи за имот- гореописаният магазин с административен адрес [населено място], [улица]. Същият магазин е предаден от продавачите на купувача с приемопредавателния протокол.

По делото е представено завещание от Т. Н. Л., с което той прави разпореждане с оглед смъртта си с магазин в [населено място], [улица].

По делото е изслушана като свидетел И. Д., която установява,че ползва като наемател процесния имот от месец ноември 2012 г., когато е сключила договор за наем с П. В..

Свидетелката установява, че от ноември 2012 г. досега плаща наемната цена за имота в брой само на В.. Установява, че преди да наеме магазина, който ползва като шивашко ателие под наем, е виждала В. да извършва ремонти дейности в него. Установява, че след първоначалния ремонт останало недовършено само помещението, предвидено за тоалетна и тя ползвала като тоалетна съседното помещение, където живеела майката на П. В. – Н. В..

Уточнява, че Н. В. живее на първия етаж в съседната, също двуетажна къща, като според свидетелката тази къща се намира на административен адрес [населено място], [улица].

Свидетелката установява, че от Н. В. знае, че имотът, в който тя живее, й е даден под наем от лице от [населено място], на което плаща наемната цена по банков път. Свидетелката 3 заявява още , че всички в [населено място] знаят, че процесният имот е собственост на П. В..

Категорично заявява, че не познава М. С.. Свидетелката установява, че откакто ползва процесния имот, не са я посещавали лица, които да твърдят, че са собственици на имота и да имат някакви претенции относно него.

По делото е представен договор за наем, сключен на 01.11.2012 г. между П. В., като наемодател и „И. **” ООД, представлявано от И. Д. – с предмет процесния магазин в [населено място], [улица].

Свидетелката С. Б. установява, че П. В. е собственик на магазин, находящ се в [населено място], [улица], както и че тя лично е присъствала при преговорите за покупката на този имот и подписването на предварителния договор за продажба на имота, което се осъществило в средата на месец октомври 2012 г. Според свидетелката сделката по покупкопродажба на имота не била финализирана, тъй като продавачите не разполагали с всички документи, необходими за сключване на окончателен договор. Според свидетелката, В. заплатил и остатъка от покупко-продажната цена на имота, равняваща се на 30000 лв., като предал тази сума в плик на ръка на продавача Т. Л.. Свидетелката установява, че след като получил фактическа власт върху имота, В. сменил бравата и патрона на вратата му, за да е спокоен, че други лица нямат ключ за имота. След това направил ремонт на имота, след което го отдал под наем за шивашко ателие на фирмата на св. Д. Свидетелката твърди, че след предаване владението на имота продавачите не са имали никакви претенции относно него, както и че обещавали да се снабдят с необходимите документи за сключване на окончателен договор. Свидетелката установява още, че процесният магазин и помещението, в което живее майката на В. се водят на различни административни адреси. Помещението, в което живее Н. В. е на [улица] се намира в съседство на магазина. Според свидетелката това помещение е било отдадено под наем от Т. Л. на Н. В..

От показанията на свидетеля Г. С. се установява, че Т. Л. му споменал, че е отдал реституирания си магазин под наем, че поддържа връзка с наемателя и получава наема за имота по пощата. Установява още, че последният път когото двамата с Т. Л. били в [населено място], Л. влязъл в процесния магазин, тъй като искал да се види с наемателя и да си поговори с него.

Свидетелят В. В. установява, че е присъствала на договарянето между Т. Л. и П. В. и двамата се договорили да подпишат предварителен договор, В. да заплати капаро, а остатъка от продажната цена да изплати след 1- 2 години, тъй като строял хотел на Фотинските водопади. Уговорили се още, В. да направи ремонт на имота. Установява, че знае, че след няколко години В. поискал да ползва имота като наемател, тъй като не могъл да заплати остатъка от продажната цена и Т. Л. се съгласил. Свидетелката установява още, че от Т. Л. знаела, че единственият имот, който той притежавал в [населено място], е процесният магазин.

В показанията си свидетелката Г. установява как и къде е сключен предварителния договор и установява, че до окончателен не се е стигнало, тъй като продавачите нямали всички необходими документи.

В показанията си свид. А. Б. пресъздава казаното й от М. С. за това как и къде е сключен 4 предварителния договор за продажба на процесния магазин.

От представените удостоверения, изходящи от [община], се установява, че поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място], [улица] със собственици М. К. и Н. М., че собственици на самостоятелни обекти в имот с идентификатор ****.***.*.*. са П.

В.- на пет обекта, М. К. и Н. М.- на 2 обекта и Н. Л. – на имот с идентификатор ***.***.***.*.*. Установява се, че поземлен имот с идентификатор ***.***.***. и намиращият се в него магазин с идентификатор ***.***.***.*.*. се водят с административен адрес [улица]. Жилищната сграда в имота с идентификатор ***.***.***.*. по КККР на [населено място] е с административен адрес [улица].

Като съобрази установената фактическа обстановка съдебният състав намира, че касационното оплакване, че въззивното решение е частино недопустимо, е основателно.