Решение № 169 от 11.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500163 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. С. С. от гр.Русе, чрез назначения му особен представител адвокат М. М., РАК, против решението, постановено по гр.д.№853/2024г. по описа на РРС, в частта, с която е уважен предявеният от М. Г. Й. против него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 800лв. до 3000лв. Иска решението да бъде отменено в тази част и претенцията – отхвърлена, по изложени пространни съображения. Особеният представител иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна М. Г. Й. не е подал отговор на въззивната жалба.

М. Г. Й. е подал насрещна въззивна жалба чрез пълномощник адвокат С. Л., РАК, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен 1 иска му над 3000лв. до предявения размер 6000лв. Иска в тази част решението да бъде отменено, по изложени в жалбата съображения, а претенцията мууважена изцяло. Иска жалбата на С. С. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

С. С. С., чрез назначения особен представител адвокат М. М., РАК, е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и излага съображения за това. Особеният представител иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, както и събраните доказателства по делото, Окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Същата се поддържа в съдебно заседание.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока за отговор на въззивната жалба, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване и същата подлежи на разглеждане, на основание чл.263, ал.4 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, съдът намира следното:

Безспорно е установено от приложеното НОХД № 2372/2023 г.. по описа на РС-Русе, приключило с ъ с споразумение, утвърдено на 07.02.2024г., че на 23.11.2022г. С. С. С. в гр. Русе, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като викал, обиждал и ударил с метален предмет М. Г. Й., което представлявало престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 375а, ал. 1, във вр. чл. 384, вр. чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК , във вр. с чл. 78а от НК ответникът С . бил освободен от наказателна отговорност и му било определено административно наказание при условията на чл. 375а, ал. 2 от НК, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лева.

Установено е от приетото и неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза, че преди процесния инцидент М. Й. е страдал от заболявания:

Флебит и тромбофлебит на долните крайници; Варикозни вени на долните 2 крайници с възпаление; Постфлебитен синдром от 2013г.; Състояние след аортно клапно протезиране. /2016г./; Състояние след трималеоларно счупване с изкълчване на лява глезенна става, наложило метална остеосинтеза. /месец ю н и 2021г./; Състояние след рефрактура на латералния малеол на лява подбедрица, което наложило повторна метална остелсинтеза /месец август 2021г./.Според вещото лице д-р Д. по делото нямало данни след процесния инцидент на 23.11.2022г. при М. Й., в краткосрочен план д а е възникнала промяна в здравословното му състояние т.е., промяна на заболяванията му и/или поява на нови заболявания. При извършения съдебномедицински преглед е установено, че към момента М. Й. страдал и от хронична рана на лява глезенна става, като усложнение на съдовото заболяване на долните крайници. При инцидента н а 23.11.2022г. М. Й. е получил следните травматични увреждания - кръвонасядане и охлузване на дясното бедро. При такива травматични увреждания според вещото лице пълно възстановяване настъпвало в рамките на 2-3 седмици. Този пе р и од е съобразен и с придружаващите заболявания на Й., както и с данните за употреба на антикоагулант. Според вещото лице нямало данни да не е настъпило пълно възстановяване на травматичните увреждания при М. Й..

От показанията на свидетелката К.Н.Н., която е във фактическо брачно съжителство с ищеца Й. от 23 години и имат дъщеря, е установено, че в деня на инцидента била заедно със съпруга си пред магазин „Кауфланд“, т я била влязла в магазина и след като излязла разбрала, че е имало инцидент. Изнася данни, че ищецът си счупил крака година и половина преди инцидента , което наложило операция във ВМА, където му сложили метални шини на стойност на 7000 лева. Имало възстановяване и в друга болница в град София, като два месеца след първата операция се наложила втора операция в УМБАЛ „Медика Русе“, където повторно му сложили други метални шини. Съпругът и все още с е възстановявал по време на инцидента и вървял трудно. След като тя излязла от „Кауфланд“, на мястото имало струпани хора. След случилото се съпругът и се чувствал зле емоционално, защото инцидента попречил на започналото преди това възстановяване, което и понастоящем не било завършило. Той бил все още с отворена рана вследствие на оперативните действия, не бил спокоен, болял го крака, с месеци не можел да спи. След инцидента се притеснявал да ходи в „Кауфланд“, за да не му се случ и нещо, да не се срещне с ответника С., тези негови притеснения продължили с месеци.

3

Болката от удара с гаечния ключ продължила около 2-3 месеца, т о й имал нужда от помощ в ежедневието си около месец и половина. Вследствие на операцията и вследствие на удара т о й трудно се придвижвал и било необходимо да му помагат при движението всеки ден, при ставането, при подаване на разни неща, както и с разговори. Да му помагат при обличане, къпане, хранене не се е налагало, тези неща сам си ги правел.

Първоинстанционният съд е приел, че според разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина, а според разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а според чл.383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Приел е, че отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което е безспорно установено, с оглед утвърденото на 07.02.2024г. споразумение на Русенския районен съд, според което на 23.11.2022г. С. С. С. в гр. Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, обиждал и ударил с метален предмет М. Г. Й. - ищеца, което представлявало престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С оглед на това, съдът е счел, че ответникът е причинил телесната повреда на ищеца виновно и противоправно. Районният съд е приел за доказани всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане-настъпилото увреждане за пострадалия, противоправността на действията на ответника и неговата вина, установена с влязла в сила присъда /споразумение/ и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Приел е, че в резултат на противоправното деяние на ответника, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него, изразяващи се в кръвонасядане и охлузване на дясно бедро, както и действия засягащи 4 неприкосновеността му пред други членове на обществото.

Съобразявай к и характера на причинените увреждания – лека телесна повреда, силната болка в началото, периода на домашно лечение, болковия синдром, изпитаното унижение, срам и засягане на личността му- ищецът е с намалена работоспособност 60%, както и че действията на ответника грубо нарушаващи морала са станали достояние на множество лица, съдът е приел, че справедливият размер на неимуществените вреди е 3000 лева. Съдът е счел за неоснователно възражението за съпричиняване, с оглед събраните доказателства. Изложил е и допълнителни съображения в насока на неоснователността му и е цитирал съдебна практика. Искът е уважен за сумата 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 23.11.2022г. до окончателното и изплащане и е отхвърлил същия в останалата част до предявения размер от 6000лв., като неоснователен.

Настоящия състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилни правни изводи относно доказаността на фактическия състав на непозволеното увреждане, приложението на разпоредбата на чл.300 ГПК, предвид наличието на одобрено от съда споразумение по нохд №2372/2023г. по описа на РРС, което има сила на влязла в сила присъда. Оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба се свеждат до определения от съда размер на обезщетението за претърпените от ищеца М. Й. неимуществени вреди.

Оплакванията в двете жалби са неоснователни.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.

Понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. Безспорно е установено, че в резултат на хулиганските действия на С. С. на 23.11.2022г., изразяващи се в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-викал, обиждал и ударил с метален предмет М. Й., последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесни 5 травматични увреждания- кръвонасядане и охлузване на дясното бедро, в резултат на удар с метален предмет, поругани чест и достойнство, с оглед посегателството срещу него и отправени обиди пред множество хора, както и страх от реваншистко поведение на ответника.

Независимо от липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, вида, обема и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка настоящия състав съобрази указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, като отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на ищеца към 23.11.2022г. /65г. и 5 м./, начинът, по който процесния инцидент е дал отражение на психиката му, както и социално-икономическите условия към този момент. Отделно от това съдът съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при подобен инцидент. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че на 23.11.2022г. с действията си С. С. е причинил на М. Й. травматични увреждания-кръвонасядане и охлузване на дясното бедро, в резултат на нанесен удар с метален предмет, на публично място-паркинга на 6 магазин „Кауфланд“, пред множество хора, като викал и го обиждал.