Протокол № 485 от 26.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 485 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Светлозар М. Лазаров

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600351 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдимият А. К. К., не се явява, нередовно призован.

Изпратената на същия призовка за днешното съдебно заседание е върната в цялост с отметка, че по сведение на съседи в блока, търсеното лице живее с ** в Г. повече от 1 година. На адреса няма лице, което е съгласно да получи призовката.

От направената справка в сектор „БДС“ при ОД на МВР - П. относно задграничните пътувания на А. К. К. се установява, че същият е напуснал страната на 23.11.2021 г. и към момента на издаване на справката – 02.10.2023 г., няма данни за завръщането му. Справката е със забележка, че след приемането на Република България като член на Европейския съюз справките за задгранични пътувания са непълни.

По делото е постъпило писмо от ТД на Н. - П., с което се предоставя информация относно регистрирани трудови договори с лицето А. К. К., като към писмото е приложена и справка, от която се установява, че същият е имал сключен трудов договор на 09.07.2021г., прекратен на 30.07.2021 г.

1

По делото е постъпило писмо от Национална следствена служба, от което се установява, че след направена проверка в ЦИС на следствените служби към 03.10.2023 г. няма данни А. К. К. да се намира в някой от арестите на територията на страната.

По делото е постъпило писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, от коeто се установява, че към настоящия момент А. К. К. не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа на друго основание в затворите или арестите на територията на страната.

По делото е постъпило и писмо от *** РУ при ОД на МВР - П. с приложена към него докладна записка, от която се установява, че А. К. е обявен за ОДИ с телеграма № ****. на Главна дирекция „Национална полиция“ – С., като от направената справка в АИС „Граничен контрол“ е установено, че същият на 23.11.2021 г. е напуснал страната през ГКПП – ** и към момента няма данни да се е завърнал.

За подсъдимия се явява адв. И. Д., редовно упълномощен от по-рано за негов защитник.

В момента в залата се явява свидетелката Д. В. М..

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че може да дадем ход на делото за събиране на наличните доказателства. По отношение на нередовно призования подсъдим, ще взема становище впоследствие.

АДВ. Д.: Предоставям на съда.

Съдът счита, че са налице основания за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, въпреки неявяването на подсъдимия А. К. К.. Видно от направените по делото справки и получената информация, същият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно, поради което са налице основанията на чл. 269, ал. 3, т. 4 , б.“а“ НПК и делото следва да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като съдът намира, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик.

2

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.

АДВ. Д.: Също нямам отводи и доказателствени искания.

Съдът счита, че за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде допуснат повторен разпит на свидетелката Д. В. М., за което следва да бъде даден ход на съдебното следствие, с оглед на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ПОВТОРЕН РАЗПИТ на свидетелката Д. В. М..

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Сне се самоличността на свидетелката:

Д. В. М. - на ** години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Свидетелката М. се предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и й се разясниха правата и задълженията като свидетел по чл. 119 – 123 НПК.

СВИДЕТЕЛКАТА Д. В. М.: Обещавам да говоря истината. От 10 години, даже и повече, страдам от **** Лекувам се, непрекъснато съм в месеца с по две инжекции и 3 пъти на ден лекарства. Доктор П. ми ги изписва тези лекарства. Тя работи в „П.“ – б., които са на „П.. Задължително си поддържам лечението. Сега съм вкъщи, но ако имам някакви проблеми, опирам до нея и тя казва какво да правя. Заеквам, трудно ми тече мисълта.

Много се изплаших от този пожар. Бях самичка вкъщи. От пожара и от преди него съм така, то ми се насъбра всичко. Синът ми реве: „Мамо, няма къде да живея“. Целият етаж е обгорен.

Лежала съм в „П.“, в б.. Скоро съм лежала там – последно преди 1-2 месеца. Когато ми каже Доктор П., тогава отивам на частен кабинет. Тя ми казва, когато трябва да лежа в „П.“. Два месеца лежа в „П.“, нямам избор.

„*** приемам - 3 кутийки на месец, а също и „***“. Сутрин пия една таблетка „***“ с 1 таблетка „***“ и вечер само две „***“ и вече благодаря на бога, че и той (свидетелката посочва мъжът й, който се намира в залата), ми помага много. Татко почина.

3

Преди да стане пожарът, А. дойде в нашата къща. Хубаво, че усетих пушека. Къща е. Долу живея аз с мъжа ми. На втория етаж живее синът ми В..

Други комшии също има на втория етаж. Къщата има и 3-ти етаж. Там живее Б., но не знам тя защо не е тука.

А. дойде преди пожара. Той като дойде, аз бях вкъщи. Аз съм по цял ден вкъщи. Той почука на прозореца ми чукна и вика: “В., къде е?“ – за сина ми. Аз казах: „Ако имаш някакви претенции към В., обърни се към полицията“. Той явно беше дрогиран, не каза защо търси В.? Не знам защо има претенции А., не мога да отговарям вместо него. Не мога да отговоря на въпроса защо мислих, че А. има претенции към моя син. Той нищо не ми е казал, обаче го видях с качулката. Наметна си качулката и се качи нагоре.

Вратата беше отключена. Той нищо не ми каза. Директно ни запали.

Видях А. да запалва апартамента на втория етаж със запалка и аз се разписках. Той, А., се качи на втория етаж. Аз бях на вратата – на външната.

Точно така беше, аз се качих след А.. След пожара той побягна. Беше с една глутница момчета. Аз също се качих на втория етаж и видях, че А. да запалва апартамента със запалка. Предполагам, че с нещо е полял, не съм сигурна с какво. Казах: „Ако имаш нещо, моля ти се, момченце, знаеш на какъв хал сме“. И просто искам за този пожар искам, ако има бог, просто да има една справедливост. Не мога да си оправя зъбите, със стари дрехи ходя, който ми даде. На никой лошо не съм направила и нито съм осъждана, бог ми е свидетел.

Видях, че А. запалва със запалка, но откъде я е взел, не знам. Той пуши.

Той сигурно в него е имал запалка. Е, това вече не успях да видя в него запалката. Ох, ще ревна. След него се качих горе и видях запалката.

Горе на етажа на сина ми, където беше пожарът, запалката там беше хвърлена на земята. Аз видях, че гори горе нашият етаж – секции, диван, пердета, перални, водопроводни тръби, ток – горе беше пълен ад, но дано има справедливост. Колкото и да ме разбирате, на мен душичката ми се крие под нокътя. Разказах и преди пред съда, когато ме викаха. За запалката тогава просто съм изпуснала, не мога всичко да помня. Аз заеквам, госпожо, мога ли всичко да помня? Ако съм казала друго предишния път пред съда, че не е палил А., съм се объркала.

Съдът счита, че са налице основанията на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК за 4 прочитане показанията на свидетелката Д. В. М., дадени в съдебно заседание на 20.02.2023 г. на Окръжен съд – Пловдив (лист 157 - гръб от НОХД № 2411/2021 г.), тъй като е налице съществено противоречие между показанията й в днешното съдебно заседание и тези, дадени в първоинстанционното съдебно следствие относно обстоятелството видяла ли е свидетелката А. К. да пали апартамента, в който е живял синът й В. М., поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТОХА се показанията на свидетелката Д. В. М., дадени в протокол от съдебно заседание на 20.02.2023г. по НОХД № 2411/2021г. на Окръжен съд – Пловдив на лист 157 и лист 158 от първоинстанционното дело.

КОНСТАТИРАХА се противоречия.

Свидетелката Д. В. М.: Сега казвам, че съм се объркала пред окръжния съд. Сега казвам цялата истина. Тогава се развиках за пожара. В къщата имаме двор. Къщата е на самата улица, а дворът е отзад, след вратата. Аз видях, че на улицата, по средата на самата улица, имаше момчета, към 5 човека, не ги познавам. А. избяга с тези момчета. И те също бягаха. Как ще го оправим този апартамент, не знам. А. много бързо се качи горе. За 10 минутки се бави горе и излезе навънка. На втория етаж, където живееше синът ми В., вратата беше с едно резе - на времето татко така я е правил. Така е направено, че хората, които живеят в нашата къща, комшии и ние, синът ми, ей така се отваряше. Ако не бяхме сложили този катинар, горе се събираха не той, други - цигани. Циганите те са си отделно. Вратата беше разбита, някой я беше разбил преди пожара. Сега вече взехме мерки. Тогава всеки можеше да си влезе. Коридор, спалня, кухня, баня, бойлери, пералня, водопроводни тръби, ел. инсталация, всичко изгоря. Значи ужасно е, не знам дали животът ще ми стигне да го оправя, честно ви казвам, няма как да си оставя детето така, ако аз си отида от този свят. Стълбички има нагоре, коридор. Стига се до входната врата. След това в жилището има коридор, хол, спалня.

Коридорът е по средата. Три стаи са, коридор и баня. Преди да стане пожарът, в тези стаи имаше пердета, едни жълти и белички. От хасе бяха пердетата във всички стаи. Имахме си страхотен апартамент. Просто исках да отметна, простете ми, че заеквам. Пердетата бяха от хасе във всички стаи. Имаше шкафове във кухнята едно диванче, масички, прозорци, пердета. Нещо почнах да заеквам. Просто много проблеми имам. Аз си бях пила обедните лекарства 5 и бях да спя. Бях и аз вътре. Усетих нещо да ми мирише. А. се качва горе, слиза, избяга с момчетата. Не мога да кажа колко време мина, докато усетя, че мирише на нещо, защото аз бях сънена от лекарствата. Като усетих тази миризма, се качих горе да видя и видях пламъци. Всичко - секцията, раклата, диванът, „Пристата“, всичко гореше горе. Никой не се е качвал горе след А. или преди него тогава. Бог ми е свидетел. Има Х. апартамент в същата сграда - той ни е комшия. Х. не беше там. Той видя после при свършен факт, че стълбището е опушено, когато гори. Той беше като гръмнат. Тези мебели, които казах, че горят, бяха в хола. Пожарната като дойде, ми каза вънка да чакам, че да може да изгасят пожара. Като изгоря, тогава видях, много ясно.

Една комшийка - Ц., тя се обади на пожарната да дойде.

Я. - чувала съм за Я.. Дойде този млад мъж след пожара да ме прегръща, да ме утешава. Даваше съвети на сина ми да си оправя горе апартамента – това след пожара. На самия пожар, като почна да гори, Я. ме прегърна и каза „Спокойно, лельо, спокойно, лельо! Сега ще дойде пожарната Той е на синът ми приятел. Случайно беше там. На синът ми е приятел - той ми го каза. Друг път не съм го виждала. Това момче Я. минаваше по улицата и ме видя. Когато казах, че А. с качулка се качи нагоре към втория етаж. Аз нали обясних. А. се качи на втория етаж. Аз се качих след него. Викам му: „А., къде отиваш?“.

Вика: Искам да видя В.“. Викам: „В. го няма, той е на работа“. Той влезе вътре в апартамента. И аз влязох след него. Навсякъде полял е с нещо и със запалка е запалил. Не съм видяла да полива. Просто ми дойде, госпожо много.

Просто искам да постъпя честно със съда и да има справедливост. Наближава времето вече да си пия лекарствата.