Решение № 112 от 15.04.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Перник, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500665 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от А.Ч. и Б.Ч. против решение 260763/25.06.2021г. по гр.д. № 7566/2018 г. на РС – Перник, с което е признато за установено по предявения от Р.М., Я.М. и Я.М. срещу А.Ч. и Б.Ч. иск с пр. основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ 550/1460 ид.ч. от ПИ с ид. № ***, с площ 1864 кв.м., находящ се в ***, съгласно КККР на с. ***, общ. ***, одобрена със Заповед № 14-300-5-1 от 09.08.2004 г. на Началника на СГКК – гр.

Перник, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с ид.

*** със ЗП от 68 кв.м., идентичен със стар имот, представляващ 550/1460 ид.ч. от парцел *** в кв. ** по плана на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед № III234 от 09.04.1976 г. на Кмета на Община Перник, целият с площ 1460 кв.м., при граници: улица, Д.Ш., М.П. и горско стопанство, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв.м., находяща се в източната част на парцела, на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство, като ответниците са осъдени да предадат владението върху имота на ищците.

В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното 1 решение в частта на диспозитива е недопустимо, тъй като с исковата молба е предявен иск по чл. 108 ЗС – за връщане на имот, който се владее без правно основание, а не иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване на право на собственост. По същество се излагат доводи за неправилност на решението с искане същото да бъде отменено включително и в частта за разноските и спорът бъде решен по същество, като бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.

Въззиваемите излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решенето.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявен петитум /ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика и осъждане на ответника да му предаде владението на същия/ предявеният иск е по чл. 108 ЗС.

Предмет на делото по иска по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца и искът съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Съгласно т. 2 А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с пр. осн.чл. 108 ЗС и не се е произнесъл недопустимо, поради което доводите в жалбата за недопустимост на решението са неоснователни.

С оглед на горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

С Нот. акт № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. за покупко-продажба на недвижим имот на 29.01.1999г. А. Ч. и А. Ч. са продали на Б. М. недвижим имот, представляващ 550/1460ид. ч. от дворно урегулирано място, находящо се в с. *** и представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г. на Кмета на Община П ерник, целият с площ 1460 кв. м., при подробно посочени граници, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв. м. и находяща се в източната част на парцела. Не се спори и се установява, че горепосоченият имот и сграда са закупени от Б. М. по време на брака му с Р. М. и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК -85г. имотът и сградата са придобили характер на съпружеска имуществена общност, независимо че имотът и сградата са закупени само на името на Б. М., като след смъртта на Б. М. на ***. СИО върху имота 2 и сградата е прекратена и на основание чл. 27 СК - 85г., чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН правото на собственост върху имота и сградата е придобито от преживелия съпруг и неговите наследници – ищците Р. М., Я. М. и Я. М.

Идентичността на описаните в нот. акт № ***, т. *** рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. парцел ***, в кв.** по рег. план на с. ***, общ. *** и двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв. м. и находяща се в източната част на парцела, с процесния имот и сграда по КККР на с. ***, община *** се установява от приложените скица на поземлен имот и сграда, в които е отразено, че ПИ с ид ***, ведно с построената в имота сграда с ид. ***, има номер по предходен план: ***, кв.

**.

По реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е изслушана във въззивното производство съдебно - почеркова експертиза, от заключението на която категорично се установява, че подписът в графа „продавачи:1“ и „продавачи:2“ в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. е изпълнен от А.М.Ч., съответно е изпълнен от А.С. Ч.. Подписът в графа „купувач“ в същия нот. акт е изпълнен от Б.Р.М.. Това дава основание да се приеме, че волята на страните по Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 28 от 1999 г. е да бъде прехвърлен-продаден процесният недвижим имот, представляващ 550/1460 ид. ч. от поземлен имот с ид. № *** в с. ***, съгласно КККР на с. ***, община ***, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв. м. и находяща се в източната част на имота. Следователно заявеното деривативно придобивно основание- договор за продажба е породил вещноправно действие и легитимира ищците за собственици на процесните имот и сграда.

От съвпадащите доводи-твърдения на страните и гласните доказателства следва безспорният факт, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот, но не се установява при доказателствена тежест на ответниците, че упражняват фактическата власт на правно основание, а ако заявяват свои вещни права – да докажат противопоставимо на ищците придобивно основание.

Възражението на жалбоподателите- ответници за придобиване на имота и сградата по давност не е релевирано своевременно в срока по чл. 133 ГПК /отговорът на исковата молба е подаден от лице без представителна власт и в указания от РС срок процесуалното действие без представителна власт не е изрично писмено потвърдено от ответниците, алтернативно не е представено пълномощно на подалия отговора, което да предхожда подаването на отговора и съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК процесуланото действие се смята за неизвършено/, поради което е преклудирано. Следователно и първоинстанционният, и въззивният съд не дължат произнасяне по това възражение с оглед забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК и липсата на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, съответно ангажираните от ответниците доказателства за установяването на това 3 възражение не следва да бъдат обсъждани от първоинстанционния и въззивния съд с решението си.

Същото е и неоснователно, тъй като съгласно писмените доказателствата по делото купувачът Б. М. е декларирал процесния имот и сграда като собствени пред данъчните органи през 1999 г., придобит с нот. акт № *** като с нак. постановление № 178/22.04.2000г. на ТДД-гр. Перник е наказан с глоба от 20 лв., за това че е декларирал имота и сградата след срока по чл. 14 от ЗМДТ; ищците Р. М., Я. М. и Я. М. са декларирали процесния имот и сграда като собствени пред данъчните органи през 2003 г., за който са заплатили задълженията за данък и такса битови отпадъци з а периода 01.02.2003 г. – 30.11.2003 г., 01.02.2005 г. – 30.11.2005 г. , 01.07.2019 г. – 01.11.2021 г.

От показанията на св. Г. и св. К. се установява, че след като през 1999 г. Б. М. и съпругата му-ищцата Р.М. закупили къщата започнали да правят ремонт, тъй като била недовършена, след което семейството живяло там до смъртта на Б. М. през ***г., а след смъртта на съпруга на ищцата започнали да ходят по-рядко. През това време ответниците А. и Б. живеели в една барака в същото дворно място, а през 2011 г. се нанесли в къщата и не пускали ищцата Р. да влезе там. Около 2010-2012 Р. пуснала наематели в имота, които отстранили ответниците, но след това те пак се нанесли.

Последното се потвърждава от сключения от ищцата Р.М. като собственик-наемодател и наемателя Б. М. н а 21.09.2011 г. договор за наем с предмет процесна т а масивна жилищна сграда – къща със ЗП 60, 00 кв. м. по нот.акт, а по скица 68 кв. м., с ид.

***, състояща се от два етажа и партер, построена в източната част на УПИ с ид. *** по КККР на Общ. ***, с. ***, за срок от 6 месеца, както и от заверен препис от Протокол за въвод във владение от 05.03.2012г. по изп. д. № 106/2012г. по описа на ЧСИ С. Б., с който взискателят - наемател Б. М. е въведен във владение на масивна жилищна сграда – къща със ЗП 60, 00 кв. м. по нот.акт, а по скица 68 кв. м., с ид. ***, състояща се от два етажа и партер, построена в източната част на УПИ с ид. *** по КККР на Общ. ***, с. ***.

Изброените доказателства несъмнено установяват и дават основание да се приеме, че ищците са считали себе си за собственици на процесния имот и сграда по причина, че собствеността им е била прехвърлена от ответниците с валиден и сключен в предвидената от закона форма договор за покупко-продажба . Всички тези действия на ищците по наглеждане, отдаване под наем и организиране на опазването на процесния имот и сграда, включително и съдебна защита от посегателствата на ответниците срещу собствеността на ищците, в съвкупност представляват действия по ползване и разпореждане, които правомощия ищците като собственици упражняват върху имота и сградата, включително и правомощието владение като собственици върху имота и сградата, както лично, така и чрез трети лица – наемател.

Същевременно при възложената им доказателствена тежест, ответниците не 4 доказват пълно и главно (несъмнено) завладяване на процесния имот и сграда, с намерение за своене и за отнемане владението от купувача Б. М. и неговата съпруга Р.

М. и впоследствие от наследниците на Б. М. – ищците по делото, които са станали собственост на ищците след продажбата на имота и сградата през 1999 г. Дори да е вярно твърдението, че след продажбата на имота и сградата през 1999 г. ответницитепродавачи са имали фактическа власт върху продадения имот и сграда, то при договор за продажба предаването на имотите на купувача-ищците е част от задължението на продавача-ответниците, поради което осъществяваната от продавача фактическа власт върху продадения имот и сграда съставлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, поради липсата на намерение за своене на продадените вещи и започва да я държи за новия владелец - купувача. След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане от продавачите-ответници, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. За да е налице завладяване е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външен израз чрез действия доведени до знанието на собствениците-ищци, които недвусмислено да отричат правата на собственика, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В противен случай осъществяваната фактическа власт не може да породи последиците по чл. 79 от ЗЗД. Ответниците не са придобили фактическата власт върху имота на правно основание, което е годно да ги направи собственици, поради което следва, че не са имали качеството на добросъвестен владелец и следователно кратката 5 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е неприложима, поради което те са могли да го придобия вследствие на десетгодишно давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.