Решение № 20 от 12.02.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Шумен, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500019 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 19599/24.11.2023 г. от Гаранционен фонд гр. София, район Средец ул. ...... № 2, представлявано заедно от изп. директори М.К. и С.С., действащ чрез пълномощника си юриск. М.Г., против постановление от 24.10.2023 г. по изп.д № 20239310400417 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, район на действие ШОС. С постановлението е оставено без уважение възражение на длъжника вх.№ 16506/17.10.2023 г. за изключване на адвокатския хонорар на взискателя, включен в ПДИ, както и за намаляване на същия, както и за недължимост или намаляване на приетите разноски представляващи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, чрез изваждане на адвокатския хонорар на взискателя. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело, счита постановлението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Незаконосъобразно съдебният изпълнител възложил в тежест на длъжника сумата 1300лв. адвокатско възнаграждение на взискателя. На първо място счита, че по изпълнителното дело липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение в посочения размер. Евентуално обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение като прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото за горницата над 200 лв. без ДДС. Неправилно съдебния изпълнител приел, че се дължи хонорар както за образуване така и за водене, тъй като освен иницииране на производството, пълномощникът на взискателя е посочил способ на изпълнение. Гаранционния фонд е платил изцяло дължимите суми за главница лихви и разноски на 16.10.2023 г. след като на 06.10.2023 г. е получил ПДИ, т.е. платил е в срока за 1 доброволно изпълнение. Посочването на способ на изпълнение в молбата за образуване е задължителен реквизит на същата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Непосочването на начин на изпълнение представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на чл.129 ГПК. Следователно за посочване на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение, от това, дължимо за образуване на изпълнителното дело. Счита, че на взискателя се дължи само адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., но не и по чл.10, т.2 от същата, тъй като не са извършени действия с цел удовлетворяване на кредитора. Размерът е прекомерен и предвид фактическата и правна сложност на делото. Освен това разноските са и неоправдани от гледна точка на реалните изпълнителни действия от страна на адвоката, което се свежда до написване на молба за образуване на изпълнително дело. Следва да се отбележи също, че длъжникът е Гаранционен фонд, което прави своевременното получаване на сумите по изпълнителния лист сигурно за взискателя. На следващо място длъжникът обжалва и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че под „парично вземане“ се разбира само вземането което е предмет на изпълнителния лист но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение представлява направени от него разноски по изпълнението които са за сметка на длъжника, но не се включват в базата при изчислявана на пропорционалната такса. В този смисъл се позовава и на мотивите на решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д.№ 1249/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Предвид изложеното моли съдът да приеме за неоснователно събирането на адвокатски хонорар в размер на 1300лв. при условията на евентуалност да отмени отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв. без ДДС, както и да намали размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли съдът да присъди направените в настоящото производство разноски в размер на 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, което искане да се счита за списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение /становище/ от взискателя М. А. А., чрез пълномощника му адв. Д. М. при САК, в което взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разноски на жалбоподателя по настоящото дело не следва да се присъждат, тъй като производството било охранително.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост на жалбата, а по същество неоснователност.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /атакуваното постановление е връчено на Гаранционния фонд на 10.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 24.11.2023 г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Приложеното копие на изп.д. № 20239310400417 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, с район на действие - района на ШОС, е образувано на 28.06.2023 г. по молба на М. А. А., с приложен към нея изпълнителен лист № 260009/10.06.2022 г. по гр.д. № 208/2020 г. по 2 описа на ОС гр. Силистра, издаден в полза на Г.Г.Д., срещу Гаранционен фонд гр. София за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП; сумата от 2206,67лв. мораторна лихва за периода 15.05.2018 г. – 06.03.2020 г., както и разноски по делото в размер на 1069,11лв. за първа инстанция и 534,55лв. за въззивна инстанция.

Вземането е прехвърлено от Г.Г.Д. на М. А. А. с договор за цесия от 22.05.2023 г.

В сезиращата молба взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело и да събере по принудителен ред паричното вземане по приложения подлежащ на изпълнение акт, а именно изпълнителен лист от Окръжен съд Силистра.

Молбата е оставена без движение с разпореждане от 03.07.2023 г. с указания към взискателя да посочи способ/и на изпълнение и да се внесат авансови такси.

С молба от 20.09.2023 г. е представено адвокатско пълномощно на адв. М., както и договор за правна защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело, като е поискано ЧСИ да включи адвокатското възнаграждение в сметката за дълга, да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземане чрез изпращане заедно с ПДИ на уведомление за цесията. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че взискателят е упълномощил адв. Д. М. при САК, който да го представлява пред ЧСИ по изпълнителното дело, включително чрез продължаване на изпълнителните действия, процесуално представителство на клиента по делото, защита правата и интересите на клиента, съдействие на клиента и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Посочено е договорено възнаграждение в размер 1300лв., платено в брой при подписване на договора. Посочено е също, че материалния интерес към момента на подписване на договора е 19993,08лв., включващ главница, изчислена законна лихва, мораторна лихва и разноски за две съдебни инстанции. Представени са още две молби - от 27.09.2023 г. и 02.10.2023 г. от процесуалния представител на взискателя, с които се сочи способ на изпълнение – запор на банковите сметки на Гаранционния фонд и са представени два документа за плетени авансови такси.

ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД – получено на 09.10.2023 г.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение – получена на 06.10.2023г. В ПДИ е посочено, че вземането по изпълнителното дело възлиза на 23659,32лв. от които главница 12000лв., законна лихва в размер на 4598 за периода от 06.03.2020 г. – 17.10.2023 г., 2206,67лв. неолихвяеми вземания, 1603,66лв. присъдени разноски,1300 лв. разноски по изпълнителното дело и 1950,99лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. В поканата е съобщено на последния за наложения запор.

Видно от приложеното преводно нареждане на 16.10.2023 г. длъжникът е платил изцяло посочената по поканата сума специалната сметка на ЧСИ / 23659,32 лв./, като на същата дата е депозирал възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя и приетата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

3

На 24.10.2023 г. ЧСИ е издал атакуваното постановление, с което е оставил без уважение възражението на длъжника вх.№ 16506/17.10.2023 г. за изключване на адвокатския хонорар на взискателя, включен в ПДИ, евентуално за намаляване на същия, както и за приемане на недължимост, евентуално намаляване на приетите разноски представляващи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, чрез изваждане на адвокатския хонорар на взискателя. В мотивите си ЧСИ е приел, че с възражението длъжникът оспорвал разноските в поканата за доброволно изпълнение, а разноските не били определени с нея, а с постановление за разноски, което било приложение към поканата. С поканата само се съобщавало на длъжника и същият не възразил против постановлението за разноски.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.435, ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. С т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСТГК е прието, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, вкл. разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение.

В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав намира, че следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно 200 лв., тъй като освен молбата за образуване на изпълнително дело, не се установява процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е други процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата - водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Изпълнението на указания на ЧСИ за посочване способ на изпълнение и внасяне на такси не са такива действия. Отстраняването на нередовности на сезиращата молба чрез посочване на способ на изпълнение, не усложнява и конкретното изпълнително дело от фактическа или 4 правна страна.

Посочването на начина на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата – чл.426, ал.2 ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл.129 ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуване на изпълнителното дело.