Решение № 162 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Враца, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 1407/23.02.2024г., подадена от М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв. Х. З., против решение № 776 от 21.12.2023г. по гр.д. № 1511/2023г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата 15 000 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение в общ размер 22 000 лева за причинените й вследствие настъпило на 20.01.2023 г.

ПТП по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована към датата на ПТП при ответното дружество, неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, тревожност и страх, и е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата 500 лева разноски в производството.

Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неоснователно, неправилно и несправедливо, постановено при нарушаване на процесуалните правила, материалноправните норми и съдебната практика. Твърди, че в хода на проведено съдебно следствие са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства и доказателствени средства, с които по категоричен начин са установени предпоставките на чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че първоинстанционния съд е нарушил 1 процесуалните правила, а именно: не е направил подробен анализ и оценка на всяко доказателство и доказателствено средство поотделно, както и в тяхната съвкупност и е нарушил правилата на логическото мислене, довело до неоснователни фактически и правни изводи и до неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото са установени причинените й телесни увреждания, подробно изброени в жалбата, които са й причинили силни и интензивни болки, продължили около 4 месеца, довели до психологически дискомфорт, който се изразява чрез нарушение на съня, липса на мотивация, повишена тревожност, страх от нарушение на функционалния капацитет и промяна в настроението, но в мотивите на решението съдът е посочил, че по делото не е установено ищцата да е търпяла „по-големи болки от обичайните“ при такова нараняване и че се е възстановила напълно за около 2,5 месеца. Счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на съдебно-психологическата експертиза и свидетелските показания по обстоятелствата, свързани с причинените й психически изживявания и емоционални страдания. Изтъква, че съдът не е посочил кои доказателства приема за достоверни и кои не, както и въз основа на кои от тях намира определени факти и обстоятелства за установени, а други за неустановени; че съдът декларативно е посочил, че е съобразил определеното обезщетение със сходни съдебни случаи, но такива конкретно не са посочени.

Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд - Враца и постанови друго такова, с което да осъди „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да й заплати допълнително сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от 13.02.2023 год. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя, до окончателно изплащане на обезщетението, както и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв, направени в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р. К. , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и мотивирано относно предявените искове. Твърди, че изцяло голословни и неотговарящи на обективната действителност са твърденията на жалбоподателката, че съдът е формирал крайните си изводи по съществото на спора в противоречие със събраните доказателства, с изготвените по делото експертизи и свидетелски показания. Счита, че съдът е взел предвид и е обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и изводът, че исковата претенция на ищеца е неоснователна и недоказана по основание, е правилен и законосъобразен. По делото не е установено оздравителният период да е продължил повече от обичайния, нито да са настъпили някакви усложнения, съгласно заключението на вещото лице. Счита, че крайната преценка на съда е формирана след обстоен анализ 2 на всички доказателства, свързани с твърдяното събитие и настъпилите увреждания и че съдът правилно е установил, че изплатеното от него обезщетение от 7 000 лева е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, напълно адекватно на установените по делото неимуществени вреди и достатъчно да ги репарира. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от М. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. Х. З., с която против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *** е предявен осъдителен иск за допълнително заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.01.2023 г., причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Опел Астра", рег. № ВР *** СВ по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 13.02.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.01.2023 г., около 16:15 часа, в с.

***, на *** пред ***, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ, управляван от И. К. Б., не пропуска и блъска пресичащата на пешеходна пътека М. Т. Т.. Ищцата пада на земята и наранява главата, дясното си ходило и ръката и за кратко губи съзнание. Произшествието е посетено от служители при РУ - Бяла Слатина и е образувано досъдебно производство № 46/2023 г. по описа на РУ - Бяла Слатина. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 248р-2329/2023 г. по описа на РУ - Бяла Слатина.

Поддържа се, че ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП в Спешно отделение при МБАЛ „Х. Ботев“ АД - гр. Враца, където й е поставена диагноза „Контузио капитис, комоцио церебри, разкъсно-контузна рана на 3 главата, контузия в областта на дясната подбедрица и ходилото“. Ищцата е хоспитализирана в Отделение по хирургия, като е изписана на 23.01.2023 г. с указания за активно наблюдение, хигиенно-диетичен режим, двигателен режим и спазване в домашни условия на терапевтична схема. Издаден й е болничен лист за период на неработоспособност 14 дни. Посочва се, че поради наличие на болка, ищцата посетила лекар-ортопед на 10.02.2023 г. и на 21.02.2023 г., при които било констатирано болка при движение на дясно стъпало и глезен. За времето от 01.03.2023 г. до 08.03.2023 г. било проведено болнично лечение в „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД. След това ищцата започнала да изпитва болки в областта на гръбначния стълб, поради което на 13.03.2023 г. била прегледана от лекар-невролог и била поставена диагноза „Увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия“. При прегледа са й дадени указания за активно наблюдение, хигиенно-диетичен режим, двигателен режим и спазване в домашни условия на терапевтична схема. Въпреки лечението в домашни условия, поради продължаваща болка ищцата отново посетила лекар на 11.04.2023 г., като са й дадени указания за продължаване на медикаментозно лечение. Издадени са болнични листове за периода на неработоспособността 68 дни. Сочи се, че по своя медико-биологичен признак мозъчното сътресение със загуба на съзнание е състояние, временно опасно за живота, причинило силни болки и страдания, довело до временно нарушение на вестибуларните функции и затруднение на главата и проблем с равновесието при движение с период на лечение и възстановяване от около един месец. Твърди се, че ищцата изпитвала замаяност, главоболие, временна загуба на ориентация с период на възстановяване от три до пет седмици. Разкъсно - контузната рана в областта на главата й е причинила силни болки и страдания с период на възстановяване от около един месец. Контузията в областта на дясната подбедрица и стъпалото й е причинила силна болка и довела до продължително затруднение в движението на долния крайник с период на възстановяване над 3 месеца. Контузията в поясната област на гръбначния стълб е състояние, което й е причинило силни болки, довели до продължително затруднение на снага и долни крайници, с последици за цял живот. Изтъква се, че болките били особено силни през първите седмици след ПТП, че ищцата търпяла неудобства - трудно ставала от леглото, не можела да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности хранене, къпане, обличане и събличане. Не можела да спи нормално заради силните болки и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото.

Изтъква се също, че ПТП довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени за инцидента, както и че и към момента ищцата изпитва силен страх да напуска жилището си сама, страх и неувереност да пресича пътни платна и улици, а това се отразявало на нормалното й общуване с близки и приятели. Твърди се също, че към момента на ПТП за л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното 4 дружество по полица № BG/06/122002381371 и срок на действие от 11.08.2022 г. до 10.08.2022 г. Поддържа се, че от името на ищцата е заявена писмена претенция пред застрахователя-ответник с вх. № 94-Ч-39/13.02.2023 г., като в срока ответното дружество с писмо изх. № 0-92-6632/22.05.2023 г. я е уведомило, че е определило обезщетение в размер 7 000 лева, което е получила по банков път на 18.05.2023 г. Ищцата счита, че изплатеното обезщетение е несправедливо с оглед причинените й травми и наранявания, поради което претендира ответното дружество да й заплати допълнително още 15 000 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД , в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП 20.01.2023 г. относно л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ, както и че въз основа на предявена застрахователна претенция дружеството е изплатило на ищцата сумата 7 000 лева застрахователно обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди. Оспорва се механизма на ПТП с твърдения за недоказаност на конкретните причини и обстоятелства за настъпването му; оспорва се вида и характера на твърдяните телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; оспорват се твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес при ищцата; оспорва се и размера на претенцията, като силно завишен. В условията на евентуалност се заявява наличие на съпричиняване на ПТП, което е настъпило и в резултат на виновното и противоправното поведение на ищцата. Оспорва се и претенцията за лихва като неоснователна. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и се претендират разноски.