Решение № 15972 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15972 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110108386 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Люлин ...., чрез адвокат М. С., град София, ....против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, ....чрез З. Н. Д., представител, с посочено правно основание: чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, и цена на иска: общо сумата от 3177, 69 лева, представляващи: 844,27 лева –Главница, 19,08 лева -законна лихва в размер на за периода 05.10.2023г. - 06.12-2023 г., 1209, 28 лева - неолихвяеми вземания; 358,94 разноски в изпълнително производство и сумата от 230,00 лева юрк. възнаграждение Твърди се в исковата молба, че ищецът е длъжник, а ответникът - взискател по Изпълнително дело № 20239240414667, по описа на ЧСИ Г. К., с ..., с Район на действие СГС, което е образувано на 06.12.2023 г. с молба от взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, като вземането е установено с издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД по гр. дело № 32331/2010 г., 40 състав по описа на СРС. Твърди се, че с изпълнителният лист, ищеца е осъден да заплати главница в размер на 844, 27 лева, законна лихва върху сумата за периода 01.07.2010 до окончателното изплащане на сумата, 178, 45 лева мораторна лихва за периода 29.08.2008-01.07.2010 и 25 лева разноски за внесена държавна такса. Сумите са претендирани въз основа на договор CREX-01498556 от 29.05.2007 за кредит за покупка на стоки и услуги. Ищецът сочи, че тъй като от момента на издаването на изпълнителния лист - 20.12.2010 г. до образуването на изпълнителното дело на 22.11.2023 г. са изминали 12 години, счита че е изтекла погасителната давност за вземането. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

1

Преди образуването на изпълнително дело действия за прекъсване на давността от страна на ответника на са били предприемани в тази връзка счита, че вземането е погасено по давност.

С тези обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че Б. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, кв.

Люлин № 363, вх. А, ет.14, ап.81, чрез адвокат М. С., град София, .... не дължи на „„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, ... чрез З. Н. Д., представител, сума в размер общо на 3,177.69 (три хиляди сто седемдесет и седем лева и 0.69 стотинки) лева, представляваща сумата от 844, 27 лева - главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX - 01498556 от 29.05.2007 г.; законна лихва в размер на 19,08 лева лихви за периода 05,10.2023 - 06.12.2023 г., сумата от 1,209.28 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и сумата от 358,94 лева присъдени разноски, както и разноски по изпълнително дело № 20239240414667, в т.ч. - 230 лева юристконсултско възнаграждение, както и сумата от 516, 12 лева такси ЧСИ.

Към исковата молба са приложени писмени документи, като се иска приемането им като доказателства по делото, както и се претендират сторените разноски по делото .

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.

С писмения отговор , ответната страна счита, че така предявеният иск се явява допустим, със същия се излагат факти, които обосновават правния интерес на ищцата и чието евентуално настъпване се обуславя от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнително основание, но намира за изцяло неоснователен, поради следните съображения: Посочва се, че с оглед твърденията в исковата молба, че вземанията на ответната страна, материализирани в изпълнителния лист, били погасени по давност, като е издаден изпълнителния лист през 2010 г., с който е осъден длъжникът, до образуването на изп. дело 20239240414667 на 06.12.2023 г. (според ответника действителната дата да е 05.10.2023 г.), по описа на ЧСИ Галин Костов, не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат погасителната давност. Оспорват се тези твърдения .Посочва се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник “БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Б. Т. Б., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CREX-01498556, съгласно който за във връзка с изложеното, счита че така предявеният иск се явява допустим.

Оспорват се твърденията, че от издаването на изпълнителния лист през 2010 г., с който е осъден длъжникът, до образуването на изп. дело 20239240414667 на 06.12.2023 г. (според ответника действителната дата да е 05.10.2023 г.), по описа на ЧСИ Г. К., не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат погасителната давност. Посочва се, че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано изп. Депо № 1890/2011 г. по описа на Неделчо Митев по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 20.12.2010 г., вземанията по който молителят Б. претендира да са погасени по давност.

Въз във връзка с така изложеното, считам че твърденията на ищеца не се подкрепят от фактите по общо двете образувани срещу него изпълнително дела, поради което и възразявам срещу същите. Твърди се, че съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен лист се предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект 2 се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК.В същото време обаче, застъпено е мнението, че същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 20.12.2010г. суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на 24.03.2011г. , с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н. М. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на BKC „ ...e нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК..” пo аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнител но производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност, а и именно от 24.03.2011г. е започнал да тече нов погасителен период, като се твърди ,че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Митев и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на ОСГТК на BКC, както и тези в ППBC № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения- TP № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК., това е нямало как да стане до 26.06.2015 г. Посочва се, че в TP № 2/2013 г. на ОСГТК на 26.06.2015 г. се прие, че задължителните указания, дадени с ППBC № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППBC № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност не тече. Така с постановяването на решение №2/2013 г., по задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ. Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на въпросното решение на № 2 на BKC и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на 26.06.2015 г. или се ползва с ретроактивно действие. Ответникът се позовава на даденото разрешение с постановяването на в TP № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено BKC се произнесе, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният npoцec относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на TP № 2/6.06.3015 г. по т. д. № 2/2013 е., ОСГТК, BКC"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППBC № 3 от 18.11.1980 г. по rp. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППBC № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г. по т. д. N.• 2/2013 г., ОСГТК, BKC. Позовава се на дадения отговор по този въпрос и с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. , съгласно която да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, 3 прокламирано в чл. 6, пар. 1 НЗПЧОС.

При изложеното според ответника вземанията по листа от 2011 г., които ищецът е бил осъден да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на TP № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г., като се твърди ,че в периода 24.03.2011r. - 26.06.2015 г. са извършени следните действия: След връчване на ПДИ, на 20.06.2012 г. е изх. съобщение до длъжника за насрочена дата за опис. Изпратени са и общо 12 запорни съобщения до различни търговски банки. На 22.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Като съгласно т. 5 от TP № 3/2017 г., no тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГГК на BKC, изпратените запорни съобщени до банки, е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Следователно, като изпълнителни действие, изпращането на запорно съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметна, също е от естество на прекъсне давността.