Определение № 412 от 30.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. София, 30.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Образувано е по искова молба на Българска православна църква – българска патриаршия срещу Българска православна старостилна църква за отмяна на основание чл.8, ал.2 от ЗВ на регистрацията на ответника. В исковата молба се твърди, че регистрацията на ответника противоречи на чл.37, ал.2 от КРБ като застрашава националната сигурност, обществения ред, морала, правата и свободите на гражданите и на ищеца. Изводът е обоснован с твърдения, че допускането на регистрация на ответника с наименование, сходно на това на ищеца заобикаля императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗВ и поставя основа за разкол, както и цели сходство с каноничния статут на ищеца като представител на православието в България. Решението на ЕСПЧ, с произнасянето по което се е съобразил ВКС, допускайки регистрацията на ответника, е проява на незачитане на националните интереси и представлява намеса, свързана с националната идентичност, традиции и държавност. Твърденията са уточнени в молба от 28.01.2025 г. като е посочено, че именно регистрацията на ответника нарушава правата на ищеца. При тези твърдения се иска съдът да ограничи правото на вероизповедание като отмени регистрацията на ответника.

При така изложените твърдения съдът намира, че искът е процесуално недопустим при следните мотиви:

Санкцията за упражняване на свободата на вероизповедание, при незачитане на границите, предвидени в чл.7 ЗВер. ( конституционно закрепени ) търсена с иска по чл.8, ал.1, т.6 от ЗВ ( отмяна на регистрацията ) се прилага по отношение на регистрирано юридическо лице на вероизповеданието. Преценката, относно спазването на изискванията на чл.7 ЗВер. на първо място се дължи от регистърния съд при постановяване на охранителния акт, с който допуска или отказва регистрация на вероизповеданието, съобразно наименованието, целите и верските убеждения, посочени в устава. Преценката, дължима от съда в предметния обхват на иска по чл.8 ЗВер., следва да се основана на нови факти, настъпили след регистрацията при или по повод упражняване на дейността на вече регистрираното вероизповедание, ако тази дейност е насочена към нарушаване на националната сигурност, обществен ред, морал, здраве, и права и свободи на отделни лица.

С оглед засегнатото благо е и уредената в закона процесуална легитимация и тежестта на предвидената санкция. Легитимиран да предяви искът е прокурорът, при най – тежките допуснати нарушения, а именно свързаните с националната сигурност, обществен ред, народно здраве и морал, с оглед функцията на прокуратурата да следи за спазване на държавния интерес. Легитимирано е и конкретно лице, обосноваващо правния интерес да иска ограничаване на това конституционно право с нарушаване на негови права и свободи от дейността на вероизповеданието. С оглед изложеното, следва, че при предявен от конкретно лице иск по чл.8 от ЗВер., каквато е настоящата хипотеза, исковата молба следва да съдържа надлежни твърдения за факти, осъществени след регистриране на юридическото лице, от които може да се направи извод за упражняване на правото на вероизповедание по начин, 1 нарушаващ права и/или свободи на това лице. Тези твърдения, освен, че обосновават надлежната активна процесуална легитимация на ищеца и правния интерес, с оглед даденото по – горе тълкуване на закона, очертават и фактическия състав, при който е изведено съдебно предявеното право и който ако бъде установен би имал за последица прилагане на ограниченията на свободата на вероизповедание, в някоя от формите, предвидени в чл.8, ал.1 ЗВер.

Твърденията за факти, относими към нарушаване на изискванията на закона за допускане на регистрацията, макар и изложени преюдициално като обосноващи извод за нарушение на националната сигурност и обществен ред, са несъответни на целта на защитата, която предоставя чл.8 от ЗВер., тъй като по същество касае пререшаване на преценката на регистърния съд за издаване на охранителния акт за регистрация на вероизповеданието.

Такава преценка законът е предвидил да бъде извършена повторно, вече в исково производство, и то само за нарушение на чл.7 от ЗВер., но също за факти, които не са били съобразени от регистърния съд, по причина на едностранния характер на охранителното производство по регистрация на вероизповедание, по иск с правно основание чл.20а от ЗВер., легитимирани за предявяване на който са само Дирекция „Вероизповедания“ на МС и прокурор, но не и всяко лице с интерес.

В исковата молба, с която съдът е сезиран и уточнителна молба, такива надлежни твърдения не са изложени, въпреки дадените от съда указания в тази насока. В исковата молба най – тежката санкция ( отмяна на регистрацията ) е обоснована с нарушение на националната сигурност и обществен ред, изведени от използване на наименование от ответника, сходно с това на ищеца ( нарушение на чл.6 от ЗВер. ) и преследвана с регистрацията цел в нарушение на каноничен закон – разкол. На първо място, тези твърдения не обосновават надлежна процесуална легитимация на ищеца с оглед липсата на твърдения за засегнати конкретни негови права и свободи. От друга, нарушението е обосновано с твърдения за преценка, която е била дължима и извършена от регистърния съд в производството по издаване на охранителния акт, с който е допусната регистрацията на ответника, поради което не подлежи на повторна преценка, доколкото такава по същество би довела до възможност за ревизиране на извода, за издаване на охранителния акт, каквато възможност законът не предвижда.

Предвид изложеното твърденията са ненадлежни да обосноват иск по чл.8 от ЗВ, тъй като се основават на нарушенията на изискванията за регистрация, а не на поведение на вече възникналия правен субект, поради което въпросът касае недопустимост, а не основателност на иска, която дефинитивно е свързана с надлежни твърдения за съдебното предявено право, фактите от фактическия състав на което ако бъдат доказани биха обосновали извод за основателност на търсената защита.

При тези мотиви и на основание чл.130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на Българска православна църква – българска патриаршия срещу Българска православна старостилна църква за отмяна на основание чл.8, ал.2 от ЗВ на регистрацията на ответника, по която е образувано производството по т. д. № 1/2025 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-23 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2