Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 649 от 02.12.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2015/2022
Вид
Решение № 649
Подписан
02.12.2022
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Плевен, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20224430202015 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0256-000043 от 10.02.2022г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР гр.Плевен, на Л. А. Г. с ЕГН: ********** от *** на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят Л. А. Г., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Р. Л. от АК-Плевен, който поддържа жалбата.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена проверка на 02.02.2022г. в 10:09 часа в ***, управлява лек автомобил „***“ с ДКН ***, собственост на *** с Булстат ***, ***, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобила, с което виновно е нарушител разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. Т. И. и свидетел Л. К. Х.. Същите са изчерпателни, непротиворечиви и изясняват обстоятелствата около издаването на съответния АУАН. Съдът счита, че са налице съществени нарушения на материалния закон , които водят до отмяна на НП.

Съдът счита за основателно становището на жалбоподателя, че в НП е налице смесване на хипотезите на чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ, което води до неяснота и оттам – до нарушаване правото на защита на нарушителя, а и до невъзможност съда да разбере волята на наказващия орган. Видно от НП собственик на автомобила „***“ с рег.№ *** е юридическото лице *** с ЕИК:

***.Наказващият орган е следвало да наложи наказание на юридическото лице, а именно *** за основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, тъй като именно това юридическо лице е собственик на МПС, а не физическото такова - Л. А. Г..

Наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ по отношение на жалбоподателя Л. Г., която се отнася за лица, които не са собственици на МПС, което управляват и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Следва да се отбележи, че не беше безспорно установено в хода на съдебното следствие, при разпита на актосъставителят И. И. и свидетелят Л. Х. обстоятелството, дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС или същото е било паркирано.

2

Наказващият орган е допуснал и още едно нарушение, а именно съгласно чл.638, ал.1 на лице, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице – по т.1 и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец – по т.2. Наказващият орган е наложил глоба в размер на 2000 лв., като такова наказание не фигурира в Кодекса за застраховането.

Според съда безспорно са допуснати съществени нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното приложение на същия, смесени са състави на различни нарушения на Кодекса на застраховането, като това е довело до невъзможност да се установи каква е волята на наказващият орган.

Според съда, приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е невъзможно,тъй като извършеното нарушение е формално и белезите, определящи едно нарушение като„маловажно“, не могат да бъдат анализирани.

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради допуснати груби нарушения на материалния закон, довели и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на НП.

С оглед изхода на делото, съдът осъжда ОДМВР гр.Плевен да заплати на жалбоподателят Л. А. Г. с ЕГН: ********** с адрес *** направените от него разноски по настоящето производство в размер на 370 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000043 от 10.02.2022г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР гр.Плевен, с което на Л. А. Г. с ЕГН: ********** от *** на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Плевен да заплати на жалбоподателят Л. А. Г. с 3

ЕГН: ********** с адрес *** направените от него разноски по настоящето производство в размер на 370 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4