Решение № 3134 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3134 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510828 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20132404/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 61602/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 119 състав, са отхвърлени предявените от „М.Б“ ООД срещу „К.“ ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 244 лева – възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – на 24.10.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 186,25 лева – неустойка за времето от 02.08.2019 г. до 23.10.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответното дружество разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 400 лева.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „М.Б“ ООД, чрез адвокат Г. Я.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неговото постановяване в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За спорен между страните се счита единствено въпросът относно естеството на престацията по процесния договор за предоставяне на посреднически услуги и моментът на нейното приемане/потвърждаване от клиента по договора. Сочи се, че при формиране на правните изводи досежно посочените спорни обстоятелства решаващият съд не е съобразил изцяло събрания по делото доказателствен материал и в частност разменената между страните имейл кореспонденция от 14.10.2019 г., като същевременно е счел за установени по делото обстоятелства, които са били оспорени от ищцовото дружество и за които не са били събрани данни по делото.

Счита се, че поради допуснати от Софийски районен съд нарушения на процесуалните правила делото е останало неизяснено от фактическа страна, с оглед на което се прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел – М. Й. П., с цел установяване на уговорения между страните механизъм на одобрение на кандидат/и и на последващите уговорки за гаранционно обслужване и предоставяне на алтернативен кандидат. Счита, че при неправилно приложение на материалния закон, Софийски районен 1 съд е квалифицирал договора за предоставяне на посреднически услуги като договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД, в резултат на което е достигнал до погрешни правни заключения относно характера на дължимата от посредника престация. Твърди, че процесният договор е вид ненаименован договор, при който посредникът се задължава срещу възнаграждение да извърши определени действия/дейност, а не да предостави определен материален резултат. При съвкупен анализ на доказателствата по делото счита за установено, че процесът по селектиране, като сбор от дейностите на посредника по проучване на пазара, тестване на кандидати, избиране на подходящ кандидат/и и представянето му/им на вниманието на клиента, представлява реалното основание на дължимостта на уговореното възнаграждение. Твърди, че при правилно тълкуване на клаузите на договора за предоставяне на посреднически услуги и на офертата към него се установява, че действителната воля на страните е била да бъде представен на клиента кандидат, който в максимална степен да отговаря на неговите изисквания, срещу поет финансов ангажимент за заплащане на възнаграждение на посредника за предоставената услуга. Проследявайки хронологично методологията на осъществявания подбор на персонал – проучване на пазара на свободните кадри, на техните умения и изисквания, и отсяване на най-качествените сред тях, които се изпращат на клиента, жалбоподателят твърди възникване на две алтернативни възможности – клиентът да не одобри нито една от изпратените кандидатури, в който случай процедурата започва отначало, или да одобри една или няколко от тях, с което да се осъществи т. нар. „концентрация“ на кандидати, която става неотменима след получаване на уведомление за нея от насрещната страна и в случая от третото лице – избрания кандидат Г.Г.. Действията след потвърждаване на изпратената кандидатура, вкл. евентуално сключване на трудов или граждански договор между клиента и одобрения кандидат, са извън сферата и влиянието на посредника, поради което поведението на последните не следва да се вменява в отговорност на посредника. В този смисъл е и уговореното между страните в раздел I, т. 8 от договора, съгласно която посредникът не носи отговорност за каквито и да било преки и непреки вреди и пропуснати ползи в случай на забавяне или невъзможност за осигуряване на кандидат, както и такива в резултат на всякакви действия или бездействия от страна на кандидат. Относно уговорената в раздел. I , т. 5 гаранция сочи, че същата се предоставя само в случай, че възложителят е заплатил дължимото възнаграждение по издадената от посредника фактура, в който случай посредникът му предоставя като „бонус“ еднократно и безплатно алтернативен кандидат. В разглеждания случай, с оглед неизпълнението на задължението на клиента да заплати възнаграждение за одобрения от него кандидат – Г.Г., гаранционната услуга не е била реализирана. По отношение на претендираната неустойка сочи, че съгласно уговореното в договора тя е дължима в 14 – дневен срок от издаване на фактурата, като безспорно по делото било, че процесната фактура е изпратена на ответното дружество на имейл [email protected] на 14.10.2019 г. При горните съображения счита предявените искове за основателни, а обжалваното решение – за неправилно и необосновано, поради което моли то да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна – „К.“ ООД, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

С определение от 16.09.2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е уважил доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно изпълнението на възложените посреднически услуги и селектирането на кандидата Г.Г. по процесните договор и оферта, поради допуснато от Софийски районен съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.

В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът „М.Б“ ООД, редовно призван, се представлява от адвокат Л.С..

Поддържа депозираната въззивна жалба. Не прави нови доказателствени искания.

В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, ответникът по въззивната жалба „К.“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 7, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа № 1836/26.06.2019 г., сключен между „М.Б“ ООД – като посредник, и „К.“ ООД – като клиент, по силата на който и при условията на оферта №1000004935/18.06.2019 г. посредникът се е задължил да предостави на клиента посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидати за позицията „Сервизен техник“, срещу насрещно задължение на клиента да заплати възнаграждение в размер на сумата от 1 870 лева без ДДС. Съгласно уговореното в търговската оферта възнаграждение се дължало за всеки подбран от посредника кандидат срещу издадена фактура, при уговорен срок за плащане 14 календари дни от издаване на фактурата. В изпълнение на договора посредникът осъществил дейности по търсене, подбор и предоставяне на кандидати, в резултат на което бил подбран кандидатът Г.Г.. За извършените посреднически услуги издал фактура № 0000014250/19.07.2019 г. на обща стойност 2 244 лева с вкл. ДДС /1 870 лева + 20 % ДДС/, със срок на плащане – 02.08.2019 г. Задължението по фактурата не било погасено в посочения срок. Съгласно чл. 28, ал. 7 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и чл. 4, т.

2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, утвърдена с ПМС № 107/17.05.2003 г., посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗЗН, сред които е и ищецът, е възмездна.

На основание чл. III. 5 . от договора за всеки един ден забава за плащане на уговореното възнаграждение клиентът дължал неустойка в размер на 0,1 % от неизплатеното възнаграждение. При така изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 244 лева – неизплатено възнаграждение по договор за посреднически услуги по наемане на работа № 1836/26.06.2019 г. и Оферта № 1000004935/18.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 186,25 лева – неустойка за забавено плащане на основание чл. III. 5. от договора, изчислена за период от 83 дни забава, считано от 02.08.2019 г. до 23.10.2019 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „К.“ ООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, по силата на който ответникът, в качеството на клиент, е възложил на ищеца осъществяването на посреднически услуги във връзка с намиране на кандидат за длъжността „Сервизен техник“, както и че във връзка с този договор ищецът е предложил на ответното дружество кандидата Г.Г., който е бил одобрен от клиента и с когото е било съгласувано сключване на трудов договор, във връзка с което е била издадена и процесната фактура. Твърди се обаче, че така одобреният кандидат впоследствие е оттеглил своята кандидатура поради възникнал здравословен проблем, съответно същият не е постъпил на работа. В резултат на това посредникът се е задължил да осигури следващ кандидат, който да бъде предложен, одобрен от клиента и с който да бъде сключен трудов договор. Въпреки поетия ангажимент, посредникът не предприел необходимите действия и съответно следващ подходящ кандидат не бил селектиран, поради което посредникът бил в неизпълнение на договора за посреднически услуги, респ. не му се дължало заплащане на възнаграждение. Счита, че при тълкуване на клаузите на процесния договор, следва еднозначен извод, че посредникът има право на възнаграждение единствено при успешно селектиран кандидат, с който е сключен трудов договор или макар да не е сключен такъв, това е по вина на клиента. С оглед твърдяната неоснователност на главния иск, намира за неоснователен и акцесорния иск за неустойка. Допълнително сочи, че процесната фактура не е била изпратена на ответника по имейл или по друг начин преди датата на депозиране на исковата молба /23.10.2019 г./.

Сканирано копие от тази фактура било получено от ответното дружество по имейл едва на 14.11.2019 г. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски по делото.

По делото е приета Оферта № 1000004935 от 18.06.2019 г., съгласно която „М.Б“ ООД е отправило оферта до „К.“ ЕООД да му осигури подбор на кандидати за постоянна позиция „Сервизен техник“, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 870 лева без вкл. ДДС, в която цена се включват следните дейности: извършване на предварителен подбор, провеждане на интервюта и тестове, оценка на професионалния опит и качества на 3 кандидатите според длъжностната характеристика и критериите на клиента; представяне на кандидат или списък от кандидати – при посочен петдневен срок на валидност на изпратения списък, и уговорка, че в случай, че в този срок не бъде дадена обратна връзка и същевременно бъде отправена нова заявка за извършване на предварителен подбор, клиентът ще дължи нова такса – ангажимент; допълнително консултиране относно представените кандидатури; гаранционен период от 1 месец, който важи еднократно при условията на договора, като е посочено, че дължимостта на възнагражденията за подбраните от Менпауър кандидати не е обвързана от извършването на услугите по гаранцията. В офертата са уточнени условията за плащане – клиентът заплаща такса – ангажимент в размер на 600 лева за съответната позиция в 5 – дневен срок след подписване и срещу издадена от Менпауър фактура; клиентът заплаща възнаграждение за всеки подбран от М.Б кандидат срещу издадена фактура, крайният срок за плащане е не по-късно от 14 календарни дни от датата на издаване на фактурата. На последната страница на офертата са положени подписи за представители на „М.Б“ ООД и за „К.“ ЕООД, неоспорени по делото, с посочена дата след подписите 21.06.2019 г.