Решение № 1781 от 30.11.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ /30.11.2020 година, гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ БАЕВА при секретаря ВЕСЕЛКА

КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 826/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) №

Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година на органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) - Варна на Националната агенция за приходи (НАП), потвърден с Решение № 15/06.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при „Централното управление“ (ЦУ) на НАП. Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че органите по приходите неправилно са приели, че извършените от „Джа и Ко“ ЕООД, „Екострой 66“ ЕООД, „Бенсел“ ЕООД, „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД, „Тераком РС“ ЕООД и „Прима Пласт“ ЕООД доставки не са реално осъществени и са отказали да признаят правото на данъчен кредит за тях. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 69 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), поради което има право да приспадне данъка. Позовава се на Решения на Съда на европейския съюз по дела С-78/2012 година, С-18/2013 година, С-324/2011 година и съединени дела С-80 и С-142/2011 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА. Претендира направените пред инстанцията съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 10.11.2020 година излага подробните си съображения.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ –

Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

РА № Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година е връчен на жалбоподателя на 18.12.2019 година (л. 1440 от административната преписка).

Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 12/02.01.2020 година (л. 1509 от административната преписка). С Решение № 15/06.03.2020 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил РА. Решението е връчено на жалбоподателя на 24.03.2020 година (л.

1525 от административната преписка). Жалбата е депозирана по пощата на 03.04.2020 година (л. 4 от делото), в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима.

Ревизията на „Алумина Билд“ ЕООД гр. Варна е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319002364-020-001/11.04.2019 година, изменена със Заповеди № № Р-03000319002364-020-002/15.07.2019 година и Р-03000319002364-020-003/15.08.2019 година (л. 4, 13 и 17 от административната преписка), издадени от Ш.А.С. - началник сектор „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна, оправомощен със Заповед № Д-1465/31.08.2018 година на директора на ТД гр. Варна на НАП (л. 9 от административната преписка), връчени на ревизираното лице на 16.04.2019 година, 22.07.2019 година и 16.08.2019 година. Ревизията е с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода м.08, 09 и 12.2016 година, м.01, 03, 04, 07, 09, 11 и 12. 2017 година, м.01, 02, 03, 04, 07, 08, 09, и 12.2018 година и м. 01.2019 година. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК определеният със заповедта за възлагане на ревизия екип е изготвил Ревизионен доклад (РД) № Р-03000319002364-092-001/30.09.2019 година (л. 1458-1409 от административната преписка), връчен на 09.10.2019 година (л. 1407 от административната преписка). С РА № Р-03000319002364-091-001/04.12.2019 година (л. 1486 – 1472 от административната преписка) са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 65 483,31 лева и лихви в общ размер на 13 701,63 лева. С Решение № 15/06.03.2020 година ревизионният (л. 1524 – 1514 от административната преписка), РА е потвърден. РА е издаден Ш.А.С. – възложил ревизията и С.Ц.К. – определена със ЗВР за ръководител на ревизията.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията.

РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

С РА и потвърждаващото го решение са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 65 483,31 лева за данъчни периоди 08, 09 и 12.2016 година, 01, 03, 04, 07, 09, 11 и 12.2017 година, 01, 02, 03, 04, 07, 08, и 12.2018 година и 01.2019 година и лихви в общ размер на 13 701,63 лева. За да постановят този резултат органите по приходите са приели, че :

1. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 2 204,65 лева по фактури № № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година, издадени от „Джа и Ко“ ЕООД с данъчна основа 11 023,26 лева. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Джа и Ко“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни строително-монтажните работи (СМР), предмет на фактурите. Приели са, че не са налице доказателства за извършени плащания по фактурите, тъй като жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства (установената в хода на ревизията касова наличност е с отрицателна величина).

Приели са, че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „Бон-Тур БГ“ ООД не е налице идентичност.;

2. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в общ размер на 17 013,66 лева по фактури № № 590/30.12.2016 година, 508/27.01.2017 година, 566/27.03.2017 година, 567/28.03.2017 година, 572/25.04.2017 година, 574/26.04.2017 година, 575/26.04.2017 година, 576/27.04.2017 година, 578/25.05.2017 година, 637/26.06.2017 година и 641/30.06.2017 година, издадени от „Тераком РС“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Тераком РС“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите. Приели са, че не са налице доказателства за извършени плащания по фактурите, с изключение на плащанията по фактури № № 508/27.01.2017 година и 578/25.05.2017 година, извършени по банков път, тъй като жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства (установената в хода на ревизията касова наличност е с отрицателна величина). Приели са, че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „БГ Ленд Ко“ ООД, „Прима Пласт“ ЕООД и „Бранд Хотели“ ЕАД не е налице идентичност.;

3. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на 12 825,66 лева по фактури № № 166/27.09.2017 година, 169/28.09.2017 година, 111/03.11.2017 година, 117/20.11.2017 година, 124/24.11.2017 година, 127/30.11.2017 година, 130/30.11.2017 година, 199/09.11.2017 година, 186/22.12.2017 година и 190/28.12.2017 година, издадени от „Крас КиК Инженеринг“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Крак КиК Инженеринг“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите, както и че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „Трансстрой инженеринг“ ЕООД, „Хоум Варна“ ООД и „Морска администрация“ – Варна не е налице идентичност.;

4. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 9 266,85 лева по фактури № № 580/26.03.2018 година, 565/23.02.2018 година, 561/14.02.2018 година, 549/26.01.2018 година и 585/03.04.2018 година, издадени от „Бенсел“ ЕООД на обща стойност 46 334,31 лева. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Бенсел“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите, както и че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „Дейзи Кънстаркънс“ ЕООД и „Хоум Варна“ ООД не е налице идентичност.;

5. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на 7 075,99 лева по фактури № № 172/27.08.2018 година, 134/26.07.2018 година, 170/23.08.2018 година, 185/21.12.2018 година и 187/18.01.2019 година, издадени от „Екострой 66“ ЕООД. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Екострой 66“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите, както и че доставките не са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, тъй като между приетите от жалбоподателя СМР и възложените му такива от „Явор“ ЕООД, „Хоум Варна“ ООД и „Сортови семена“ АД.;

6. Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в раземер на 17 096,50 лева по фактури № № 763/19.08.2016 година, 788/26.09.2016 година, 772/29.03.2017 година, 780/23.01.2018 година, 847/28.03.2018 година, 880/30.03.2018 година, 824/30.08.2018 година, 854/16.07.2018 година, 855/16.07.2018 година, 856/26.07.2018 година и 823/19.07.2018 година, издадени от „Прима Пласт“ ЕООД на обща стойност 85 482,50 лева. Приели са, че доставките не са реално осъществени, тъй като „Прима Пласт“ ЕООД не е разполагало с технически и кадрови ресурс да изпълни СМР, предмет на фактурите, както и че част от доставките са предмет на фактури, издадени от “Джа и Ко“ ЕООД, „Бенсел“ ЕООД и „Екострой 66“ ЕООД. Приели са, че двете дружества са свързани лица.

Органите по приходите са приели, по отношение на всички доставчици, с изключение на „Прима Пласт“ ЕООД, че не са подали Годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), поради което жалбоподателят е подценил принципа на предпазливодст в търговските отношения.

Приели, са, че жалбоподателят е разполагал с кадрови и технически ресурс сам да изпълни СМР, поради което е симулирал получаването на доставки. Позовали са се на Решения на СЕС по дела С-151/2013 година и С-653/2011 година.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

„Алумина Билд“ ЕООД със седалище и адрес на управление е вписано в Търговския регистър на 19.05.2014 година с наименование „Аврен Пропертис“ ЕООД с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти. На 14.11.2017 година е вписана промяна в наименованието на дружеството. Управител на същото е С.Г.К..

Предметът на дейност на дружеството включва строителство и СМР.

1.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 2 204,65 лева по фактури № № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година, издадени от „Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К. с данъчна основа 11 023,26 лева.

Фактурите са включени в дневниците за покупки и продажби на двете дружества, както и в подадените от жалбоподателя справки-декларации по ЗДДС за периода.

В Протокол № П-3000318130787-141-001/08.08.2018 година

(л. 412 от административната преписка) е обективирана извършената на „Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Круша, област Варна насрещна проверка. В хода на насрещната проверка Каро Каров е представил писмени документи и обяснения. Към датата на връчване на съобщението представляващ на дружеството е Тодор Анев.

Фактури № 137/10.08.2016 година и 148/22.09.2016 година (л. 404 от административната преписка) са с предмет „СМР по договор и Акт обр. 19“ и „плащане по договора. Видно от Договор от 10.08.2016 година (л.

403-402 от административната преписка) „Аврен Пропъртис“ ЕООД е възложило на „Джа и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Круша, област Варна извършването на СМР в обект – офиси № № 13 и 14, находящи се в гр. Варна, ул.