Решение № 2380 от 09.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2380

Велико Търново, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700320 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на ДЕНИК ЛИФТ ЕООД гр. В. Търново,ул. България 21Б,вх.2 чрез адв. М. гр. В. Търново, ул. България № 10,Б против Заповед за прилагане на ПАМ №26-1275-000048/16.3.2026г. издадена от Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново, с която на жалбоподателя прекратяване регистрацията на ППС товарен автомобил Д. С. с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 15.3.2026г.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна – издадена при съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, тъй като дружеството в качеството си на собственик на ППС не е било уведомено за производството, което е нарушение на чл. 26 от АПК, нарушение на чл. 34 от АПК тъй като същото не се е запознало със събраните в хода на производството доказателства, било е лишено от възможността да прави възражения. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган, доколкото в преписката не се съдържа издадената от Директор на ОД на МВР В. Търново оправомощителна Заповед за издаване на актове от вида на процесната. Същата се явява и немотивирана, тъй като в нея не са изложени мотиви- нарушение на чл. 59, ал.2,т.4 от АПК- точните фактически установявания на органа и неговите правни изводи. По този начин също е било съществено ограничено правото на защита, доколкото жалбоподателят не е знаел срещу какви факти следва да се защитава. Неправилно е бил приложен и материалния закон, който изисква собственикът на МПС да допусне управлението му от лице след употреба на алкохол, поради което следва да бъде налице причинно- следствена връзка между поведението на дружеството и настъпилия резултат, включително и вина. Процесната ПАМ противоречи и на целта на закона, доколкото същата се явява непропорционална, постановена в нарушение на чл. 6 от АПК, със същата се затруднява търговската дейност на дружеството, а не се способства за осигуряване безопасността на движение по пътищата. От съда се иска да отмени обжалваната ЗППАМ като се присъдят направените в производството разноски.

В о.з. се представлява от адв. М., който поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания. Счита, че с нея не се предотвратява последващо нарушение , а всъщност се препятства дейността на дружеството по сервиз на асансьори. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответник жалба – Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново редовно призован не се явява, не се представлява. Единствено в съпроводителното писмо , с което е изпратена административната преписка се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор за факти. На 15.03.2026г. около 3,35 часа в гр. В. Търново ул. Филип Тотю до номер 13 в посока към ул. Славянска от полицейски служители е установено управление на ППС [Марка] с рег. № [рег. номер] от Н. К. след като е бил лишен от СУМПС по административен ред. На водача е съставен АУАН Серия GA 03349541/15.03.2026г. от мл. А. И., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.150а,ал.1 от ЗДвП – управление на МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, при което в акта е посочено, че нарушението е извършено в 2,58 часа на 15.03.2026г. В последствие е издадено НП № 26-1275-000130/26.3.2026г., с което е ангажирана административно- наказателната отговорност на водача Н. К., като му е наложена „Глоба“ в размер на 153,39 евро. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 15,03.2026г. в 3,35 часа, а отделно от това в 2,53 часа при описание на нарушението, като същото е квалифицирано като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съответно санкциониращата норма е чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП . На водача е наложен и ПАМ със Заповед № 25-1275-000046/16.3.2026г., на основание чл. 171,т.1б“б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 м.В административната преписка се съдържа и справка за нарушител/ водач, от която е видно ,че на същата дата 15.03.2026г. на К. са съставени два АУАН Серия GA 4970352 и Серия GA 3349540, като въз основа на тях са издадени и две ЗППАМ със съответни номера :26-1275-000046 и 26-1275-000047, като правното основание и на двете е за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП и чл. 171,т.1 б б от ЗДвП . Въпреки че от ответник жалба е изискана цялата административна преписка, в нея не се съдържа ЗППАМ, предхождаща горепосочените, с която по административен ред е отнето СУМПС, за да се докаже осъществяване на посоченото нарушение. В самата справка за нарушител/ водач и съответно в НП е посочено, че СУМПС е отнето с АУАН с GA 4970352 /16.3.2026г. т.е. съставен на същата дата.

След като е установено от регистър на МПС към Сектор Пътна полиция към ОД на МВР в. Търново, че ППС принадлежи на жалбоподателя, с процесната Заповед на основание чл.171, т.2АбА от ЗДвП е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6м. считано от 15.03.2026г. Соченото в същата нарушение е допускане МПС да бъде управлявано от неправоспособно лице, на което е отнето СУМПС по административен ред- нарушение на 150а ,ал.1 от ЗДвП – управлява МПС след като е лишен от това право. Заповедта е връчена на 16.03.2026г. на законния представител на дружеството Н., като в срока по чл. 149, ал.1 от АПК е подадена жалба до Административен съд Велико Търново.

За доказване компетентността на органа- издател на акта е представена издадената на основание Заповед № 8121з-1632/2.12.2021г. на МВР, с която ОД на МВР са определени на основание чл. 165, ал.1 от ЗДВП като служба за контрол движението по пътищата, Заповед № УРИ 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т.1.2 Н. С. П. полиция е оправомощен да издава ЗППАМ по чл. 171,т.1,т.2,т.2а,т.2б и други .

В хода на съдебното дирене е приобщена цялата административна преписка по оспорвания индивидуален административен акт. От жалбоподателя е представена и приета като доказателство длъжностната характеристика на водача К., който е разпитан като свидетел, чиито показания съдът цени като обективни и безпристрастни. От тях става ясна фактическата обстановка, като на 15.03.2026г в 2,53 ч на посоченото в АУАН и НП място същият е управлявал притежавания от дружеството- жалбоподател ППС. При извършената му проверка е установена употреба на алкохол със съответно техническо средство, за което е бил съставен АУАН и му било отнето СУМПС. След това е пристигнал втори полицейски автомобил, при което полицейските органи са му разпоредили да премести ППС, което и сторил. След като първият екип полицейски служители му е взел СУМПС, вторият му издал втори АУАН, където вече нарушението е описано като управление на МПС след като СУМПС е отнет по административен ред. Времето на това второ нарушение е посочено в 3,35 на 15.03.2026г. и за това второ нарушение също е издадена ЗППАМ, с която повторно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18м. Свидетелят сочи, че нито той, нито полицейските органи са уведомили за проверката законния представител на дружеството. Тъй като предмета на дейност на дружеството е поддръжка техническа изправност на асансьори, то на служителите е необходим транспорт, който се осъществява от собствени МПС около 7 на брой. След като е била прекратена регистрацията на описаното в ЗППАМ ППС, работата е била затруднена.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Тъй като жалбата е подадена от адресат на индивидуален административен акт, който има за него неблагоприятен ефект т.е. при наличие на правен интерес в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, то същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

След служебно извършената на основание чл.168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП , принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № УРИ 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл.172, т.1 от ЗДвП е Н. С. П. полиция гр.В. Търново т.1.2 от същата. Следователно, оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично оправомощените за това лица, поради което актът се явява валиден като издаден от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическа обстановка, която претендира да може да се субсумира към посоченото правното основание за издаване на заповедта, а именно чл.171,т.2а,б"а" от ЗДвП, който гласи: "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:... а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69 от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В настоящата хипотеза собственик на МПС се явява дружеството жалбоподател, а водач е бил разпитаният свидетел К.. С оглед на горното ПАМ е наложена на собственик, който е допуснал МПС да бъде управлявано от неправоспособен водач. В съставения втори АУАН на същата дата на водача на МПС като нарушена е посочена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) която има следното съдържание: за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или т. 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Соченото в индивидуалния административен акт основание чл. 171, т.2а,б"а" от ЗДвП има няколко хипотези, при което макар ответникът да не е конкретизирал същата, определено може да се изведе извод, че се касае за последната такава, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно. С Разпореждането за насрочване на делото, съдът е указал на основание чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, че в тежест на административния орган е да докаже, че са налице фактическите и правни основания за издаване на ЗППАМ. В същата е посочено, че на водача К. е съставен АУАН с GA 3349541/15.3.2026г. с който СУМПС е отнето. Както се посочи по- горе изцяло се кредитират показанията на св. К., тъй като те кореспондират на приложените в преписката писмени доказателства,а именно, че на една и съща дата са му съставени два АУАН, като с първия е започнало административно- наказателно производство по ангажиране на неговата отговорност, тъй като е било констатирано наличие на алкохол чрез съответно техническо устройство, а с втория – във връзка с нарушение изразяващо се в управление на МПС след като СУМПС е отнето по административен ред.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4378a3dc-6747-426c-a116-0b244ea7a0cf