Определение № 2998 от 25.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2998

Окръжен съд – Варна

25.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502400 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341, по описа на РС-Варна за 2019г. , ГО, 18 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Маркови кули“, № 24Б, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621 , със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, сумата от 9 461.92 лв. /девет хиляди четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.11.2015г. до 13.06.2019г. за обект с кл. № 1100125596 и аб онатен № 0100107118 и адрес на потребление гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 38, ап. 40.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 261480/19.08.2020 г. от въззиваемата страна В. Н. М. , действаща чрез адвокат Димитър Стоянов.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение . Въззивното дружество сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника– въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 55602,618 кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на 18.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 20.09.2019г. е издадена фактура № 0105982078 на стойност от 9 461.92 лв., като началният период е определен от дата следваща датата на монтажа на процесното СТИ – 18.11.2015г. до дата на констатиране на вмешателството – 13.06.2019г.; потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.

Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за изготвяне и поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния адрес, доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена мощност над 100 kW.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало 2 правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото, дали данните от невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че правилно съдът не е споделил заключението на вещото лице, че след като показанията в двете визуализирани тарифи на електромера са нулеви, вероятно и останалите тарифи са били нулеви, доколкото този извод, дори и логически оправдан, не е подкрепен с конкретни доказателства. Въззивникът твърди, че недоказано по делото е останало в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия. Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция.

Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341, по описа на РСВарна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2400/2020 г. на ОС-Варна за 18.11.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3