Решение № 58 от 02.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря В.а В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500876 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на по дадена от В. С. Г. против Решение № 872/06.07.2023г., постановено по гр.д. № 2332/2022г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е о съден В. С. Г. с ЕГН:

********** от гр. В. Т., ул. „***” №***, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” №89Б, по сметка с IBAN: *** в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, сумата от 1000 лв.

/хиляда лева/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Й. К. Л. с ЕГН: ********** от смъртта на неговия баща К. Д. Л. с ЕГН: **********, настъпила в резултат от пътнотранспортно произшествие на ***.2018г. около 00:30 часа в с. М., общ. П., на ул. „***” срещу № ***, по предявен частичен иск от сумата 75000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва :

След като по възражение на ответника съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като приносът на пострадалия е 40 %, неправилно в този случай е присъдил цялата претендирана сума от 1000 1 лв. по предявения частичен иск. Следвало е според жалбоподателя сумата да бъде намалена съразмерно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния за него резултат.

Размерът на приноса от страна на пострадалия неправилно е определен на 40 %, същият според жалбоподателя следва да е 50 %.

Съдът неправилно е определил дължимия размер на обезщетението над размера, определен между пострадалия и застрахователя съгласно сключено между тях споразумение.

Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, евентуално да приеме, че приносът на пострадалия е не по- малък от 50 % и да приеме, че в рамките на настоящото производство съдът не разполага с възможност да определи размер на обезщетението различен от определения и изплатен такъв размер .

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.

Навежда доводи по оплакванията в жалбата, сочейки, че те са неоснователни.

Развива подробни съображения и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните :

2

С исковата си молба ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД твърди, че на ***.2018г. около 00:30 часа в с. М., общ. П., на ул. „***” срещу №***, ответникът при управление на лек автомобил „Х. А.” с рег. №*** е предизвикал пътнотранспортно произшествие като не е пропуснал пресичащия отляво надясно пешеходец К. Д. Л. и му причинил телесни повреди, които са довели до неговата смърт. Ответникът напуснал мястото на произшествието преди идване на органите на полицията като по отношение на управлявания от него лек автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ищцовото застрахователно дружество. С влязла в сила присъда по НОХД №1063/2019г., по описа на П. окръжен съд, ответникът В. Г. е бил признат за виновен в извършване на горепосоченото деяние. Ищецът твърди, че на 11.03.2021г. е платил обезщетение за неимуществени вреди от 75000 лв. по споразумение със сина на пострадалото при процесното ПТП лице Й. К. Л., като на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за него е възникнало регресно право да иска възстановяването му от ответника. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща частична претенция от 75000 лв., равняваща се на платеното обезщетение, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на иска. Твърди, че от произшествието не са настъпили вредите, които ищецът твърди да е обезщетил. При условията на евентуалност твърди, че изплатеното обезщетение е прекомерно и че пешеходецът има вина за настъпване на вредите, тъй като в тъмната част на денонощието внезапно е навлязъл да пресича платното за движение на необозначено за това място.

С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, който е преценил всички събрани по делото доказателства и е извел правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и не счита за необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Страните не са навели оплаквания, респ. възражения относно установените по делото факти. Оплакванията на жалбоподателя касаят правните изводи на първоинстанционния съд.

От фактическа страна по делото по категоричен начин е установено извършеното от ответника противоправно деяние, вината му, както и наличието на настъпили като пряка и непосредствена последица от деянието на ответника неимуществени вреди за лицето, на което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на автомобила, при чието управление виновно е допуснато ПТП, е изплатил обезщетение. По отношение на деянието – предизвикано пътно транспортно произшествие, виновността на дееца и настъпилата като 3 пряка и непосредствена последица от деянието смърт на пострадалия при произшествието, е налице влязла в сила присъда, която обвързва гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. С влязлата в сила присъда срещу ответника (мотивите на същата) е отчетено и наличието на принос за настъпването на вредоносния за пострадалия резултат от самия него.

Обстоятелството, че пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния за него резултат се установява и от събраните в настоящото производство доказателства - показанията на свидетеля З. Ж. и заключението на САТЕ, което настоящата инстанция възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Свидетелят Ж. посочва, че пострадалият при процесното ПТП е пресичал на място, където липсва обозначена пешеходна пътека, на неосветен участък в тъмната част на денонощието. Заключението на САТЕ сочи, че освен отклоненото внимание на водача на лекия автомобил, който не е възприел своевременно пресичащия платното за движение пешеходец, причина за настъпването на процесното ПТП е и неправилната преценка на пътната обстановка от пешеходеца, който е пресякъл платното за движение на неопределено за целта място, без да се съобрази с наличието на движещ се към него автомобил.

При така установените факти, настоящата инстанция намира, че пострадалият при настъпване на процесното ПТП с поведението си обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като приносът му за това е 40%. Това според настоящия състав следва от обстоятелството, че той е пресичал на неосветен пътен участък в тъмната част на денонощието, без да изчака и пропусне движещия се от лявата му страна автомобил, който е бил с включени фарове и е можело да бъде забелязан.

От друга страна ответникът е имал възможността да забележи пешеходеца на разстояние не по-малко от 100 метра и при установената скорост на движение на управлявания от него автомобил е можел да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. Предвид това съдът приема, че той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат от процесното ПТП в по-голяма степен, отколкото пострадалия, като приносът му е 60 % .

При наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид това, че ищецът е застраховател по сключена и валидна към момента на процесното П|Т|П полица за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил, както и предвид това, че Й. К. Л.- син на загиналия в резултат на процесното ПТП, попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от това ПТП, за ищеца е възникнало задължение за изплащане на такова обезщетение в полза на Л.. Съгласно приложеното към делото споразумение от 04.03.2021г. ищецът и Л. са се споразумели размерът на това обезщетение да бъде 75 000 лв. и тази сума е изплатена на Л.. В споразумението е посочено, че при определяне на обезщетението са взети предвид всички обстоятелства около настъпването на ПТП и всички други обстоятелства, относими към случая.

4

Предвид това, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата при наличието на предпоставки за задължително посещение от тях на мястото на инцидента, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за ищеца след извършеното плащане е възникнало правото на регрес спрямо ответника.

Спорно по делото е в какъв размер следва да се удовлетвори претенцията на ищеца спрямо ответника. В случая следва да се има предвид, че претенцията е предявена като частична. От събраните по делото доказателства се установява, че лицето, на което ищецът е изплатил обезщетение, е претърпяло неимуществени вреди, които са пряка последица от виновното и противоправно деяние, извършено от ответника. Като син на загиналия при процесното ПТП, обезщетеният е претърпял болки и страдания от внезапната загуба на своя баща, като, дори и при установения принос от страна на загиналия за настъпване на вредоносния резултат, дължимото се обезщетение надвишава значително сумата от 1000 лв. , която се претендира като част от цялото дължимо се обезщетение. Това следва както от вида на вредите, от интензитета на изживените негативни емоции от обезщетеното лице, така и от икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП.

Предвид това съдът намира, че тази сума следва да се присъди в нейната цялост, а не както е посочил жалбоподателят само в частта й, съответстваща на неговия принос за настъпване на вредоносния резултат. Този принос задължително следва да се отчете при определяне на цялата дължима сума по регресната претенция, но, както вече се посочи, тя е значително надвишаваща заявената частична такава за сумата от 1000 лв.