Решение № 490 от 26.06.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 766/2026
- Вид
- Решение № 490
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 490 гр. Бургас, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500766 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Т., чрез адв. Георгиева – особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, срещу Решение №33/23.02.2026г., постановено по гр.д.
№850/25г. по описа на Районен съд Карнобат, в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца „АПС Бета България“ – ЕООД, сумата от 204,51 евро главница по Договор за потребителски кредит № 594263 от 30.01.2020г., сключен със „Стик Кредит" АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-26.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията, както и сумата от 91.66 евро съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът излага съображения за неправилност на решението, като претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва изводите на съда за сключен договор за кредит от разстояние между него и „Сити – Кредит“ – АД, основани на представена по делото таблица – история на изпратените смс – съобщения. В тази връзка излага съображения, за да обоснове извод, че по делото не е доказано реално предаване на сумата на каса на Easy pay, не е представена разписка, удостоверяваща получаване на сумата от ответника, предвид обстоятелството, че договорът за заем е реален. Според въззивника, при правилно разпределена доказателствена тежест, ищецът не е доказал валидно сключване на договор за кредит и надлежно изплащане на исковата сума.
Въззиваемият – ищец „АПС Бета България“ представя в срока по чл.263, ал.2 Г П К отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението, като споделя изводите на съда че по делото е установено сключването на договор за кредит и неизпълнение на задължението на ответника да върне исковата 1 сума.
Първоинстанционното решение в частта, с което искът е отхвърлен за сума в размер на 129,11 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 01.03.2020 г.-29.01.2025 г., и за сума в размер на 480,32 евро неустойка, не се обжалва, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, с оглед предмета на въззивна проверка, с който е сезиран – осъдителната част на първоинстанционното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя договор за потребителски кредит № 594263, сключен по реда на ЗПФУР между ответника Г. А. Т. и „Стик –Кредит“ – АД. Твърди, че по силата на този договор на ответника е предоставена сумата oт 400лв./204.51евро/, която той се съгласил да върне на една вноска oт 400 лева в срок до 01.03.2020г. На 31.01.20г. в 09:46ч. на длъжника е изпратен линк за ел. подписване на договора, като в 09.55ч. същият е уведомен, че договорът е подписан успешно, както и че парите са изпратени в EasyPay.
C Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ oт 22.03.2024г. г.
„Стик-Кредит" AД кaтo цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника no описания дoгoвop за потребителски кредит нa цесионера „АПС БETA БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне предоставената в заем сума, поради което претендира осъждането му да го стори.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че не е сключил, респ. – подписал твърдения договор и не е получавал сумата от 400.00 лева. С оглед обстоятелството, че договорът за заем е реален, ищецът не е доказал исковата сума да му е предадена реално съобразно твърденията – на каса на EasyPay.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява неоснователен.
Твърденията на заемодателя – ищец са, че „Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума“. В исковата молба не са изложени фактически твърдения как сумата е предадена на ответника, но видно от представените доказателства, във формуляра е отбелязан начин на получаване „Чрез офис на еasypay“. При изричното му оспорване от ответника, фактът на предаване на сумата е следвало да се докаже от ищеца. С оглед извършеното отбелязване, че сумата ще се п р е д а д е „Чрез офис на еasypay“, е следвало да се ангажират доказателства за предаването. Това не е сторено. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е получил процесната заемна сума. Затова и искът за връщането й е неоснователен.
2
Първоинстанционното решение, с което е уважен е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №33/23.02.2026г., постановено по гр.д.№850/25г. по описа на Районен съд Карнобат в осъдителната част, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Г. А. Т., с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 204,51 евро главница по Договор за потребителски кредит № 594263 от 30.01.2020г., сключен със „Стик Кредит" АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 26.02.2025 г. до окончателно изплащане.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3