Решение № 94 от 19.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500037 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1172, бул. „***“ № 1 насочена против Решение № 916 от 06.10.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 620/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“АД да заплати на Я. В. Б. сумата от 8 550 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № *** по застрахователна полица „Сухопътни превозни средства /без релсови такива/, за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на настъпилата в периода от 23,00 часа на 03.07.2022 год. до 07,30 часа на 04.07.2022 год. кражба на собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“,с рег.№ КН *** ТВ, с рама № *** и двигател № ***, на цвят черен, произведен 2007 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането,както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 323,00 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху претендираното застрахователно обезщетение от 8 550,00 лв. за периода от 08.11.2022 год. /денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № ***/ до 23.03.2023 год. /денят, предхождащ този на депозиране на исковата молба в съда/.

Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Поддържа, че обжалваният съдебен акт страда от съществени процесуални пороци, 1 доколкото е постановен при изведени неправилни, неясни, противоречиви и непълни мотиви, което приравнява на липса на мотиви. Твърди, че районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца. Подчертава, че ищецът категорично не успял да докаже съществена част от поставените в негова доказателствена тежест факти, а именно, че процесната кражба е извършена в срока на действие на процесния застрахователен договор. Счита, че решаващият състав неправилно е отхвърлил възражението за неоснователност на иска поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по т. 57. 4 от общите условия, тъй като не е уведомил застрахователя в определения срок и не е представил свидетелство за регистрация /част II/. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че нарушение на общите условия, неизменна част от договора, не е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. Навежда съображения, че в случая е налице неполагане на дължима грижа за собствеността от страна на ищеца и ищецът носи изключителна вина за настъпване на събитието, респ. постановения отказ от страна на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Аргументира се, че процесният казус касае особен случай на самопричиняване, доколкото пострадалият е поел риск, при който е бил в състояние да предположи или допусне, че би следвало да не оставя малкия талон на процесния автомобил без надзор, тъй като се е бил съгласил с общите условия и е бил наясно за изключените от застрахователя рискове, респ. счита, че отговорността на застрахователя е изключена, или в условия на евентуалност, е налице съпричиняване от страна на ищеца. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове; в условия на евентуалност се иска намаляване размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Я. В. Б. чрез пълномощника му адв. Ю. С., в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и възразява срещу наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Поддържа, че към момента на настъпване на застрахователното събитие страните са били обвързани по валидно възникнало договорно правоотношение, като не са налице предпоставките, обуславящи постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в частност хипотезата на чл. 408, ал. 1 т.3 КЗ. Подчертава, че с изключение непредставяне на част II от свидетелство за управление на МПС не е налице друго неизпълнение на поети от застрахования задължения, като счита същото за незначително с оглед интереса на застрахователя. Оспорва твърденията за наличие на съпричиняване като недоказани.

Иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира деловодните разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

2

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че страните са сключили на 30.06.2022 г. застрахователен договор "Сухопътни превозни средства, (без релсови превозни средства)” за лек автомобил марка „***“,модел „***“,с рег.№ КН *** ТВ със застрахователно покритие „Пълно Каско”, със срок на действие: 00,00 часа на 04.07.2022 год. до 24,00 часа на 03.07.2023 год., за застрахователна сума от 8 550 лв., оформен в полица ***. Застраховател по горепосочения договор е въззивното дружество, а застрахован – въззиваемият Я. Б., който е собственик на лекия автомобил.

Представена е и застрахователна полица № BG ***/02.07.2021 г., от която е видно, че процесният автомобил е бил застрахован във въззивното дружество и в периода от 00.00 ч. на 04.07.2021 год. до 24.00 ч. на 03.07.2022 г.

Видно от представените застрахователни полици Б. е изразил съгласието си за сключване на договора при действащите Общи условия „Сухопътни превозни средства. Безрелсови превозни средства“ на застрахователното дружество и е декларирал, че ги е получил и се е запознал с тях. Същите са приложени като доказателство по делото. В чл.56.10 от ОУ като задължение на застрахования е посочено, че при напускане на застрахованото МПС не трябва да оставя в него ключове, заключващи устройства, дистанционните управления на системата за защита и/или която и да е част от свидетелството за регистрация на МПС. Съгласно чл. 57.4 от ОУ при уведомяването на застрахователя, застрахованият е длъжен да предаде оригиналното свидетелство за регистрация (част I и част II) на застрахованото МПС.

На 03.07.2022 год. около 23.00 ч. въззиваемият Б. паркирал автомобила си на тротоара до блок 310, находящ се в гр. ***, ж.к.“***“, където живеел. На сутринта на 04.07.2022 год. около 07,30 часа установил, че същият липсва. Сигнализирал веднага органите на реда по тел.112, както се обадил на телефона на застрахователя. На същата дата около обяд подал лично и писмено уведомление за настъпилата щета. Била е образувана преписка по щета № *** за лекия автомобил. Видно от приложените доказателства, съдържащи се в посочената преписка, част II от свидетелството за регистрация е било в автомобила към момента на кражбата и не е било предадено на застрахователя.

От уведомително писмо от 07.11.2022 г. се установява, че застрахователят е отказал изплащането на обезщетение с мотив, че не е изпълнено задължението за предоставяне на свидетелството за регистрация- част II на процесния автомобил, което противоречи на т.56.10 от ОУ.

Въззиваемият уведомил също така и органите на МВР за кражбата на процесния автомобил. Било е образуваното досъдебно производство № 3384ЗМК - 1137/2022 год. по описа на 09РУ-СДВР. От представените по делото удостоверения, издадени от посочения полицейски орган е видно, че извършителят не е установен. С

Постановление от 23.09.2022 г. на младши прокурор от СРП досъдебното производство водено против неизвестен извършител е спряно.

Предявен е иск с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ, по който за да бъде постановено уважително за ищеца решение той следва да установи при условие на 3 пълно и главно доказване следните предпоставки: наличие на валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпването на застрахователно събитие, което представлява покрит от застрахователя риск в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В настоящия случай тези предпоставки са налице. По делото няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните са били сключени два договора за лек автомобил марка „***“,модел „***“,с рег.№ КН *** ТВ със застрахователно покритие „Пълно Каско”- първият: с период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 04.07.2021 год. до 24.00 ч. на 03.07.2022 г. и вторият: от 00,00 часа на 04.07.2022 год. до 24,00 часа на 03.07.2023 год. Няма спор че застрахователното събитие- кражба на автомобила е настъпило между 23.00 ч. на 03.07.2022 год. и 7.30 ч. на 04.07.2022 год. И в двата случая е налице застрахователно покритие на действащ застрахователен договор. Първият е бил в сила до 24.00 ч. на 03.07.2022 г., а вторият е започнал да действа от 00.00 г. на 04.07.2022 г. От представените доказателства се установява, че въззиваемият още същия ден е уведомил застрахователя и е представил изисканите от него документи с изключение на част II от свидетелството за регистрация, за което е посочил, че се е намирало в процесния автомобил.

Спорът в настоящото производство е концентриран върху това дали следва да се постанови отказ за изплащане на обезщетение, с оглед установеното обстоятелство, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, свидетелството за регистрация на МПС – част II се е намирало в автомобила. В тази насока са и възраженията във въззивната жалба свързани с неполагане на дължима грижа за собствеността от страна на ищеца, поради което носи изключителна отговорност, за това, че процесният казус касае особен случай на самопричиняване, доколкото пострадалият е поел риск, при който е бил в състояние да предположи или допусне, за наличие на съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка следва да се посочи следното: