Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 754 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1523/2025
Вид
Определение № 754
Подписан
16.03.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501523 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба с вх. № 33331/29.07.2025г. по описа на Районен съд – Бургас против Определение № 4022 от 15.07.2025г., постановено по гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, като се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по силата на което да бъде изменено постановеното Решение № 1420 от 16.06.2025г., постановено по гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за исковото производство, съобразявайки съдебната практика на ВКС и СЕС.

Депозираната жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на определението – съобщение за постановеното определение е получено от страната на 23.07.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, а частната жалба е депозирана пред съда на 29.07.2025г. отново чрез ССЕВ, дължимата държавна такса е заплатена и процесуалния представител на дружеството, подписало жалбата разполага с валидно учредена представителна власт за това (лист 14 от въззивното производство).

В частната жалба се посочва, че в процесния случай Наредба № 1 от 1

09.07.2004г. не следва да намери приложение, тъй като би се достигнало до накърняване изискването за справедлив процес, утвърдено в чл. 6 от ЕКПЧ, което е недопустим резултат. Посочено е, че цитираната наредба противоречи на правото на ЕС и този извод е отразен в приетото Решение от 23.10.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, което е задължително за българските съдилища.

В депозираната частна жалба се цитират редица определения, постановени от съдилища в страната, както и се цитират мотивите на ВКС на РБ, приети в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК.

Ответната страна по депозираната частна жалба – Д. М. Р. чрез своя процесуален представител – адвокат Билянова депозира писмено становище, в което посочва, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В писмения отговор се посочва, че делото е с фактическа и правна сложност и за изготвяне на отговора на исковата молба е необходимо задълбочено запознаване с материалите по делото, преглеждане на съдебната практика, правене на сложни изчисления и обосноваване на доказателствени искания. Посочва се, че присъдения от съда размер на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение е под минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а отделно от това възнаграждението е изчислено на база общата сума на исковете, без да се начислява възнаграждение за всеки един от предявените искове поотделно, в какъвто смисъл е и налице задължителна практика на ВКС на РБ.

Ответната страна по частната жалба – Я. Д. Д. не депозира писмен отговор на жалбата и не изразява становище по основателността й.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно и субективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София против Д. М.

Р. в качеството му на кредитополучател и против Я. Д. Д. в качеството й на поръчител, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници, че въз основа на сключен между страните Договор за 2 потребителски паричен кредит № 2372090 на 09.08.2016г. дължат при условията на солидарност следните суми:

- 16 195, 49 лева, представляваща главница, по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост;

- 841, 95 лева, представляващи възнаградителна лихва;

- 7 700, 47 лева, представляваща обезщетение за забава и - законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи първоначално предявения иск, ищцовото дружество предявява и иск за осъждане на двамата ответници да заплатят посочените по-горе суми, като с исковата молба отправят и уведомление на ответниците за предсрочната изискуемост на дължимите суми по сключения Договор за потребителски паричен кредит.

След изпращане на препис от исковата молба на ответната страна – Я. Д. Д. по делото е депозиран писмен отговор на страната чрез нейния процесуален представител – адвокат Димитринка Вълева и е представено Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че в полза адвокат В. е валидно учредена представителна власт, включваща дейност по представителство и защита по образуваното гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас срещу възнаграждение в размер на 800 лева, което (видно от направеното отбелязване) е изцяло изплатено от Я. Д. Д. в брой на датата на подписване на пълномощното – 26.08.2024г. В писмения отговор – ответната страна е оспорила предявените искове и е изразила своето становище по отправените с исковата молба фактически обстоятелства и твърдения и по отправените искания по доказателствата. Изразено е становище по основателността на предявените при условията на евентуалност искове.

След изпращане на препис от исковата молба на ответната страна – Д. М. Р. по делото е депозиран писмен отговор от негова страна чрез процесуалния му представител – адвокат Златина Билянова и са представени Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че в полза адвокат Б. е валидно учредена представителна власт, включваща 3 дейност по оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство по гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас срещу възнаграждение в размер на 1 300 лева, което (видно от направеното отбелязване) е изцяло изплатено от Д. М. Р. в брой на датата на подписване на Договора за правна защита и съдействие - 02.09.2024г. В писмения отговор – ответната страна е оспорила предявените искове и е изразила своето становище по отправените с исковата молба фактически обстоятелства и твърдения и по отправените искания по доказателствата. Отделно от това са направени и собствени оспорвания, по отношение на твърдяните задължения за заплащане на конкретни парични суми, претендирани от ответната страна.

Изразено е становище по основателността на предявените при условията на евентуалност искове.

По делото не се спори, че в първоинстанционното съдебно производство са проведени шест открити съдебни заседания, на четири от които адвокат Билянова (процесуален представител на Д. Р.) е присъствала лично, а за останалите две е депозирала писмено становище, а адвокат Вълева е присъствала лично на две от проведените открити съдебни заседания.

По делото не се спори, че след неоказване на съдействие за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от ищцовото дружество, съдът я е заличил и е приключил със събирането на доказателствата, след което е постановил Решение № 1420/16.06.2025г., постановено по гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлил предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д. М. Р. и Я.

Д. Д. искове за приемане за установено, че в полза на ищеца против ответниците съществуват конкретно посочени парични вземания, дължими солидарно от първия ответник в качеството му на кредитополучател и от втората ответница в качеството й на поръчител по Договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото дружество.

С цитираното решение – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. М. Р. сума в размер от 1 300 лева, представляваща направените по делото разноски и на Я. Д. Д. сума в размер от 800 лева, представляваща направените по делото разноски.

4

По делото – на дата – 18.06.202г. (в деня, в който е връчено съобщение чрез ССЕВ на ищцовото дружество за постановеното решение) е депозирана молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която се претендира да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските и да бъдат намалени присъдените в полза на двамата ответника направените по делото разноски като възнаграждение за адвокат, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Ответната страна по депозираната молба – Я. Д. Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Димитрина Вълева депозира писмено становище, в което оспорва молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Ответната страна по депозираната молба – Д. М. Р. чрез своя процесуален представител – адвокат Златина Билянова депозира писмено становище, в което оспорва молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

С атакуваното Определение № 4022/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 4608/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ищцовото дружество за изменение на решението в частта му за разноските. В своите мотиви, съдът е посочил, че размерите на претендираните и реално заплатени от ответниците възнаграждения за адвокат са обосновани и справедливи по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, като съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от негова страна процесуални действия.

На основание чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай е безспорно, че молбата за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските е допустима и законосъобразно съдът я е разгледал по същество – същата е депозирана в срок. От друга страна – безспорно е и обстоятелството, че с Молба от 14.01.2025г. (лист 105 от първоинстанционното производство) и с 5

Молба от 25.02.2025г. (лист 135 от първоинстанционното производство), ищцовото дружество е отправило изрично възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е отправило искане заплатените от страните възнаграждения за адвокати да не бъдат уважавани като разноски в тяхната цялост, тъй като са прекомерни.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение (каквото е направено в настоящия случай от ищцовата страна) и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по гражданско/търговско правоотношение (арг. чл. 2, предл. 1 ГПК).