Решение № 215 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330102890 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от М. А. М. срещу МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ "АКАДЕМИК КИРИЛ ПОПОВ". Твърди се, че ищцата била в трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност „***“. ТПО било прекратено със заповед от 29.06.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.07.2023 г. Във връзка с прекратяването на ищцата било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 76 дни. Твърди се, че брутното трудово възнаграждение (БТВ) се състояло от основна заплата в размер на 2289 лв., допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж от 37%, както и допълнително плащане за СБКО в размер на 2,52 %. Общо БТВ било в размер на 3193,61 лв. Твърди се още, че ищцата била синдикален член на СБУ както към датата на прекратяване на договора, така и за периода 01.01.2023 – 01.07.2023 г., както и към настоящия момент. Бил подписан анекс към Колективен трудов договор в системата на предучилищното и училищното образование (КТД), съгласно който е договорено увеличение на основната работна заплата, считано от 01.01.2023 г., което следва да е не помалко от 15%. Счита, че нормативният акт, с който е въведено увеличението, има обратно действие и преурежда правоотношения, възникнали и съществуващи към 01.01.2023 г., в т.ч. и процесното ТПО, поради което счита, че следва да получи сумите, съставляващи размера на увеличението на трудовото възнаграждение, както и основаното на него обезщетение за неползван отпуск.

Моли съда да осъди ответника да плати сумата от 2874,24 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 – 01.07.2023 г., като твърди, че пропуснатото увеличение на месец било в размер на 479,04 лв.

Моли съда да осъди ответника да плати още сумата от 1624,98 лв.

1 обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 76 дни, което се получава на базата на неполученото увеличение на трудовото възнаграждение.

Претендира се също мораторна лихва както следва: 641,23 лв. върху претендираното трудово възнаграждение за периода 01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 12.02.2025 г.; сумата от 362,53 лв. мораторна лихва върху претендираното обезщетение за същия период; и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорват фактите, че ищцата е полагала труд при ответника на съответната длъжност, както и за датата на прекратяване на трудовия договор, нито че е била синдикален член. Счита исковете за неоснователни, тъй като трърди, че разпоредбата от КТД, на която ищцата се позова (чл.27, ал.3, т.2), и анекса към него, не касаят ищцата, а педагогическите специалисти; това качество се твърди същата да нямала към 10.08.2023 г., когато е сключен анексът. Освен това счита, че разпоредбата се прилага само за работещите, а именно: използвано било сегашно време, а ищцата към датата на анекса вече била с прекратено ТПО. Поддържа, че увеличението със задна дата не придава обратно действие на разпоредбата, а индексирало вече действащи ТПО, като не променяло лицата, ползващи се от нормата, а само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за работещите. Счита, че използваното сегашно време означава, че към момента на сключване на анекса педагогическите специалисти трябвало да отговарят на изискванията за заемане на длъжността, а не към 01.01.2023 г. Намира, че кръгът на правоимащите лица следва да се определи към датата на сключване на анекса. Цитира нормата на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД, че увеличението следва да засегне педагогически специалисти и непедагогически такива, като отново се използвало сегашно време. В допълнение сочи, че в самия КТ не се предвижда възможност за увеличаване на трудово възнаграждение по вече прекратен трудов договор.

В хода на съдебното заседание размерите на исковете са намалени, както следва: размер на иска за трудово възнаграждение от 2874,24 лв. , на сумата от 2850,82 лв. в брутен размер; размер на иска за обезщетение за неползван отпуск от 1624,98 лв., на сумата 1624,72 лв. в брутен размер; размер на иска за мораторната лихва върху трудовото възнаграждение , от 641,23 лв., на 456,46 лв. за периода от 01.10.2023 – 12.02.2025 г. ; размер на иска за мораторната лихва върху обезщетението за неползван отпуск, от сумата 362,53 лв., на сумата 275,46 лв. за периода от 01.10.2023 – 12.02.2025 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1, КТ, чл. 86 ЗЗД.

2

За основателността на исковете следва да са реализирани следните юридически факти: наличието на ТПО между страните на сочената в исковата молба длъжност – „***“, прекратяване на ТПО от 01.07.2023 г., ищцата да е била към датата на прекратяването синдикален член, да е налице увеличение на трудовото възнаграждение в предприятието-работодател за периода от 01.01.2023г., ищцата да не е ползвала платен годишен отпуск в размер на 76 дни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като тези факти не са спорни между страните. В допълнение, за основателността на претенцията, следва да се установи, че ищцата също има право на увеличение на трудовото възнаграждение, каквото е извършено в предприятието след прекратяване на трудовия й договор, но със задна дата – от 01.01.2023г., който е основният спорен правен въпрос по делото, както и да се установи размерът на брутното трудово възнаграждение и че работодателят е изпаднал в забава за изплащане на възнаграждението и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

Установява се от представената Заповед на директора на Математическата гимназия – ответника, че на 14.09.2023г. са утвърдени вътрешни правила за организация на работната заплата, като съгласно чл.3, ал.

3 от тях, на основание Анекс от 10.08.2023г. към КТД от 2022г., основните работни заплати на непедагогическите специалисти в гимназията се увеличават с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г . Установява се от представените фишове за друг служител (непедадогически специалист) при същия работодател, че е изплатено увеличението за месеците от 01.01.2023г. до заповедта на директора.

Установява се от представения Колективен трудов договор от 06.12.2022г., по който страна е Синдиката на българските учители, в който членува и ищцата (съгласно представените служебни бележки), че в чл.28, ал.1, т.5 били предвидени минимални основни месечни заплати за служителите от непедагогическия персонал, членове на Синдикатите и в частност за длъжността „***“ – не по-малко от 125 % от минималната работна заплата. От нормата на чл.27, ал.2 от КТД за 2022г. може да се направи извод, че същият е сключен в съответствие със средствата от актуализацията на Държавния бюджет за 2022г.

Установява се от представения към исковата молба анекс, че на 10.08.2023г. е сключен Анекс към КТД от 2022г., в който страна отново е синдикалната организация, в който членува ищцата. Съгласно анекса, чл.27, ал.2 от КДТ се изменя, както следва: „Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.“ Алиния 4 на чл.27 се изменя по следния начин: „ Част от средствата по ал. 2 в размер на 59 млн. лв. се изразходват за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал за достигане на не по-малко от минималните основни месечни работни заплати по чл. 28 от 3

КТД.“

От нормата на чл.27, ал.2 от КТД, изменена с Анекса към КТД, се прави извод, че Анексът от 10.08.2023г. е подписан с оглед приемането на Закона за държавния бюджет (ЗДБ) за 2023г., обнародван едва на 01.08.2023г.

Следователно, по-късното приемане на ЗДБ е наложило и изменение в КТД за изпълнение на заложените в бюджета цели. Това обстоятелство сочи, че КТД и Анекса към него не следва да се тълкуват изолирано, а заедно със ЗДБ за 2023г. Систематичното тълкуване на чл.27, ал.4, вр. с ал.2 на КТД, изменен с Анекса от 10.08.2023г., води до извод, че средствата, осигурени от държавния бюджет за 2023г. в размер на 59 млн.лв., следва да се изразходват за увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на непедагогически персонал за достигане на не по-малко от минималните заплати по чл.28 от КТД, или минимално 125 % от МРЗ.

Обсъжданите норми ясно сочат, че увеличението следва да е към 1.01.2023г. Спорно между страните остава дали кръгът от ползващите се лица следва да се определи също към 1.01.2023г. или към датата на Анекса – 10.08.2023г. Отговор на този въпрос се открива в систематичното тълкуване на Анекса и ЗДБ за 2023г. По общото правило на пар. 46 от ЗДБ за 2023г., законът влиза в сила от 01.01.2023г.

Съгласно чл.20, ал.5 и ал.6 от Закона за устройство на държавния бюджет Министерският съвет внася проекта за държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година, за да бъде приет до началото на бюджетната година. Следователно, законът за държавния бюджет за всяка година следва да бъде приет до нейното начало. В отклонение от това правило, ЗДВ за 2023г. е обнародван едва на 1.08.2023г., като му е придадено обратно действие от 01.01.2023г. Това обратно действие касае не само размерите на предвидените плащания, но и правоимащите субекти, тъй като законът за държавния бюджет по принцип би следвало да е изготвен и да действа от началото на бюджетната година, т.е. в случая от 01.01.2023г. Неизпълнението на задълженията на държавните органи да приемат държавния бюджет за 2023г. навреме не може да лиши физическите лица, които се ползват от предвижданията в този закон, от правата им, които биха ползвали редовно от 01.01.2023г., ако държавните органи бяха изпълнявали точно задълженията и сроковете, зададени със Закона за устройство на държавния бюджет.

По същия начин, ищцата, която е работила по ТПО с ответника на длъжност *** за периода 01.01.2023г до 01.07.2023г. и е членувала в съответната синдикална организация, би се ползвала от съответните средства, предвидени със ЗДБ за 2023г. и основаните на него КТД и Анекс към КТД, респективно заповедта на директора на гимназията за увеличение на основната работна заплата, ако ЗДБ за 2023г. беше изготвен своевременно.

Поради изложеното се прави извод, че както ЗДБ за 2023г., както Анексът към КТД от 10.08.2023г., относно предвидените средства за увеличените на работните заплати на непедадогическите специалисти в системата на училищното и предучилищното образование, така и основаната на тях заповед на директора на Математическата гимназия, с която се предвижда увеличение 4 от 15 %, считано от 01.01.2023г., се отнасят за всички непедагогически специалисти, които са полагали труд при ответника към 01.01.2023г., вкл. и ищцата. Ето защо се установи правото на ищцата да получи увеличението на работната заплата за процесния период.

Установи се, че увеличението е разпоредено със заповед от 14.09.2023г., а е изплатено на останалите служители през месец септември. Следователно, до края на м. септември, 2023г. е било дължимо изплащането на увеличението на заплатата и съответното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищцата, а от 01.10.2023г.работодателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение върху тях в размер на законната лихва до деня, предхождащ подаването на исковата молба.

За размера на БТВ, върху което следва да се направят начисленията, и размера на дължимото брутно трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 76 дни и съответните обезщетения за забава, се дава вяра на заключението на ССЕ, което съответства на писмените доказателства и на правилото на чл.228 от КТ. От него се установява, че за периода 01.01.2023г. до 01.07.2023г. на ищцата се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 2850,82 лв., равняващи се на 1457,60 евро ; брутен размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 76 дни 1624,72 лв., равняващи се на 830,71 евро; Ответникът не доказва тяхното плащане. Ето защо следва да бъде осъден да ги плати, ведно със законната лихва от 13.02.2025г. до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/437549dd-91fb-43ea-ade5-f5b2095ee2ec