Решение № 473 от 10.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002101855 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 69 от 21.01.2025г. по гр.д. № 1327/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 455 от 24.01.2024г. по гр.д. № 14281/2021г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от П. Т. Б. против К. П. А. и А. П. А. иск за установяване, че е собственик на основание изтекла придобивна давност на апартамент, разположен на втори етаж, вдясно, в четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] идентификатор ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня и балкон, заедно с принадлежащото мазе и с правото на строеж върху съсобствено дворно място с площ от 751 кв.м., съставляващо имот с идентификатор ***, както и върху гараж с идентификатор *** в същото дворно място; обжалва се и уважаването на предявения от А. П. А. против ищеца П. Б. насрещен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента и предаване владението върху тази идеална част.

Касационната жалба е подадена от ищеца П. Т. Б.. Поддържа се, че решението е неправилно поради наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а именно: необсъждане на приобщения доказателствен материал, липса на мотиви по съществени елементи от спорното правоотношение, противоречие на изводите с формалната логика, неотчитане на признанието на иска като доказателствено средство, неприлагане презумпцията на чл. 69 ЗС за характера на упражняваната фактическа власт.

1

Ответникът по касационната жалба К. П. А., взема становище, че решението е неправилно, тъй като предявеният първоначален установителен иск е основателен, а осъдителният иск следва да се отхвърли.

Ответникът по касационната жалба А. П. А., чрез пълномощника адв. Я. С., поддържа в писмения си отговор и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

С определение № 1317 от 17.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.

280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения, възражения; да обсъди всички доказателства, да направи анализ както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е от П. Т. Б. срещу К. П. А. и А. П. А. иск за установяване правото му на собственост по давност върху апартамент в сградата на [улица] [населено място] и върху гараж в същото дворно място. Ищецът твърди, че упражнява давностно владение, считано от 1995г. до завеждане на иска през март 2021г.; апартаментът и гаражът са били собственост на неговите баба и дядо при условията на съпружеска имуществена общност и с договор за дарение, извършен с нотариален акт през 1993г., те са прехвърлили безвъзмездно на двамата ответници - техни деца по 1/2 ид.ч. от апартамента, като са си запазили пожизнено право на ползване на апартамента; през 1995г. ищецът сключил граждански брак, през 1998г. се родило първото му дете, поради което дядото, в присъствие на двамата ответници, поставил въпроса апартамента да стане собственост на ищеца; двамата ответници не се противопоставили на волята на дядото и считано от 1995г. и към завеждане на иска ищецът владее като свой апартамента и гаража; двамата ответници не са се противопоставили на извършените от него преустройства и ремонти на апартамента; едва в началото на месец март 2021г. получил нотариална покана, от която разбрал, че вуйчо му А.

П. А. повдига спор за неговата идеална част от апартамента.

Ответницата К. П. А. взема първоначално становище за основателност на иска, а в последствие заявява признание на иска.

Ответникът А. П. А. оспорва иска. Заявява, че не е бил против неговите родители, носители на пожизненото вещно право на ползване, да предоставят на своя внук П. Т. Б. да ползва апартамента, който те в действителност не са ползвали, тъй като са живеели на вилата в [населено място] и в таванските помещения на сградата, преустроени за живеене; правото на ползване е прекратено със смъртта на Ю. Н. С. през 2007г. и със смъртта на П. А. С. през 2017г., поради което през март 2021г. е поискал от съсобственика си К. А. да изкупи нейния дял. От негова страна е предявен насрещен иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента.

Насрещният иск е оспорен от първоначалния ищец П. Б..

Въззивният съд е приел за установено следното: П. А. С. и Ю. Н. С. с договор за дарение от 19.03.1993г., извършен с нотариален акт № 167, са прехвърлили на своите деца - К. П. А. и 2 на А. П. А. по 1/2ид.ч. от правото на собственост върху апартамента, ведно с идеалните части от общите части и от правото на собственост върху земята с площ от 751 кв.м., като са си учредили пожизнено вещно право на ползване. По волята на носителите на вещното право на ползване безвъзмезното държане на този апартамент е предоставено на ищеца П. Т.

Б.. Според съда, след като ищецът не е изложил твърдения, че е държал апартамента по договор за наем, то продължилото с години държане на апартамента може да се обоснове само с неформален договор на заем за послужване. Носителите на вещното право на ползване сезонно през лятото са живели във вилен имот, а през зимата ползвали таванските помещения, които били преустроени за живеене. Правото на ползване на Ю. Н. С. е прекратено с нейната смърт през 2007г., а правото на ползване на П. А. С. - със смъртта му на 03.04.2017г. Затова, считано от 04.04.2017 г. ищецът би могъл да владее апартамента като недобросъвестен владелец и за придобиването по давност са необходими 10 години непрекъснато владение. Периодът от време, считано от посочената дата до завеждане на иска на 06.04.2021г. не изпълва дори четири години. Посочил е, че действителната воля на П. А. С. и Ю. Н. С., отнасяща се до разпореждането с тяхната собственост, е само тази, която е материализирана в нотариалния акт за дарение. В периода от 1995г. до кончината на носителите на ограниченото вещно право на ползване ищецът е бил само държател; не е доказано субективният елемент по смисъла на чл. 68 ЗС да е бил манифестиран пред съсобствениците и ползвателите на имота. Признанието на иска, направено от ответника К.

А. - майка на ищеца, съдът е приел като плод на симулация, целящ да увреди правото на ответника А. П. А.. По отношение на гаража съдът е приел, че не е бил предмет на договора за дарение от 1993г., поради което е останал в собственост на П. А. С. и Ю. Н. С., а след тяхната смърт правото на собственост принадлежи на наследниците им К. А. и А. А..

Ищецът П. Т. Б. не е доказал, че е владял процесния гараж непрекъснато в продължение на 10 години, необезпокоявано и явно. По тези съображения въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни и правилно отхвърлени от първоинстанционния съд.

По насрещния иск е приел, че приложеният по делото договор за дарение от 1993г. установява титулярите на правото на собственост върху апартамента; ответникът по насрещния иск е бил държател на апартамента по силата на неформален и безвъзмезден договор за заем за послужване, а след кончината на последния носител на вещното право е станал недобросъвестен владелец на апартамента и го владее без правно основание. Затова искът е основателен в рамките на притежавания от ищеца обем на правото на собственост 1/2 ид.ч.

По основанието за касационно обжалване.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, Решение № 292 от 20.01.952/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д.

№ 34/2013г. на ІІ т.о., Решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на І г.о., както и посочените от касатора: Решение № 57 от 19.05.2017г. по гр.д. № 3457/2106г на І г.о, Решение № 3 от 22.07.2013г. по гр.д. № 534/2012г. на ІV г.о., Решение № 65 от 12.03.2018г. по гр.д. № 2589/2017г. на ІV г.о., че непосредствена цел на въззивното производство е 3 повторното разрешаване на материалноправния спор. Затова въззивният съд, в рамките на наведените в жалбата оплаквания, дължи даване на собствено разрешение на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на свои фактически констатации и правни изводи. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и при тяхната преценка в съвкупност, взаимна връзка и зависимост. От мотивите на съда следва да е ясно кои правнорелевантни факти приема за осъществени и кои не, на кои доказателства дава вяра и защо, кои не кредитира и по какви причини.

По касационните основания.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от тази практика и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява неправилност по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. В обжалвания акт липсва каквото и да е обсъждане на събраните доказателства, включително на гласните такива, които са от решаващо значение при този вид спорове, основани на придобиване по давност. По делото са събрани показания на седем свидетели, но въззивният съд не се е позовал на нито едни от тях. Направил е изводи, които звучат като постулати, без да е ясно от преценката на кои доказателства произтичат. Също така, по делото е заявено признание на иска от един от ответниците, които по никакъв начин не е взето предвид от съда. За отстраняване на констатираните процесуални нарушения е необходимо да се пристъпи към обсъждане на доказателствата от настоящата инстанция.

От приложения нотариален акт от 1993г. е безспорно, че П. А. С. и съпругата му Ю. Н. С., които към този момент са били собственици на апартамента, са го дарили на децата си К.

П. А. и А. П. А. като са си запазили право на ползване. Г., който е предмет на спора, не е посочен в нотариалния акт. По отношение на него липсва спор, че също е бил собственост на П. и Ю. А..

Спорът е съсредоточен върху това дали ищецът по първоначалния иск П. Т. Б. е придобил апартамента и гаража по давност въз основа на упражняваната от него фактическа власт, считано от 1995г. Решаващо за изхода на този спор е дали фактическата власт върху апартамента, за която не се спори, че датира от 1995г., представлява владение или е държане.

Именно в тази насока следва да се извърши преценка на изнесеното от свидетелите, както и да се вземе предвид признанието на ответницата К. П. А..

Както бе посочено, по делото са разпитани седем свидетели. Свидетелката С. З. е живяла на съпружеска начала с ищеца П. Б. и е майка на децата му. Тя отишла да живее в жилището през 1996г., първоначално бабата и дядото на П., както и майка му К. също били там; след това бабата и дядото се преместили през лятото в [населено място], а през зимата идвали в таванския апартамент. Свидетелката и ищеца заели голямата спалня. Според нея дядо П., който бил глава на семейството и неговата дума се чувала, казвал многократно, че това тук /апартамента/ е за П. и „вие ще живеете тук“; това изявление е потвърждавано и от баба Ю.; не един път на семейни събирания е повтаряно, че този апартамент е за П. и всички знаели това. Съпругата на А. казала на К. да се качи в таванския апартамент, за да са сами младите.

През 1996г. свидетелката и ищеца започнали голям ремонт, който правили като за себе си, 4 сменена била дограмата, направили промени в тоалетната и кухнята, които разширили; подменили ВиК и електро инсталациите. По време на ремонта никой не им се бъркал, нито им искал сметка какво правят; до смъртта на дядо П. А. е идвал в апартамента на гости; никой не е предявявал претенции към П. и не е оспорвал собствеността му; чак след смъртта на дядото А. ги извикал на среща и тогава разбрали, че апартамента е на А. и К.. А. не е имал ключ от апартамента. Той е присъствал на семейни събирания когато ставало въпрос, че апартамента е на П..