Решение № 18286 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18286 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20241110124021 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Р. Х. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответницата, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ул. „Ф. Н.“ № 23, вх. В, ет. 2, апартамент, с абонатен № 179336. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответницата за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 43,92 лева, представляваща незаплатен остатък от стойността на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава о т 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д.

№ 39878/2023 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че сумата е платена преди иницииране на производството, като ищецът неправилно приложил чл.

76, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че иска e неоснователeн. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на 2 клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Между страните не се спори, а и от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том XI, дело № 1645/1977 г. (л.14-15) се установява, че през 1977 г. ответницата Р. Х. С. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: гр. С., ул. „Фритьофн Нансен“ № 23, вх. 3, ет. 2, с площ от 43,35 кв.м.

С оглед наведените доводи от ответницата, която заявява, че не оспорва твърденията на ищеца относно правопораждащите факти, но оспорва иска като неоснователен с твърдения, че с извършените от нея плащания са погасени дължимите суми, спорен между страните се явява единствено въпросът за поредността на погасяване на задълженията за топлоснабдения имот с извършените плащания.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 26652/05.09.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 39878/2023 г. на СРС, 56 състав (л.12 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.), Р. Х. С. е осъдена да заплати следните суми: 84,00 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., 9,08 лева – лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.07.2023 г., 51,60 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 09.2020 г. – 04.2022 г., 10,31 лева – законна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода 15.11.2020 г. – 04.07.2023 г., отнасящи се до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ № 23, вх.

В, ет. 2, апартамент, абонатен номер № 179336.

С уведомление от 24.10.2023 г. (л.20 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) Р. Х. С. е уведомила ищцовото дружество, че е заплатила сумата от 190,33 лева, от които 75,27 лева – доплащане по изравнителна сметка съгласно съобщение към фактура № 001400453569/30.09.2020 г.; 2.80 лева – законна лихва за периода 15.07.2023 г. – 24.10.2023 г.; 9.08 лева – мораторна лихва и 28,18 лева – за дялово разпределение за периода 2020/2021, 75 лева – разноски.

Със становище от 08.12.2023 г. (л.23 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) ищцовото 3 дружество е посочило, че е постъпило плащане от длъжника в размер на 190,33 лева, с което е погасена сума за главница в размер на 91,68 лева; изцяло са погасени дължимите суми за лихви, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, но остава незаплатена главница в размер на 43,92 лева.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (на лист 89-92 по делото) с платената сумата от 190,33 лева са погасени: 91,68 лева – главница за топлинна енергия и дялово разпределение, 19,39 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, 4,26 лева – законна лихва, 25 лева – съдебни разноски и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Вещото лице посочва, че според счетоводството на ищеца главницата за топлинна енергия възлиза на 84,00 лева, а за дялово разпределение – на 51,60 лева. С извършеното плащане на сумата от 586,46 лева е погасена първо стойността на фактурата № 1400344600/31.08.2020 г., която е издадена за начислена енергия по прогнозни данни и дялово разпределение за м.08.2020 г., тъй като в платежното нареждане е изписан този номер на фактурата, а с остатъка са погасени дължими суми по поредност, включително и 511,19 лева по общата фактура за сезон 2019/2020 г., както и суми за дялово разпределение и лихви за дялово разпределение. Остатъкът от главницата по общата фактура за 2019/2020 г. е предявена с исковата молба. При разпита си в съдебното заседание, проведено на 10.10.2024 г. (протокол на л. 96, стр. втора) вещото лице посочва, че когато се завежда дело, вземанията се отнасят по съдебна сметка и вземането за главница обхваща както главницата за топлинна енергия, така и главницата за дялово разпределение. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и обосновано.

Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД от 2016 г., когато клиентът има две или повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се найстарото, а ако всички са възникнало едновременно, те се погасяват съразмерно.

В настоящия случай, видно от представеното уведомление до ищцовото дружество (л.20 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) ответницата е посочила, че с преведената сума от 190,33 лева погасява задължения за главница за топлинна енергия, законна лихва и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, главница за дялово разпределение и разноски. Вместо, на основание чл. 33, от Общите условия ищцовото дружество да погаси задълженията на ищцата в поредността, която тя е посочила, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с платената сумата от 190,33 лева са погасени: 91,68 лева – главница за топлинна енергия и дялово разпределение, 19,39 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, 4,26 лева – законна лихва, 25 лева – съдебни разноски и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.