Определение № 10801 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2026 година от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Предявени са искове от И. А. Г. срещу А. А. Г. за развод с правна квалификация чл.

44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК, съединен обективно с небрачен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за определяне на режим на лични отношения с бащата, като не претендира родителските права спрямо децата А И Г., роден на ***** г., А И Г., роден на ******, Р И Г., родена на ***** г. и Д И Г., роден на **** г. и не възразява те да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено местоживеенето.

Предявен е насрещен иск от А. А. Г. срещу И. А. Г. с правна квалификация чл. 143 СК– за определяне на издръжка на всяко дете в размер на по 1250 лева, считано от 05.12.2025 г.; направено е искане и по чл. 53 СК за запазване на брачното й фамилно име.

Първоначалният ищец И. А. Г. твърди, че с А. А. Г. са сключили граждански брак на **** г., като от брака имат четири деца – А И Г., роден на ***** г., А И Г., роден на ******, Р И Г., родена на ***** г. и Д И Г., роден на **** г. Навежда доводи, че първите проблеми между страните са се появили през 2014 г. В периода м. август 2022 г. – м. юли 2023 г. съпругата му не е нощувала в техния дом. Излага, че поведението на ответницата силно е изострило отношението между страните. Ищецът посочва, че през месец ноември 2024 г. се е изнесъл в дома на родителите си. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя искане за неговото прекратяване, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Отправя искане родителските права по отношение на децата да се упражняват от майката, при която те да живеят. Семейното жилище да бъде предоставено за ползване на съпругата до навършване на пълнолетие на най-малкото дете. Излага готовност да заплаща издръжка в размер на по 900 лева месечно за децата А И Г., А И Г., и в размер на по 725 лева месечно за децата Р И Г. и Д И Г.. Моли съда да определи режим на лични отношения с децата, като посочва такъв.

В срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от А. А. Г. и е предявен насрещен иск. Същата не оспорва брачния иск, като намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод. Изразява желание родителските права да бъдат предоставени на нея, където да е местоживеенето на същите.

Не се противопоставя по отношение на ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея и децата до навършване на пълнолетие на най-малкото дете на страните. Желае след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име. Оспорва размера на издръжките, предложени от ищеца, като посочва ангажирани разходи във връзка с децата. Предявена е насрещна искова претенция за заплащане на издръжка от ответника в размер на по 1250 лева или 639,11 евро за всяко едно дете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск излага, че страните не могат да постигнат споразумение само по отношение на размера на дължимата месечна издръжка.

Намира насрещния иск за неоснователен за размера над сумата от 900 лева или 460,16 евро и респективно над 725 лева или 370,69 евро. Не оспорва, че децата посещават извънкласни 1 занимания, но посочва, че те се заплащат изцяло и само от него. Излага, че ако майката не може да упражнява родителските права, то бащата има готовност да ги упражнява, а за майката да бъде определен режим на лични отношения, посочен в исковата молба и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка в минимален размер.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно за брачната вина.

УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от майката, респ. от бащата.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че по иска с правно основание чл. 143 СК следва да докаже нуждата от издръжка в претендирания размер и възможността на другия родител да я предоставя в този размер.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родители на децата А И Г., роден на ***** г., А И Г., роден на ******, Р И Г., родена на ***** г. и Д И Г., роден на **** г.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, която да бъде представена най-късно седмица преди насроченото съдебно заседание, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 10.06.2024 г. до момента на изготвяне на справката.

ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания след изслушване на страните по чл. 59, ал. 2 СК.

ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални социални доклади до дата на съдебното заседание. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.

УКАЗВА на страните възможността по чл. 49, ал. 3 СК за постигане на частично споразумение по част от въпросите след развода.

Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или 2 извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.

В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.

Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.

Указва на ищците, че следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4