Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 309 от 29.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 619/2024
Вид
Протокол № 309
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 309 гр. Варна, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20243100900619 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът А. Р. А., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат К. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът „ЕКО ЕГС“ ООД, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат О. Д. и от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ответникът Л. С. Я., редовно призовА., не се явява, представлява се от адвокат О. Д. и от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Вещото лице Р. Н. Д., редовно уведомена по телефона, явява се лично.

Вещото лице Н. Н. А., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 14687 от 22.05.2023 г. по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, подписано единствено от вещото лице Р. Д. и постъпило заключение с вх.№ 14748 от 23.05.2025 г., подписано от двете вещи лица Р. Д. и Н. А.. Съдът констатира, че същите не са депозирани в срока по чл.199 от ГПК.

В.л. А.: Поддържаме варианта на заключението, което е подписано от двама ни и е постъпило в съда на 23.05.2025 г.

Адв. Р.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.

Адв. Д.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.

Адв. Д.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, като пристъпва към снемане самоличността им:

Н. Н. А. – 48 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Р. Н. Д. – 64 години, български гражданин, неосъждА., без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. Д.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност. Допусната е техническа грешка. На страница 18 там, където е записано: „метод на дисконтираните парични потоци /т.4 от експертизата/“, всъщност трябваше да бъде срещу „метод на чистата стойност на активите“ точка 4 от експертизата, защото в точка 4 представям този метод.

Адв. Р. към вещите лица: Бихте ли могли да поясните каква е основната причина за разликата между определената от вас чиста стойност на активите на дружеството, която е 996 000 лева за 100% от капитала и пазарната стойност на дружествените дялове 3 216 000 лева за 100% от капитала и какви допълнителни фактори освен материалните активи 2 формират тази по-висока пазарна цена, която вие сте дали в заключението си?

В.л. Р.а: Обичайно, когато се прави оценка на търговско предприятие, трябва да има поне два метода. Тези два метода за цели предприятия са чиста стойност на активите и метод на дисконтиране на паричните потоци. По принцип ако беше направена експертизата през 2019 г. тогава, когато е сделката, щяхме да направим прогнозни парични потоци и те щяха да бъдат според виждането на съдружниците, според практиката, която има с някакъв тренд на увеличение в рамките на петте години, но в случая аз съм ползвала реалните данни – отчетите за приходи и разходи, които са представени в Търговския регистър и всъщност това, което съм заложила в таблицата на дисконтираните парични потоци, съответства на реалните, които са декларирани от дружеството. Разликата е, че когато предприятието е действащо, трябва да има някакво съотношение между изчислената чиста стойност на активите и изчислената по метода на дисконтираните парични потоци. Аз съм приела, че съотношението е 50 на 50, тъй като предприятието е действащо. И машините, и активите, с които разполага, са значителни.

Поради тази причина съм приела като еднакво съотношение между двата метода.

Адв. Р. към вещите лица: Предвид определената от вас пазарна стойност на 20% от капитала в размер на 643 200 лева бихте ли могли да кажете каква е разликата в абсолютната стойност между тази оценка и декларирА.та продажна цена 10 000 лева?

В.л. Р.а: Абсолютната стойност е, като извадим от тази цена десетте хиляди (643 200 - 10 000 = 633 200). Ако приемем, че това е пазарната стойност на предприятието.

Адв. Р.: Нямам други въпроси на този етап.

Адв. Д. към вещите лица: При оценката на чистата стойност на активите на дружеството кои точно елементи от баланса сте взели от част „активи“, съответно от част „пасиви“, за да направите аритметическото изчисление?

В.л. Р.а: Балансът на чистата стойност на активите е преобразуван.

Целият баланс съм взела, като съм сложила недвижимите имоти и машините и съоръженията, които са изчислени по пазарна стойност към датата на оценката 31.12.2019 г., а остА.лите съм описала в експертизата, че не са 3 променени, че са същите, предвид техния характер, предвид вида, който имат.

Паричните средства не сме ги…задълженията, вземанията – те си остават такива, каквито са.

Адв. Д. към вещите лица: Разходите за бъдещи периоди също са включени, тоест в сумата на стойностите, от които след това вадите задължения по пасива.

В.л. Р.а: Да, те са включени в актива на баланса.

Адв. Д. към вещите лица: От задълженията собствения капитал включен ли е или не е включен?

В.л. Р.а: Не, собственият капитал не е задължение, затова на стр.15 е записано, че чистата стойност е 1 597 000, от които сваляме дългосрочни и краткосрочни задължения и получаваме окончателната стойност. Тоест целият актив, който е формиран с преоценените активи минус краткосрочните и дългосрочните задължения.

Адв. Д. към вещите лица: А в констативно-съобразителната част в отговорите на първи и втори въпрос относно редовността на воденето на счетоводните записвания на дружеството излизате със заключение, че за периода 2015 г.-2020 г. счетоводството е редовно водено, спазени са всички изисквания на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, които са приложими и не са налице некоректни счетоводни записвания, като посочвате също така, че не се налага извършването на, каквито и да е корекции. В отговора по-долу, когато правите оценка на чистата стойност на активите обаче, вие извършвате преоценка на краткотрайните материални активи и съответно на оборудването и вещите, с които разполага дружеството.

В.л. Р.а: Това не е, защото са некоректни операциите, а това е, защото такъв е методът. Трябва да се оцени пазарната стойност или да се преоценят тези активи, които могат, които има смисъл да се преоценят, които имат друга пазарна стойност извън балансовата, но в баланса стоките, материалите, незавършеното производство са по цена на придобиване – историческа стойност, но методът изисква да бъдат изчислени пазарните стойности към датата на оценката, затова са направени преоценки на недвижимите имоти, на машините и съоръженията, транспортните средства и на стоките.

Адв. Д. към вещите лица: В преоценката, когато правите преоценка на 4 материалните запаси, в уводната част се казва, че притежаваните стоки, вещи и активи, които са на дружеството, са строго специфични, което ги прави потрудно ликвидни и трудно реализируеми на вторични пазар. Независимо от горното, се прави една преоценка на счетоводните записвания, съгласно баланс към 31.12.2019 г., като се завишава с 248 000 стойността на машините и съоръженията от 52 000 на 300 000, въпреки че е казано, че те са трудно ликвидни, на вторични пазар са трудни и за реализация. Какво налага тази преоценка и съобразена ли е конкретно със счетоводните стандарти 4, 16 и 34?

В.л. А.: По балансова стойност машините и съоръженията не се различават толкова много спрямо пазарната стойност, която е изчислена по амортизационния метод, който съм използвал, тъй като по спомен балансовата стойност на машини и съоръжения беше малко над 300 000 лева.

В.л. Р.а: Отчетната стойност, тоест цената на придобиване, а те са вече амортизирани.

Адв. Д. към вещите лица: Да, амортизирани са и въпреки това корекцията е 248. В баланса, който е представен с коректив съответно, в дълготрайните активи, точка 3 „машини и съоръжения“, съгласно баланса към 31.12, който е официално обявен в Търговския регистър и който вие използвате също за база, са 52 000. Вие давате коректив 248 завишение и оценъчната стойност към 31.12 я посочване на 300 000 общо.

В.л. Р.а: В баланса амортизираните активи са с данъчната амортизация.

Например леките автомобили имат петгодишен срок на амортизация, но всички знаем, че един лек автомобил се ползва до 15 години и повече, а в счетоводството след петата година той има нулева стойност. Така е и с остА.лите машини. Те имат само три години, тоест данъчният закон е дал право, дружеството да ползва не наведнъж разхода за закупената машина, а да го разсрочи например за три години, което касае големите машини. Например за пет години, което касае транспортните средства и т.н., така че тази балансова стойност е подвеждаща в този смисъл. Подвеждаща е за въпроса, който Вие задавате.

Адв. Д. към вещите лица: Тоест в Търговския регистър ние не можем да се доверим на официално обявените баланси?

В.л. Р.а: Вие трябва да знаете какви са данъчните амортизации и да имате представа…затова се прави пазарна оценка, защото това е данъчна 5 амортизация.

Адв. Д. към вещите лица: А в случая нали правим оценка на чистата стойност на активите?

В.л. Р.а: Точно така и ние казваме колко е пазарната стойност на тези активи. Абсолютно правилно са взети активите. Ние ползваме инвентарна книга. В инвентарната книга са посочени наименованието на актива (тя дори тук е приложена), годината на закупуване, периода на реално живота, който е.

В инвентарната книга се амортизират активите според материалния закон.

Данъчният закон е казал 3 години за големите машини, но те на третата година нямат нулева стойност на пазара, а те имат нулева стойност за целите на данъчното облагане и затова в баланса са посочени така. Законодателят не е разрешил наведнъж да се ползва разходът за закупуване на машина, а е дал право, дружеството да го ползва разсрочено в рамките на три или на пет години в зависимост на актива, така че не може да кажем ако балансовата стойност е 0, че няма пазарна стойност един актив.

В.л. Р.а на въпрос от съда : При използване на метода на чистата стойност на активите, не следва да взема стойностите, отразени в баланса, а следва да извърша оценка според инвентарната книга, според наличните активи, защото ако на някои имаше стойност 0, защото е четвъртата година, откакто са закупени, това не значи, че няма пазарна стойност. Наличните активи ги представяме по пазарна стойност. Колегата е изчислил пазарната стойност към датата на оценката.

В.л. А.: Исках да дам един пример от таблицата на стр.12, където са изчислени повечето машини и съоръжения. Примерно № 25 товарен автомобил „Дукато Карго“ е въведен 2015 г. През 2019 г. е бил четирипетгодишен, а те като чисто нов актив без ДДС струват към 55 000-60 000 лева, така че намалено по метода за годишна амортизация аз съм дал пазарна стойност към 2019 г. 41 000 лева, което е напълно реално ако се продаде 2019 г. на вторичния пазар и по този начин абсолютно другите активи са преизчислени по тази методика.

Адв. Д. към вещите лица: Съгласно счетоводните стандарти уточнено ли е, дружеството национални счетоводни или международни ползва? Има ли одобрена счетоводна политика в дружеството, съответно има ли амортизационни планове одобрени, съгласно изискванията на националните 6 стандарти? Въобще има ли политики счетоводни отразени в дружеството?