Решение № 729 от 23.05.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

……………………………..,

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2690/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.38в ал.5 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Делото е образувано по жалбата на Н.А.Н. срещу решение №ЛДЖ-21-25/07.12.2021г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Жалбоподателят е представляван от адв.Б.Б., който поддържа оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и иска неговата отмяна, както и налагане на глоба на ВОП и ВОС за извършените нарушения при обработване на личните данни на Н.Н. или преписката да бъде върната на Инспектората на ВСС за налагане на глоби на нарушителите.

В писмена молба с вх.№3189/25.02.2022г. адв.Б. от името на Н.Н. е уточнил, че с жалбата се оспорва материалната незаконосъобразност на решение №ЛДЖ-21-25/07.12.2021г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Възразява се срещу становището на административния орган, че дори и досъдебното производство да е било образувано за разследване на престъпление, което не е тежко по смисъла на Наказателния кодекс /НК/, ако в хода на разследването се установят данни за друго деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от пет години, прокурорът и разследващите органи са длъжни да разкрият обективната истина и за това престъпление, включително да правят искане по чл.159а от НПК.

Ответникът - инспектор в Инспектората към

Висшия съдебен съвет не е изразил становище по жалбата.

Административният акт е бил съобщен на Н.А.Н. на 09.12.2021г. видно от приложената обратна разписка. Срокът за обжалване е 14-дневен съгласно чл.38в ал.4 от ЗЗЛД, който в настоящият случай е изтекъл на 23 декември 2021г. – работен ден. Жалбата е постъпила на 09.12.2021г., поради което е подадена в срок срещу акт, който подлежи на съдебен контрол от лице с правен интерес от оспорване и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Съдът като съобрази събрания доказателствен материал, констатациите на административния орган и оплакванията на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна, при следните съображения:

С обжалвания административен акт е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н.А.Н. срещу действия на Варненска окръжна прокуратура, изразяващи се в изготвяне на искане по чл.159а от наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ до Варненския окръжен съд /ВОС/ за разрешаване предоставянето на данни от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги в хода на разследване по досъдебно производство /ДП/ с №65/2020г. по описа на Окръжна следствен отдел /ОСлО/ в Окръжна прокуратура – гр.Варна и пр.пр.№940/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, и срещу действия на ВОС, изразяващи се в издаване на разрешение по ч.н.д. №588/2020г. по реда на чл.159а от НПК въз основа на искане на окръжен прокурор.

Производството пред Инспектората към Висшия съдебен съвет е било образувано по жалбата на Н.Н., подадена по реда на чл.38в от ЗЗЛД, в която се твърди, че е извършено нарушение на личните данни на жалбоподателя, тъй като разследването срещу него се е водело за престъпление по чл.319б от НК, за което е предвидено наказание до две години лишаване от свобода, а според чл.159а от НПК такова разрешение може да се иска за тежко престъпление – наказеумо с повече от пет години лишаване от свобода.

По ДП №65/2020г. по описа на ОслО във ВОП, пр.пр.№940/2020г. по описа на ВОП е изготвено искане на ВОП по чл.159а от НПК за предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни услуги. Във връзка с прокурорското искане е било образувано ч.н.д.№588/2020г. по описа на ВОС, и съдът е решил, че искането е изцяло в съответствие с чл.159а от НПК, като се касае за разследване на престъпления, едно от които е по чл.231а от НПК /тежко умишлено/ и подсъдно на окръжен съд. Варненският окръжен съд е разпоредил до предприятията, предоставящи обществени електронни услуги да предадат на ОСлО във ВОП съответните данни по чл.159а ал.1 т.1-6 от НПК.

За да отхвърли жалбата, административният орган е приел, че видно от материалите, получени от ВОС и ВОП, искането по чл.159а от НПК е насочено за събиране на информация за идентифициране на два IP адреса с оглед разследване на престъпно деяние по чл.213а от Наказателния адрес. Действително, IP адресите попадат в обхвата на личните данни, но за събиране на информация за тях е приложим специалния ред по НПК, тъй като се касае за водене на досъдебно производство и правилата на Закона за електронните съобщения са неприложими, поради което извършените действия на ВОП и ВОС са изцяло в съответствие с чл.49 от ЗЗЛД.

Отделно от това, н.ч.д. №585/2020г. по описа на ВОП не е свързано с ДП №65/2020г. по описа на ОСлО във ВОП, нито с пр.пр.№940/2020г. по описа на ВОП. Обстоятелството, че н.ч.д.№585/2020г. на ВОП не се води срещу Н.Н., а срещу други лица беше потвърдено от процесуалния му представител адв.Б. в съдебното заседание на 20 април 2022г.

Съдът намира за правилно и законосъобразно заключението на инспектора в Инспектората към Висшия съдебен съвет, постановил решение №ЛДЖ-21-25/07.12.2021г., като намира за необходимо да добави следното:

Видно от искане с №940/2020г. от

12.06.2020г., направено от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна с правно основание чл.159а ал.1 от НПК и постъпило в Окръжен съд – Врана с вх.№ 156782/17.06.2020г. е поискано от „Булсатком“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД данни идентифициращи IP адреси, които в периода 29.12.2019г. до 16-01.2020г. са използвани за неправомерен достъп до ел.поща на трето лице, което представлява престъпление по чл.213а ал.1 от НК във връзка с чл.93 т.7 от НК и чл.319б ал.3 от НК, във връзка с което е образувано ДП №65/2020г. по описа на ОСО при ВОП.

По искането на наблюдаващия прокурор от

ВОП по ДП №65/2020г. по описа на ВОП, Варненският окръжен съд се е произнесъл по реда на чл.159а ал.1 от НПК с разпореждане №2154/17.06.2020г. по ч.н.д.№588/2020г., с което е разпоредил до „Булсатком“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД да предоставят идентифициращи данни относно двата въпросни IP адреса. В съдебното заседание на 20 април 2020г., особения представител на жалбоподателя адв.Б. заяви, че ч.н.д.

№588/2020г. се води срещу Н.Н..

Съдът споделя становището на административния ръководител на ВОС с изх.№ ИП-374/28.10.2021г., в което се сочи, че досъдебното производство срещу Н.Н. е образувано за престъпления по чл.249, чл.195 ал.1 от НК и по чл.319б ал.3 от НК, чийто характер изисква да се образуват дела с ограничен достъп, като данни от тях не се присъединяват в електронната папка на делото и не се предоставят на трети лица, а съдебните актове не подлежат на публикуване, поради което няма вероятност да бъдат разпространени лични данни на разследваното лице и съответно лични данни на Н.Н. не са били обект на обработване по ч.н.д. №588/2020г. по описа на ВОС.

В хода на административното производство пред Инспектората на ВСС е представено писмо от административния ръководител на ВОП с изх.№940/29.10.2021г. и вх.№КЛДЖ-21-25/03.11.2021г., в което се пояснява, че ДП №65/2020г. на ОСлО – ВОП първоначално е било образувано за извършено престъпление по чл.319б от НК, но в хода на разследването е било установено, че след промяна на компютърни данни – парола, както и на електронна поща по отношение на титуляра са били извършени действия, които са били свързани с искане за предаване на парични средства за да бъдат преустановени действия от електронната поща на титуляра ѝ. Това е дало основание за разследване на деяние, което е престъпление по чл.213а ал.1 от НК и искането до ВОС е било мотивирано именно с това престъпление. В хода на разследването е било установено, че от мобилното устройство на Н.Н. е бил ползван посочения от пострадалия IP адрес, от който, според него са били направени промените в компютърните данни. Подчертано е, че актът на ВОС е съобразен със събраните доказателства и искането на ВОП е мотивирано и кореспондира с установеното в хода на наказателното разследване.

Настоящият съд напълно се присъединява към становището на ВОП, изразено в горецитираното писмо, че макар и дадено досъдебно производство да е било образувано по конкретен текст от НК, това не освобождава органите на досъдебното производство от задължението да разкрият обективната истина и ако има доказателства за други престъпления, не могат да се ограничат само до тези, по които е образувано досъдебното производство. Напротив, НПК задължава органите на досъдебното производство да разследват всички престъпления, за които се съберат доказателства в хода на разследването.

Разпоредбата на чл.159а ал.2 от НПК изисква данните по ал. 1 се събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления, но в настоящото съдебно производство се обжалва решение №ЛДЖ-21-25/07.12.2021г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, поради което в обхвата на съдебната проверка е законосъобразността на обжалвания административен акт, и извън обхвата остава преценката дали престъплението, по което е образувано ДП №65/2020г. по описа на ОСО при ВОП е за тежко престъпление. Преценката за квалификацията на престъпното деяние е в правомощията на наказателния съд, а не на административния съд. Достатъчен е само факта, че процесното досъдебно производство срещу Н.Н. е образувано във връзка с разкриване на престъпление по чл.249 ал.1, чл.195 ал.1 т.4 и чл.213а ал.1 от НК.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.38б от ЗЗЛД, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и целта на закона.

За да прецени дали административният орган е приложил правилно материалния закон, вземайки предвид разпоредбата на чл.49 от ЗЗЛД, която гласи: „Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват.“, съдът трябва да разгледа разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по чието приложение е приет Закона за защита на личните данни /видно от §1а от същия.

Още в т.19 от Преамбюла на Регламент /ЕС/

2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е казано: „Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Следователно настоящият регламент не следва да се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. Обработването на лични данни от страна на публичните органи по силата на настоящия регламент, когато е за тези цели, обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на

Съвета.“.

Видно от цитираната разпоредба на Регламент /ЕС/ 2016/679 не се държи сметка дали престъплението е тежко или леко, обобщено е, че след като личните данни се събират за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива