Акт от 25.09.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 243/2020
- Подписан
- 25.09.2020
- В сила
- 16.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.5, изр.второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.2, изр.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1, изр.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.57, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.19, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38, ал.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38, ал.8, т.1 и т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38, ал.8, т.5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38, ал.8, т.1 и т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.3, т.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.46, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.65, ал.11 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.77 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.62, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.13, ал.3 · Закон за Комисията по финансов надзор
- чл.16, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16, ал.2, т.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.7, ал.1, т.4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.240, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.330, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.40, ал.2, т.8 · Кодекс за застраховането
- чл.453 · Кодекс за застраховането
- чл.25, т.2 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Русе, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов при секретаря Наталия
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 243 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД, със седалище в гр.Сеново, общ.Ветово, обл.Русе, против ревизионен акт № Р-29002918007830-091-001/19.12.2019 г., издаден от Ц.Г.Б., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Контрол“ при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, възложил ревизията и К.И.Ш..П., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с решение № 379/10.03.2020 г. на Н.К.К. – директор на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на жалбоподателя, като данъчно задължено лице по чл.3, т.2 от ЗДДФЛ, въз основа на направените изводи за извършени действия, водещи до отклонение от данъчно облагане и на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО вр.чл.77 от ЗДДФЛ, са установени задължения, представляващи допълнително начислен данък върху доходите от трудови правоотношения в общ размер на 171 825,04 лева за данъчни периоди от месец януари 2013 г. до месец декември 2014 г. включително, ведно с лихвата за забава в общ размер на 101 789 лева, считано от съответната дата по чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ, на която става изискуемо задължението за внасяне на удържания данък, до 29.10.2019 г. В жалбата и в депозираната писмена защита се изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Сочи, че от събраните доказателства не се установява извършването на действия, водещи до отклоняване от данъчно облагане, тежестта за установяването на каквито е възложена върху органите по приходите. Поддържа, че само по себе си обстоятелството, че неговите работници и служители са се възползвали от предвиденото в закона – чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно облекчение не съставлява основание да се приеме, че е налице избягване на данъчно облагане. Жалбоподателят заявява, че не е страна в правоотношенията (членствени, застрахователни и заемни) между работниците и служителите, от една страна, и застрахователя по сключените индивидуални застраховки „Живот“, от друга, поради което не би могъл чрез тях да извърши действия, представляващи отклонение от данъчно облагане. Твърди, че щом не е страна нито по застрахователните, нито по заемните правоотношения, то данъчната тежест неправилно е възложена върху него, а не върху застрахователя, който е задължено лице за окончателния данък върху обратно получените суми по застраховка "Живот" на работниците и служителите, респ. в случаите на усвояване на сумите по застрахователния договор за погасяване на отпуснатия заем – чл.65, ал.7 (в приложимата редакция към ДВ, бр. 95 от 2015 г.) вр.чл.46, ал.1 вр.чл.38, ал.8, т.1 и т.6 от ЗДДФЛ. Сочи, че в ревизионното производство е допуснато нарушение на принципите на предвидимост, законност и обективност, тъй като едни и същи застрахователни договори са третирани различно в различни данъчни периоди като въз основа на същите факти органите по приходите са достигнали до различни правни изводи в предходно ревизионно производство срещу жалбоподателя, приключило с ревизионен акт № 291 400021/31.03.2014 г. на ТД на НАП „ГДО“ и в ревизионното производство срещу застрахователя „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“, приключило с ревизионен акт №
29001100160/25.08.2011 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– София, чрез процесуалния си представител, в представената молба с вх. № 1649/01.06.2020 г. и в писмената защита, намира депозираната жалба неоснователна, за което излага подробни съображения. Сочи, че в развилото се ревизионно производство не е допуснато нарушение на сочените от жалбоподателя основни принципи в производствата по ДОПК, тъй като различните правни изводи, до които са стигнали органите по приходите, са резултат от настъпило ново обстоятелство – издаденото решение № 1501-ЖЗ/01.12.2017 г. на КФН, с което се отнема лиценза на застрахователя СиВЗК и в което се анализира цялостната му дейност, включително практиката му по сключените застраховки „Живот“ да бъдат отпускани заеми на застрахованите лица. Поддържа, че от доказателствата се установява, че застрахованите работници и служители не са наясно, че са сключили със застрахователя и договор за заем, получените средства по който имат задължението да връщат. По делото по безспорен начин било установено, че преведените от банковата сметка на жалбоподателя по банковата сметка на СиВЗК суми за платени застрахователни премии се връщат в банковата сметка на жалбоподателя още същия ден, под формата на т.нар.
„субсидия“, но в намален размер от 90 % като по този начин се постига ефект на усвояване на данъчното облекчение по реда на чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ и неговото отклоняване в полза на трети лица – СиВЗК и съответния работник или служител. Поддържа, че отпускането на такива „субсидии“/заеми на работниците и служителите от страна на застрахователя без тяхното знание, при липсата на погасителен план и ясно разписани условия за погасяване на заема в застрахователните договори, както изисква чл.240, ал.4, изр.второ от КЗ (отм.), по същество представлява действие по връщане на сума, близка до дължимата застрахователна премия, което е извършено с оглед формалното отчитане наличието на условията за ползване на посоченото данъчно облекчение. Сочи, че в случаите на сключването на застрахователни договори, чрез които се достига до отклонение от данъчно облагане, данъчно задължено лице, наред с работника или служителя, е и неговият работодател, в лицето на жалбоподателя, който съгласно чл.3, т.2 от ЗДДФЛ е длъжен да удържа и внася дължимия по този закон данък. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-29002918007830-020-001/14.12.2018 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Ц.Г.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ - 2 в отдел „Контрол“ при ТД на НАП „ГДО“.
Със ЗВР е определен ревизиращият екип – К.И.Ш..П., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, И.Б.Г. и М.К.Ц.-Д., последните две също на длъжност главен инспектор по приходите, ревизираният период – от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., видът на ревизираните задължения – данък върху доходите от трудови и приравнените от тях правоотношения, както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.1 от заповед № ГДО-76/23.04.2018 г. на М.С. – директор на ТД на НАП „ГДО“. ЗВР е връчена на жалбоподателя по електронен път на 17.12.2018 г.
Със заповед за изменение на ЗВР № Р-29002918007830-020-002/12.03.2019 г., на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 17.05.2019 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-29002918007830-020-003/07.05.2019 г., на основание чл.114, ал.4 от ДОПК, въз основа на заповед за удължаване на срока № Р-29002918007830-ЗИД-001/30.04.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, срокът на ревизията е продължен до 17.11.2019 г. Заповедите за изменение на ЗВР са издадени от Ц.Б. – възложила ревизията и надлежно оправомощена да издава заповеди за изменение на ЗВР към процесните периоди съгласно заповед №
ГДО-53/08.04.2019 г. на М.С. – директор на ТД на НАП „ГДО“. Заповедите за изменение на ЗВР също са връчени по електронен път на жалбоподателя.
Ревизионният доклад № Р-29002918007830-092-001/29.10.2019 г. е издаден в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията. Той също е връчен по електронен път на жалбоподателя – на 30.10.2019 г. На основание чл.117, ал.5, изр.второ от ДОПК, по искане на ревизираното дружество, срокът за подаване на възражение е продължен до 13.12.2019 г. В така продължения срок жалбоподателят е подал възражение срещу доклада, което възражение, съгласно чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, е обсъдено в мотивите към оспорения ревизионен акт.
Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от Ц.Г.Б., на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и К.И.Ш..П., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Ревизионният акт е в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Той е оспорен по административен ред като е бил потвърден изцяло с решение № 379/10.03.2020 г. на Н.К.К. – директор на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.
Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.
Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 04.06.2020 г. чрез визуализация на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.
Съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Не бяха констатирани допуснати нарушения на процесуалните разпоредби в хода на ревизионното производство. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са достигнали до обосновани фактически и правни изводи и са приложили правилно материалния закон.
Спорът по делото се концентрира по въпроса дали индивидуалните застрахователни договори за застраховка „Живот“ между работниците/служителите на жалбоподателя и застрахователя „Синдикална взаимозастрахователна кооперация“ са сключени при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО вр.чл.77 от ЗДДФЛ.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, според които обстоятелството, че сключените договори имат за цел намаляване на данъчната тежест не може да бъде, само по себе си, аргумент за наличието на такова отклонение. Действително, въпросното данъчно облекчение е регламентирано в закона – чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ и е достъпно за всички лица, които отговарят на изискванията за неговото ползване.
Няма спор, че съгласно чл.170, ал.1 от АПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, в тежест на приходната администрация е да установи, че сключените сделки водят до отклонение от данъчно облагане. Според съда, такова ще е налице, когато извършените сделки са лишени от своя обичаен икономически смисъл, а преследваната с тях цел е единствено ползването на съответното данъчно предимство. Както основателно сочи и ответникът по жалбата, отклонението от данъчно облагане по своята същност е форма на заобикаляне на закона, при което непозволените резултати се постигат чрез използването на позволени средства. По тази причина преценката за наличието на такова отклонение се прави не въз основа на използваните средства, а въз основа на резултата. В тази връзка, както сочи и ответника, данъчното облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ, посредством което при сключване на застраховка „Живот“ месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 от същия закон се намалява със заплатените застрахователни премии в размер на до 10 на сто, има за цел да насърчи спестовността в дългосрочен план. И това следва от спестовния характер на застраховка „Живот“ по раздел I, т.1 от Приложение № 1 към КЗ (отм.). По тази причина при нея страните могат да договорят откупна стойност, която застрахователят ще изплати на застрахования или на третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора, съгласно легалната дефиниция на посоченото понятие по § 1, т.27 от ДР на КЗ (отм.). В чл.240, ал.4 от КЗ (отм.) е предвидена възможността, вместо да бъде прекратяван предсрочно застрахователният договор срещу изплащане на откупната стойност, застрахователят да отпусне заем на застрахования до нейния размер.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43725957-652d-4800-96d9-eecc7f10d918