Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14403 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5997/2026
Вид
Определение № 14403
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Евгени Георгиев, Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14403 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505997 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, срещу Определение Рег.№ 11628 / 24.03.2026 г. по гр.д. № 785/2026 г. на Софийския районен съд, 159 с-в, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят оспорва съдебната констатация относно причината за прекратяване – сочи, че делото е следвало да бъде прекратено поради отпадане на правния интерес, а не поради липса на правен интерес. Сочи, че е подал иска по чл. 422 ГПК в законоустановения срок поради подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Г.С.С. срещу 3аповед №541/2025 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1136/2025 г. на РС-Мездра и към момента на образуване на исковото производство е бил налице правен интерес от водене на делото за установяване на дълга. След предявяване на иска по чл.422 ГПК ответникът е подал молба пред заповедния съд, с която оттегля възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателят твърди, че ответникът и неговото поведение са дали повод за образуването на делото, а оттеглянето на възражението е причина за прекратяването, поради което счита, че отговорността за съдебни разноски лежи върху ответника.

Ответникът оспорва правния интерес от подаване на частната жалба.

Твърди, че първоинстанционният съд правилно е прекратил делото поради липсата на правен интерес вследствие оттеглянето на възражението, доколкото наличието на правен интерес съставлява абсолютна процесуална предпоставка не само за образуването, но и за воденето на дело, то когато и да отпадне правния интерес на ищеца, съдът следва да прекрати производството.

Сочи, че съображенията относно отговорността за разноски не може да обосноват правен интерес от подадената жалба – производството по присъждане на разноските е в ход и определение по въпроса не е постановено.

Същото ще подлежи на самостоятелно обжалване, в случай че ищецът не е 1 доволен от акта.

Въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1136/2025 г. по описа на РС-Мездра. Искът е предявен на 13.01.2026 г. след указания до ищеца от заповедния съд поради постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

С молба вх. № 1387/13.03.2026 г., подадена до заповедния съд, ответницата заявява, че оттегля възражението си, подадено в заповедното производство по ч.гр.д. № 1136/2025 г. по описа на РС-Мездра.

С обжалваното определение първоинстанционният съд се е позовал на постъпило писмо вх. №89524/20.03.2026г. от РС- Мездра, ведно с приложена към същото молба, с която ответникът Г.С.С. заявява, че оттегля възражението си. Приел е, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане на делото и същото следва да бъде прекратено, поради липсата на абсолютната процесуална предпоставка по чл.415, ал.1, т.1 ГПК за провеждането му, а имено подадено от длъжника в заповедното производство възражение.

С оглед посочените мотиви в обжалвания акт и съображенията на жалбоподателя, съдът намира, че настоящото производство е преждевременно образувано. Видно от изложението в частната жалба, съображенията за обжалване са свързани с мотивите на съда и се основават на възможността да бъде ангажирана отговорността на ответника за направените от ищеца разноски в исковото производство. Жалбоподателят твърди, че ответникът и неговото поведение, са станали повод за образуването на делото, а оттеглянето на възражението е причина за прекратяването, поради което счита, че отговорността за съдебни разноски лежи върху ответника. За присъждане на разноските ищецът е отправил искане, молбата е връчена на ответника и от него е постъпил отговор, но липсва произнасяне от съда. В зависимост от произнасянето е поставен правния интерес на ищеца по подадената частна жалба. Ето защо и преценката дали същата е допустима и дали ще бъде поддържана от жалбоподателя е обусловена от произнасянето на първоинстанционния съд по искането за присъждане на разноски.

По тези съображения съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС, 159 състав за произнасяне по искането за присъждане на разноски. След което и в случай, че частната жалба се поддържа от жалбоподателя, делото следва да бъде изпратено на СГС за произнасяне по жалбата.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ГО.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5997/2026 г. по описа на СГС, 2

ВРЪЩА делото на СРС, 159 състав, за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3