Определение № 3198 от 06.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3198

Окръжен съд – Варна

06.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20203100502584 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ликея“ ЕООД, ЕИК 203077705, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов“ 79, етаж 3, ап.5 , представлявано от Бистра Константинова Василева срещу Определение от 06.07.2020г., постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по описа на ВРС, XIV състав, с което е допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск от Н. Н. Н. , ЕГН **********, гр.Варна, ул.********************* срещу ****** ЕООД, ЕИК 203077705, седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, ет.З, ап.5 представлявано от управителя Бистра Константинова Василева, ЕГН *****************, за заплащане по банковата сметка на ищеца в

Банка

ДСК

ЕАД,

IBAN:

***********************, BIC: ********** на сумата в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, дължима на основание чл.3.4 от договор за възлагане от 30.03.2020 г., с предмет „Изработване на инвестиционен проект“ за обект „Промяна предназначение на „Гараж за две коли" в „Ателие и Гараж за един автомобил", разположен на партерен етаж в сградата в УПИ ***, кв****************************** част Архитектурна фаза/и/ - технически проект, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствен на ответното дружество недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на град Варна, 1 описан по нотариален акт № 103, том LVII, дело №12078/2016 г. на Служба по вписвания Варна - „гараж за две коли" с площ 50.94 кв.м., разположен на партерен етаж в сградата в г*********************построена в ********************** м.р., на основание чл.389 ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи както следва: на 03.08.2020г. след справка, която направил в СВ – Варна установил, че върху процесния имот била вписана възбрана.

Сочи, че не му е било официално връчено съобщението за налагане на възбраната, като подадената жалба е в срок. Твърди, че седмица преди да бъде наложена обезпечителната мярка, жалбоподателят се разпоредил с недвижимия имот, като го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на 06.07.2020г. на трето лице, т.е. към датата на налагане на възбраната имотът не е бил собственост на жалбоподателя. В уточнителна молба сочи, че за него е налице правен интерес от обжалването, доколкото се е разпоредил с имота, преди вписване на възбраната, което водело като резултат, че възбраната била наложена по партидата на имот, собственост на трето лице и по партидата на жалбоподателя – несобственик. Налагането й не водело до благоприятни последици и за молителя, поради което била незаконосъобразна и моли за отмяна на обезпечението.

Препис от частната жалба е изпратен на молителя, който е подал своевременно отговор на същата. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като не бил спазен срокът за нейното подаване /не са представени доказателства за връчването на съобщението от СВ – Варна/. Твърди, че жалбата е недопустима и на друго основание – липса на правен интерес, доколкото жалбоподателят се е разпоредил с имота преди налагане на възбраната. В условията на евентуалност, моли да се остави в сила определението на ВРС, доколкото жалбата е неоснователно, предвид, че жалбоподателят не е собственик на имота. Претендира разноски за депозирането на отговора на частната жалба.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

С Определение от 06.07.2020г., постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по описа на ВРС, X I V състав, е допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск от Н. Н. Н. , гр. Варна срещу „Ликея“ ЕООД, гр. Варна, чрез налагане на възбрана върху собствен на ответното дружество недвижим имот 2 с идентификатор: ***, на основание чл. 389 ГПК.

Видно от приложените към частната жалба доказателства, възбраната е вписана на 13.07.2020г. в Службата по Вписванията – Варна, а на 06.07.2020г. жалбоподателят „Ликея“ ЕООД е прехвърлил процесния недвижим имот чрез договор за покупко-продажба на трето лице – НА No 179 , том I, рег. No 1553, дело 154 / 06.07.2020г. на нотариус Диана Стоянова.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът приема, че частната жалба е подадена в срок, доколкото твърдението на жалбоподателя е, че е узнал за наложената обезпечителна мярка след като е направил справка на 03.08.2020г. Към тази дата съобщение от СВ – Варна не му е връчвано, поради което и съдът приема, че срокът за обжалване на наложената обезпечителна мярка тече от тази дата, като частната жалба е подадена на същата дата -03.08.2020г. или в преклузивния седемдневен срок.

По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, т.е. въпросът за собствеността върху имота е ирелевантен за настоящото производство. Към настоящия момент, в страната, не е въведен имотен регистър, а вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията или по персоналната партида на всяко физическо лице. В този смисъл и ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 от ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. В случай, че имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Жалбоподателят няма интерес от исканата отмяна на това основание. При наличието на тези данни, евентуално в правомощие на съда е да прецени дали са налице условията да отмени обезпечението по реда на чл.

402 ал.2 ГПК, но компетентността не е на въззивния, а на 3 първоинстанционния съд.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение /без номер/ от 06.07.2020г., постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по описа на ВРС, XIV състав, с което е допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск от Н. Н. Н. , ЕГН **********, **************************срещу „Ликея" ЕООД, ЕИК 203077705, седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, ет.З, ап.5, представлявано от управителя Бистра Константинова Василева, ************************ чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствен на ответното дружество недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на град Варна, описан по нотариален акт № 103, том LVII, дело №12078/2016 г. на Служба по вписвания Варна - „гараж за две коли" с площ 50.94 кв.м., разположен на партерен етаж в сградата в

**********************, построена в УПИ 1-39, кв.58"Б", 11 м.р., Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4