Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 06.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 214/2021
Вид
Решение № 107
Подписан
06.06.2022
Състав
Красимира Веселинова Тагарева

Цитирани разпоредби

  • чл.200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.47 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл. 24, ал.1, т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ямбол, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20212300100214 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.С.С. от гр.***, действащ чрез пълномощника адв.Б.К., с която против "ЗК Лев Инс"АД гр.София са предявени искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 45 000лв. (след предприето по реда на чл.214 ГПК изменение чрез увеличение на този иск) - обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 547,40лв.- обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.05.2020г. и причинено от водач на застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.

Ищецът твърди, че на 23.05.2020г. като водач на лек автомобил „ВАЗ 21214", с peг. № У 2890 АС, при движение по път с предимство I-7 от гр.*** в посока гр.Елхово, обл.Ямбол, навлизайки в зоната на кръстовище, образувано с път III - 7072, е пострадал в резултат на ПТП, предизвикано и реализирано по вина на Г.И. - водач на лек автомобил марка "Форд", модел "Фиеста", с peг № У 6500 АМ, който поради неспазване на правилата за движение - несъобразяване с пътните знаци, поставени и действащи по посоката му на движение, е навлязъл в кръстовището без да спре и без да пропусне управлявания от ищеца лек автомобил, движещ се с предимство. За настъпилото ПТП било образувано ДП №92/2020г. по описа на РУ „Полиция" на МВР - Тунджа, прекратено с постановление на ЯРП ат 01.04.2021г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК по искане на пострадалия.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/120000254741, валидна към датата на произшествието, гражданската отговорност на виновния водач Г.И. е била застрахована при ответника ЗК"Лев Инс"АД. Ищецът предявил на 30.07.2020г. пред застрахователя на деликвента застрахователна претенция, ответното дружество образувало щета за причинените на пострадалия неимуществени и имуществени вреди, след разменена електронна кореспонденция ответникът одобрил претенцията за неимуществени вреди за сумата от 9 800 лева и за сумата от 383.18 лева - имуществени вреди, формирани след извършено приспадане с 30%, в каквато степен застрахователят приел приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. След направеното възражение от страна на ищеца за размерите на обезщетенията и преразглеждане на застрахователната претенция, ответникът определил обезщетения в размер на 11 900 лева за неимуществени вреди и 383.18 лева за имуществени вреди.

Ищецът не приел така определените му от застрахователя размери на обезщетенията, тъй като те не съответствали на изискването за справедливост и на обективно съществуващите обстоятелства, относими към характера и тежестта на 1 увреждането, търпяните от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния процес и възрастта на ищеца. Според ищеца, в резултат на ПТП са му били причинени телесни увреждания - контузия на левия крак с клинични и рентгенологични данни за многофрагментно счупване на капачето на колянната става, наложило хоспитализирането му в МБАЛ „Св. Пантелеймон"АД-Ямбол и временна неработоспособстност. Сочи, че му е била извършена операция и поставена метална остеосинтеза с предстояща втора операция за изваждане на металния остеосинтезиращ материал, която също следва да бъде отчетена при определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като ще е съпроводена със значителни болки и неудобства и с втори възстановителен процес, водещ до допълнителни затруднения в движенията на оперирания крак до пълното му оздравяване.

Твърденията на ищеца са, че оздравителният му процес все още не е приключил, тъй като една година след ПТП продължава да има ограничения при движението на засегнатия крайник и с амбулаторен лист това обстоятелство е установено. Навежда, че и възрастта на пострадалия следва да се вземе предвид, тъй като към датата на процесното ПТП той е бил на 58г., следва да се отчете негативното емоционално отражение от преживяното, както и икономическа конюнктура към релевантия период и увеличените лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди, а също и съдебната практика по аналогични казуси.

Ищецът излага, че в резултат от същото ПТП е направил разход за назначеното му лечение - в размер на 340 лв с ДДС за рехабилитация, в размер на 190лв с ДДС за закупена остеосинтеза и по фактура от 26.05.2020г. на стойност от 17.40лв с ДДС, или разходи в общ размер от 547.40 лева, която сума представлява пряка и непосредсдтвена последица от действията на деликвента.

Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на исковата сума от 45 000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата 30.07.2020г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 547,40лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г., и разноските по делото.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като е оспорил и всички твърдения по исковата молба, включително сочения механизъм за настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на произшествието, както и твърденията за търпени неимуществени вреди. Наведените от застрахователя твърдения са, че виновен за причиняване на ПТП е и ищецът С.С., който с управлявания от него автомобил е навлязъл в кръстовището с несъобразена, превишена скорост и е причинил процесното ПТП, като се е блъснал в правомерно движещия се автомобил на Г.И.. Поради това ответникът е заявил възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл.47 от ЗДвП, установяваща, че водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, като в случая със знак В 26 ограничението на скоростта е било 50км., а ищецът се е движил с надвишаваща ограничението скорост, като същият е пътувал и без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил и разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и е допринесъл в значителна степен за настъпване на твърдените от него травматични увреждания.

Ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че не е напълно възстановен след инцидента.

Поддържал е, че ищецът не е прекъсвал трудовото си правоотношение със своя работодател и се е върнал на работа непосредствено след изтичане на втория болничен или след 21.07.2020г, като претенцията за неимуществени вреди е оспорена и по размер, като несъобразена с понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД и ППВС №.4/1968г. Ответникът е оспорил иска за имуществени вреди за сумата 340лв. за заплатен престой в хотел в „Балнеохотел Павел Баня" с твърдение, че самостоятелна стая в хотел не е медицинска необходимост и представлява луксозна услуга, която е неоснователен мотив за лечение на ищеца. Ответникът е оспорил и искането на ищеца за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и имуществени вреди, по съображенията за неоснователност на главните искове.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.К., който моли в полза на ищеца да бъдат присъди направените от него разноски по делото, а в полза на адвоката да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА.

Пълномощникът на ищеца представя и подробна писмена защита.

Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител адв.П., пледира за отхвърляне на иска, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото.

2

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и е установено от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2020г. на ОД на МВР-Ямбол, че на 23.05.2020г. на кръстовище на път I-7 с път III-7072 е настъпило ПТП с участието на ППС - л.а. "Форд ", модел "Фиеста" с ДКН У 65 00 АМ, управляван от водача Г. Г. Ив. и ППС - л.а. "ВАЗ", модел "21214" с ДКН У 28 90 АС, управляван от ищеца С.С.С., който е пострадалият от произшествието.

За настъпилото ПТП е било образувано ДП №92/2020г. по описа на РУ на МВР Тунджа, което с Постановление от 01.04.2021г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради направено искане от пострадалия С.С..

От приетото заключение на вещото лице-автоексперт инж.М.М., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, материалите по образуваното ДП№92/2020г. по описа на РУ на МВР-Тунджа и оглед на място, по делото е установено, че процесното ПТП е настъпило на 23.05.2020г. в условията на дневна светлина и суха, хоризонтална пьтна настилка кьм кръстовище, образувано от път I-7 и път III -7072. Управляваният от ищеца л.а. ВАЗ 21214, с peг. № У 2890 АС се е движил по път I-7 в посока гр. Елхово, със скорост около 82,6 км/ч., а лекият автомобил "Форд", с peг. № У 6500 АМ е приближавал крьстовището по път Ш-7072, идвайки от с.Чарган с тенденция да пресече кръстовището направо, в посока гр.Ямбол, със скорост на движение около 64,1км/ч. Начинът за преминаване през кръстовището е бил регламентиран от следната знакова уредба: път I -7 е път с предимство за преминаване, а път III-7072 със знакова уредба: Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство", едновременно с указателна табела Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". На път I -7 преди кръстовището от посока с.Козарево, която е посоката на навлизане в кръстовището на лекия автомобил ВАЗ, са били поставени и пътни знаци: В26 "Забранено движението със скорост по-висока от означената - 50 км./ч.", В24-"Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" и В3 "Път с предимство". Заключението на вещото лице е, че водачът на л.а."Форд" не се е съобразил със знаковата уредба, не е спрял и е навлязъл в кръстовището с тенденция да го пресече в права посока към гр.Ямбол. Водачът на л.а.ВАЗ - ищецът е реагирал на създалата се опасност (автомобил, пресичащ траекторията му на движение) с аварийно спиране, но независимо от предприетата спасителна маневра сблъсъкът не е могъл да бъде избегнат. За л.а. ВАЗ ударът е бил челен, като след инициалния контакт автомобилът е продължил аварийното си безконтролно с транслация и ротация по настилката движение, а за л.а."Форд" ударът е бил страничен отдясно, след което автомобилът се е изместил напред и наляво, като се е завъртял на около 85°, по часовниковата стрелка. Според вещото лице, техническата причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил "Форд", който е следвало да спре преди навлизане в кръстовището в зоната на действие на пътния знак Б2, да се убеди, че по пътя с предимство няма приближаващи превозни средства и да предприеме пресичане на кръстовището едва тогава, когато същото е освободено от ППС. При това положение водачът на л.а."Форд" е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Даденото от вещото лице заключение е, че в случая водачът на л.а."Форд" по никакъв начин не е показал, че е възприел наличието на л.а. ВАЗ, приближаващ се oт дясно на него по пътя с предимство, тъй като е навлязъл в кръстовището със скоростта от 64,1км/ч., с която го е приближил. Единствено водачът на л.а.ВАЗ е реагирал с аварийно спиране на създалата се опасност, като подхождайки към кръстовището със скоростта от около 82,6км./ч., е реагирал за аварийно спиране и в момента на сблъсъка скоростта на л.а. ВАЗ е била погасена до 28,4 км./ч. Според експерта, технически правилно би било и водачът на л.а. ВАЗ - ищецът, да управлява превозното средство с нормативно разрешената скорост за конкретния пътен участък от 50 км/ч, като при това положение би имал техническа възможност да предотврати произшествието, прилагайки аварийно спиране. Вещото лице - автоексперт е установило, че л.а.ВАЗ е бил оборудван с триточкови обезопасителни колани, отговарящи на изискванията за осигуряване на пасивна безопасност на МПС, като в протокола за оглед на местопроизшествие липсва отбелязване водачът на л.а.ВАЗ-ищецът бил ли е с поставен предпазен колан.