Решение № 380 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500026 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против решение № 297/24.09.2024г. по гр.д.№ 749/2024г. на РС- гр.Карлово, в частта, с която предявените от жалбоподателя искове по чл. 422 от ГПК за това да бъде признато за установено, че въззиваемият Л. С. С. им дължи сумата от 2149,49 леванеплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит от 31.05.2022г. за периода 05.07.2022г.- 28.06.2023г., както и сумата от 496,35 лева- законна лихва за периода 28.06.2023г.- 27.02.2024г., са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно.

Погрешно РС приел, че клаузите, регламентиращи възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни и нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.

2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Твърди се, че възнагражденията за въпросните услуги „Фаст“ и „Флекси“ въобще не са предмет на делото, не са претендирани и независимо от това дали клаузите за тях са недействителни договорът за потребителски кредит съществува валидно и без тях и подлежи на изпълнение в останалата му част. Твърди се, че в договора ясно е посочена методиката, по която е формиран ГПР. Изложени са подробни доводи за това че възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не следва се включват при формиране на ГПР. Изложени са доводи и в подкрепа на това, че възнаградителната лихва не е прекомерна и клаузата за същата е действителна и подлежи на изпълнение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете.

От „Профи кредит България“ ЕООД е подадена и частна жалба против определение № 1280/28.10.2024г., с което е оставена без уважение тяхна молба за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските и е уважена молба по чл.248 от ГПК от насрещната страна. Твърди се, че РС неправилно е преценил правната и фактическа сложност на спора по делото и неправилно е начислил и ДДС върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, определено за пълномощника на ответника по исковете.

1

От въззиваемия Л. С. С. са подадени отговори на въззивната жалба и на частната жалба, с които същите се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че изводите на РС относно недействителността на договора за потребителски кредит са правилни и законосъобразни, поддържа се също така, че възнаграждението за пълномощника на въззиваемия е определено в съответствие със закона, съдебната практика и правната и фактическа сложност на спора по делото.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 749/2024г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова молба от “Профи кредит България“ЕООД против Л. С. С., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал.1 от ГПК, за това да се признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми, за които по ч.гр.д. № 367/2024г. по описа на РСгр.Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: 3500 лева- неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022г.; 2149,49 лева- неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023 г., 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 28.06.2023г.; 496,35 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023г.датата на предсрочната изискуемост, до 27.02.2024г., законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 31.05.2022г. Л. С. С. подал до „Профи кредит България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит. Същият получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Кредитополучателят писмено декларирал, че е запознат и с Общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД. Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. С част от сумите по договора било поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, които клиентът бил сключил с „Кеш Кредит“ ЕАД и с „4 финанс ЕООД“, а именно: 1070 лева за рефинансиране към „Кеш Кредит“ЕАД и 1000 лева за рефинансиране към „4 финанс ЕООД“. На 31.05.2022г. с ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 40009837256, по който „Профи кредит България“ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си да извърши поисканите рефинансирания.

Останалата част от сумата по договора, след извършените рефинансирания в размер от 1430 лева била преведена на 01.06.2022 г. по посочена от ответника банкова сметка с IBAN:

*****. Договор № 40009837256 бил сключен при следните параметри: сума на кредита- 3500 лева; срок на кредита – 30 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 188,32 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема – 5-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,97%; годишен лихвен процент – 41,00 %; лихвен процент на ден; общо дължима сума по кредита: 5649.49 лева. Параметрите по поискана и закупени допълнителни услуги били, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 2625 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 134,17 лева.

Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер от 2149,49 лева, дължимо за периода от 05.07.2022г. до 28.06.2023г.- дата на предсрочната изискуемост.

Ответникът не изпълнил задължението, което бил поел по договора. Не платил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава. След прекратяване на договора, размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 28.06.2023г. Това следвало да се има предвид, тъй като страните уговорили задължението да бъде изплатено на 30 равни месечни вноски, а в приложените към исковата молба документи сбила описана една вноска.

2

С подадения от Л. С. отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, като чрез включването на възнаграждението, предвидено по допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Несъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, точка 1 от ЗПК „„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи покредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. 6 Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал надействително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Видно от завереното копие от договор за потребителски кредит №40009837256 от 31.05.2022г., дължимата сума по кредита е посочена в размер от 5649,49 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 3500 лева, и възнаградителните лихви в размер от 2149,49 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план.

В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява 3 в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.