Определение № 48816 от 25.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48816 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110138825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради липсата на пасивна процесуална легитимация.

Надлежен ответник по предявените искове е Софийска районна прокуратура – съдебният орган, където ищецът е осъществявал конституционно уредените функции като младши прокурор. Тази легитимация на ответника следва от твърденията в исковата молба, че в процесния период е изпълнявал длъжността „младши прокурор“, така и от разпоредбата на чл. 229 от Закона за съдебната власт, която препраща към КТ за неуредените в ЗСВ случаи и разпоредбите на чл.128 т.1 и т.2 във връзка с §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Искът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов иск, като надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда – в процесния случай именно Софийска районна прокуратура. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка със споровете относно присъждането на различни обезщетения по Закона за съдебната власт, с която настоящият състав изцяло се солидаризира.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищеца следва да бъде дадена възможност да завери приложените към исковата молба писмени доказателства с „вярно с оригинала“.

Не следва ответникът да бъде задължаван да заеме становище по твърденията на ищеца и представените доказателствата, различно от вече стореното такова с отговора на исковата молба.

Не следва да бъде задължаван ответникът да представи по делото посочените в доказателствената част на исковата молба писмени доказателства като ненеобходими – същите ще бъдат предмет на експертизата.

1

Доказателственото искане на ищцовата страна за допускане на съдебносчетоводна експертиза се явява относимо, необходимо и допустимо и следва да се допусне.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца и от ответника писмени доказателства под опис.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да завери по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК всички представени с исковата молба писмени доказателства В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което, след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки, даде отговор на поставените от ищеца в доказателствената част на исковата молба задачи, както и на следните задачи, поставени служебно от съда: Какъв е размерът на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера – за периода от м. юли 2022 г. до м. юни 2024 г. включително.

НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза Ел. Вл. Ж., специалност: Икономика и организация на труда, оценител на търговски предприятия КАТО УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 600,00 лева, платим от бюджета на съда.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.01.2026 г. от 10:15 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са от А. Д. Х. срещу Софийска районна прокуратура кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 283,24 лева – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения в размер на разликата между дължимото и действително начисленото и заплатено възнаграждение за периода от 04.07.2022 г. до 2

30.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 3437,10 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.08.2022 г. до 30.06.2025 г.

Ищецът А. Д. Х. твърди, че в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г. е заемал длъжността „младши прокурор“. Поддържа, че в това си качество и на основание чл. 218, ал. 2 ЗСВ за процесния период е следвало да получи възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, но реално за целия период през който е заемал длъжността „младши прокурор“ в СРП му е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото му.

Посочва, че с Решение от 31.03.2022 г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица №1 на ВСС за определяне на максимални месечни основни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022 г., според които основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са определени в размер на 2992 лв. и същото възнаграждение е отразено в Акта за заемане на длъжност № РД-08-2982/04.07.2022 г.; през 2023 г. с решение от 17.08.2023 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново минимално възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3471 лв., което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД08-3406 от 24.08.2023 г.; през 2024 г. с решение от 07.03.2024 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново минимално възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3928 лв., което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД-08-1358 от 22.03.2024 г.

Твърди, че през посочения период двойният размер на средномесечната заплатата на наетите в бюджетната сфера лица по данни на НСИ е бил повисок от определения с решение на Пленума на ВСС и реално получен от ищеца размер на заплатено основно месечно трудово възнаграждение, като разликата между дължимият размер на възнаграждението и начисленото и реално получено от ищеца възнаграждение е както следва: за м. юли 2022 г. – 808,40 лв., за м. август, 2022 г. – 253,70 лв., за м. септември 2022 г. – 574,05 лв., за м. октомври 2022 г. – 1 279,25 лв., за м. ноември, 2022 г. – 604,15 лв., за м. декември, 2022 г. – 1 171,75 лв., за м. януари, 2023 г. – 239,73 лв., за м. април 2023 г. – 443,97 лв., за м. май 2023 г. – 132,22 лв., за м. юли, 2023 г. – 446,12 лв., за м. август 2023 г. – 382,15 лв., за м. септември, 2023 г. – 1 036,96 лв., за м. октомври 2023 г. – 1 464,01 лв., за м. ноември, 2023 г. - 785,11 лв., за м. декември, 2023 г. – 689,85 лв., за м. януари, 2024 г. - 394,20 лв., за м. февруари, 2024 г. – 72,27 лв., за м. март, 2024 г. - 282,51 лв., за м. април, 2024 г. - 867,24 лв., за м. май, 2024 г. - 808,11 лв., за м. юни, 2024 г. - 547,50 лв., или общо: 13 283.24 лв. Посочва, че за периодите, в който не му е заплатен пълния размер на трудовото възнаграждение, ответникът е изпаднал в забава, считано от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за което са начислени обезщетения за забава, както следва: за м. юли 2022 г. – 300,29 лв., за м. август 2022 г. – 92,05 лв., за м. септември 2022 г. – 203,51 лв., за м. октомври 2022 г. – 442,49 лв., за м. ноември 2022 г. – 203,94 лв., за м. декември 3

2022 г. – 385,45 лв., за м. януари, 2023 г. – 76,50 лв., за м. април 2023 г. – 129,15 лв., за м. май 2023 г. – 37,16 лв., за м. юли 2023 г. – 116,10 лв., за м. август 2023 г. – 95,14 лв., за м. септември 2023 г. – 246,81 лв., за м. октомври 2023 г. – 331,92 лв., за м. ноември 2023 г. – 169,42 лв., за м. декември 2023 г. – 141,07 лв., за м. януари 2023 г. – 75,93 лв., за м. февруари 2024 г. – 13,12 лв., за м. март 2024 г. – 47,92 лв., за м. април 2024 г. – 137,14 лв., за м. май 2024 г. – 118,20 лв., за м. юни 2024 г. – 73,79 лева, или общо: 3 437,10 лв. Посочва, че макар размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е Софийската районна прокуратура, където ищецът е осъществявал длъжността „младши прокурор“, а процесния спор е за трудово възнаграждение и също е трудов на основание чл. 229 ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Софийска районна прокуратура подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Посочва, че трудовите възнаграждения на ищцовата страна за процесния период са били изчислявани индексирани в съответствие с Таблица №1, издадена от ВСС. Посочва, че възнагражденията на магистратите се определят с решения, които са обективирани в Таблица №1, които по правната си същност са индивидуални административни актове, а административният ръководител на СРП начислява и изплаща възнагражденията в съответствие с определения от ВСС размер в условията на обвързана компетентност. Въз основа на посоченото оспорва пасивната процесуална легитимация на СРП да отговаря по предявените искове и съответно оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователно по същите съображения. Моли съдът да прекрати делото, евентуално – да отхвърли предявените искове. Моли съдът да не присъжда разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, респективно – прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност и моли съда да го намали до минималния размер.

Доказателствена тежест

По иска по чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр. с чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд през процесния период като младши прокурор, за който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр. с чл. 128, т. 2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от ищеца възнаграждение за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на претендираното обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на главния дълг преди 4 настъпване на падежа или погасяване на задължението за изплащане на обезщетение за забава.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че А. Д. Х. е заемал длъжността „младши прокурор“ при Софийска районна прокуратура в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г.

УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.