Решение № 78 от 09.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Русе, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния Караджова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Въззивно гражданско дело № 20264500500017 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. А. Н., чрез назначения му особен представител адв.Е. М. от АК-Русе, против Решение № 1703 от 27.11.2025 г., постановено по гр.дело № 1657/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е признато за установено, че той дължи на “Й.Б.“ ЕАД ( с предходно наименование “Теленор България“ ЕАД-София), общо сумата от 1580,19 лв., представляваща главница, формирана от подробно описани в акта вземания, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 11.12.2024 г., за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под № 3714 от 12.12.2024 г. по ч.гр.дело № 7064/2024 г. по описа на Районен съд –Русе, като е бил осъден да заплати на насрещната страна и сумите от 511,60 лв. и 1176,02 лв., представляващи разноски за двете производства.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че има несъответствие между претенциите в исковата молба и издадената заповед за изпълнение, както и между изложеното в исковата молба и представените фактури. Твърди 1 се, че клаузите в допълнителните споразумения, уреждащи неустойки, както и тези, уреждащи разликата в цената на мобилните устройства, са нищожни.

Претендира се отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата „Й.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си адв.В. Н. от АК-София, изразява становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде потвърдено.Търсят се разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл.259 ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като е ограничен от заявеното в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Производството пред районния съд е било образувано по молба на “Й.Б.” ЕАД срещу Р. А. Н. да бъде признато за установено, че същият дължи на дружеството присъдената сума със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 7064/2024 г. по описа на РС-Русе, на обща стойност от 1 580,19 лв., обективирана във 4 бр. фактури, включваща вземания по договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения, сключени между мобилния оператор и клиента.

Неоснователен е доводът на въззивника, че заповедта за изпълнение не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 ГПК. Видно от приложеното ч.гр.дело № 7064/2024 г. по описа на РРС, в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение с подробно посочване на всички вземания по пера и размери, както следва:

1. по Договор за мобилни услуги от 21.02.2022 г. с предпочитан номер **************- 48,85 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 20.09.–19.12.2022 г., неустойка от 97,40 лв., начислена еднократно по т.9 от контракта, поради предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;

2. по Договор за лизинг от 21.02.2022 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство MOTOROLA Moto E20 32GB Graphiteдължими лизингови вноски за периода 20.09.2022 г.–19.02.2023 г. в общ размер 2 на 121,44 лева, сума в размер на 54,70 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, поради неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочитан номер *************, 45,12 лв., представляваща лизингови вноски за предоставен пакет базови аксесоари за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г. , 60,23 лв.- лизингови вноски за предоставен пакет базови аксесоари за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г.;

3. по Допълнително споразумение от 28.05.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочитан номер *****************- 118,99 лв. за незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за времето 20.09.– 19.12.2022 г., неустойка в размер на 193,38 лв., начислена еднократно, поради неизпълнение и съгласно раздел ІV чл.2 от споразумението, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;

4.по Договор за лизинг от 28.05.2022 г., с който било предоставено ползването на мобилно устройство Realme C11 32GB Blue- дължими лизингови вноски за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г. в общ размер на 39,71 лв., 143,68 лева, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, поради неизпълнение по договора за мобилни услуги с предпочитан номер *************, 59,85 лв.- лизингови вноски за предоставен пакет базови аксесоари за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г. , 21 лв.-лизингови вноски за предоставен пакет базови аксесоари за периода 20.09.2022г. – 19.02.2023 г.;

5. по Договор за мобилни услуги от 28.05.2022 г. с предпочитан номер ******************- 35,08 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 20.09.– 19.12.2022 г., неустойка в размер на 78,47 лв., начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;

6. по Договор за мобилни услуги от 12.08.2022 г. с предпочитан номер *****************- 60,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 20.09.–19.12.2022 г., неустойка в размер на 124,01 лв., начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, която не надвишава 3 размера на три месечни абонаментни такси;

7. по Договор за лизинг от 12.08.2022 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Realme C11 32GB Blue - незаплатени лизингови вноски за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г. в общ размер на 83,79 лв., 141,04 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, поради неизпълнение по договора за мобилни услуги с предпочитан номер ***************, 52,58 лв.- лизингови вноски за предоставен пакет базови аксесоари за периода 20.09.2022 г. – 19.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2024 г. до окончателното плащане, направените по делото разноски в размер на 511, 60 лв., от които 31,60 лв. за държавна такса и 480 лв., – адвокатско възнаграждение, с вкл.

ДДС.

В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** и Договор за лизинг към него за устройство MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite, Договор за лизинг с предпочетен номер **************** за базови аксесоари, Договор за лизинг с предпочетен номер *************** за базови аксесоари, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************** и Договор за лизинг към него за устройство Realme C11 32GB Blue, Договор за лизинг с предпочетен номер ************** за базови аксесоари, Договор за лизинг с предпочетен номер ************** за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************,

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер

************** и Договор за лизинг към него за устройство Realme C11 32GB Blue, Договор за лизинг с предпочетен номер ************* за базови аксесоари.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си по общия исков ред.

Исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.дело № 1657/2025 г. е подадена в преклузивния 1-месечен срок.

Дружеството е посочило за основание на различните вземания съответните договори, предмет и на заповедното производство, като с молба4 уточнение е пояснил как се формира общата сума от 1 580,19 лв., включваща абонаментни такси, лизингови вноски, неустойки по т.9 от всеки от контрактите, поради предсрочното им прекратяване по вина на потребителя, и суми, търсени като разлика между стандартната /без абонамент/ и преференциалната цена на предоставените мобилни устройства. Размерите съвпадат със сумите по заявлението, но ищецът е включил нови периоди при лизинговите вноски – след 19.02.2023 г. , което се явява недопустимо. В тази част първоинстанционният акт следва да се обезсили. Макар и сумите като размер да съвпадат с тези от заповедта за изпълнение, решението се явява недопустимо досежно признатото за установено, че ответникът дължи на лизингодателя неизплатени лизингови вноски за периода от 19.02.2023 г. до края на срока на съответния договор.

Не отговаря на истината и изложеното във въззивната жалба, че на особения представител не е бил връчен препис от молбата-уточнение от 21.03.2025 г. Видно от отговора на исковата молба, адвокатът, представляващ ответника, е взел отношение по нея. Там е изтъкнато също, че клаузите в допълнителните споразумения, уреждащи неустойки, както и тези, касаещи разликата в цената на мобилните устройства, са нищожни, както и че претендираните суми за неустойки, лизингови вноски накуп и разлики в цени на устройства биха се дължали само при предсрочно прекратяване на контракта, като потребителят не е бил надлежно известен за предприети стъпки в тази насока.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано от представените по делото доказателства съществуването на облигационни отношения между страните, представляващи търговски сделки по смисъла на чл.286 ТЗ и е уважил исковете така, както са били предявени. Установено е било неизпълнение на поетите с договорите задължения от страна на потребителя за периодично заплащане на дължимите от него абонаментни такси и услуги, както и на лизингови вноски за предоставените му устройства и аксесоари.

Освен цитираните четири фактури, издадени от дружеството за периода 20.09.–19.12.2022 г., са приложени относимите договори за мобилни услуги за всеки от предпочетените номера, допълнително споразумение към тях, договорите за лизинг и тези за базови аксесоари, както и Общите условия на 5

„Й.Б.“ ЕАД. В тях е уговорено, че при предсрочно прекратяване на контрактите по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на най-високата, според условията на плана месечни абонаментни вноски, но за не повече от три месеца, както и разликата между стандартната цена на предоставеното му устройство, съгласно действаща към него момент ценова листа на търговеца.

Ответникът не оспорва, че е страна по облигационните връзки, както и че не е заплатил посочените по исковата молба суми, респективно не е върнал предоставените му от търговеца устройства.

В случая по делото се претендира установяване стойността на месечните абонаментни такси за предоставен достъп до мрежата чрез предоставените на потребителя мобилни номера, които са дължими от лицето по силата на сключените договори и допълненията към тях, независимо дали далекосъобщителните услуги са били ползвани. Ответникът не оспорва, че е страна по облигационните връзки, като няма ангажирани доказателства той да е погасил задълженията си по това перо към доставчика за заявения по исковата молба период, което е в негова доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК.

Ищецът е претендирал установяване дължимост на лизингови вноски по договори за предоставени мобилни устройства и аксесоари. Договорът за лизинг по естеството си е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален.Предаването на вещта, предмет на контракта и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав. Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя и да предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателя- да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие правото на собственост върху нея.