Решение № 231 от 30.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора А. Ф. Б. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 121 от 27.03.2023г., постановено по гр.д. № 653/2022г., Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.52 от ЗЗД Прокуратурата на Република България – гр.София да заплати на Г. В. В. от с.Шияково, Община Гулянци, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 21.06.2022г. присъда по НОХД №53/2021г. на Районен съд Никопол, които вреди са претърпени в периода от 08.01.2021г. до 21.06.2022г., в размер на 2 000 лева, заедно със законната лихва върху главницата от 2 000 лева, считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до 10 000 лева, като неоснователен. Със същото решение Плевенският окръжен съд е отхвърлил на основание чл.2 ал.1 т.3 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ иска на Г. В. В. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 21.06.2022г. присъда по НОХД №53/2021г. на Районен съд Никопол в размер на 31 837,53 лева, от които сумата от 25 124,26 лева, представляваща пропуснати ползи от трудови възнаграждения; сумата от 1

2 377,39 лева, представляваща стойността на самолетните билети; сумата от 900 лева, представляваща възнагражденията на един адвокат на досъдебното и въззивното производство; както и сумата от 3 436,07 лева, представляваща сбора от лихвите за забава върху горните три главници, за периода от настъпване на изискуемостта до 01.09.2022г., като неоснователен. Осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на Г. В. разноски по делото в размер на сумата от 105,61 лева, по съразмерност с уважената част на исковете, от която 10 лева държавна такса и 95,61 лева адвокатско възнаграждение. Осъдена е на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати по сметката на Плевенския окръжен съд сумата от 450 лева, направени разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.

Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. В. В., чрез процесуален представител адвокат И. Г. И., от Адвокатска колегия Хасково, упълномощен.

В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част и вместо него с решението по съществото на спора да уважи изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, така както са заявени от него в исковата молба.

Прави оплакване, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, приложим в случая. Определеното обезщетение било занижено и с оглед съдебната практика по аналогични случаи. Не било съобразено, че ищецът е преживял изключително неприятни събития и факти, като се започне с 24 часовото задържане в МВР, криминалистическа регистрация, привличане в качеството на обвиняем, налагане мярка за неотклонение, посещение при психиатър за изготвяне на експертиза, явяване на 9 съдебни заседания с пътувания от Дания и Франция, и свързаното с тях неудобство предвид факта, че са извършвани по време на пандемията. Счита претендираните от него имуществени вреди за доказани, тъй като е ползвал 36 дни платен отпуск, но не за почивки и развлечения, а за явяване в съдебни заседания и пътуване, поради наложената мярка подписка не можел да пътува в чужбина, защото при неспазването й има много тежки последици, като обвиняем имал право да присъства в съдебните заседания. Имуществените вреди се състоят в пропуснати трудови възнаграждения, самолетни билети, заплатен адвокатски хонорар, както и лихвите върху тях.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, процесуалният представител на въззивника адвокат И. И. поддържа изцяло въззивната жалба и излага допълнителни съображения във връзка със становището му по делото. Представя подробна писмена защита.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Прокуратура на РБ.

В съдебно заседание процесуалният представител прокурор в Апелативна прокуратура Велико Търново С. Ц. моли Апелативният съд да 2 остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част. Решението на Окръжен съд Плевен счита за правилно.

Същото било съобразено с фактическата обстановка. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че с оглед не голямата продължителност на досъдебното производство, съобразена със съдебната практика и с решенията на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство било продължило в един разумен срок. Не е била ограничена свободата на придвижване на ищеца. Не били доказани по несъмнен начин претендираните неимуществени вреди. Правилно прокурорът в Окръжна прокуратура Плевен бил преценил, че тези вреди са репарирани изцяло с присъдената сума и не е подал жалба. Не били доказани и претендираните имуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, при наличен интерес за същата да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо същите да бъдат повтаряни в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото 3 решение не е необходимо повторение на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и са основателни и доказани, така както са уважени респективно отхвърлени от първата инстанция.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в съответствие с принципа за справедливост на същото, прокламиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а обезщетение за имуществени вреди не е присъдено, обосновано на събраните по делото доказателства, от които не се установява по категоричен и убедителен начин, при условията на главно и пълно доказване неполученото трудово възнаграждение и самолетните билети да са в пряка и непосредствена връзка със съдебните заседания – 9 на брой пред Районен съд Никопол и едно пред Плевенския окръжен съд. Няма разходно оправдателни документи, от които да се установява за чия сметка са пътуванията на ищеца респективно кой е закупил билетите, тъй като видно от трите допълнителни споразумения към трудовия договор транспортът до и от обекта е за сметка на работодателя, и тъй като в приложените самолетни билети като клиент са посочени Ж. Д., Д. Д., с адрес гр.София, ******* и Сънотех груп със същия административен адрес. От друга страна спрямо ищеца е била взета найлеката мярка за неотклонение подписка и не му е налагана принудителна административна мярка забрана за напускане пределите на страната, като по този начин не са били ограничени конституционно гарантираните му права на лична свобода и неприкосновеност, на местожителство и придвижване, а и ищецът не доказва, че е нямало възможност да работи в страната, както и че единствено възможно му е било да работи в чужбина и по-конкретно в Дания.

Още повече за него не е съществувала пречка да работи в чужбина след уведомяване на разследващите органи и посочване на данни за връзка, с оглед бъдещо призоваване за участие в процесуално следствените действия. Не са ангажирани доказателства ищецът да е искал да напусне страната и да не е успял само по причина на воденото срещу него производство. Не е доказано, 4 че е имал възможност да работи в процесния период само в Дания и не е можело да полага труд у нас.

Относно адвокатския хонорар в размер на 900 лева за защита на досъдебното производство и във въззивната инстанция, по наказателното дело има данни че същият е договорен, но не е отразено плащане.

В решението си Плевенският окръжен съд е съобразил разпоредбата на чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно която се репарират само имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

По делото няма доказателства претендираните имуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно производство, а в тежест на ищеца е да докаже тази връзка

В решението си относно неимуществените вреди Окръжен съд Плевен е съобразил и съдебната практика като присъденото обезщетение е в рамките на определяното от съдилищата за аналогични случаи. Отчетени са доказаните неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство по чл.144 ал.3 от НК. Съобразени са причинените му неудобства, притеснения и психологически дискомфорт.

Исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния й размер е неоснователна и не отговаря на фактическата обстановка, изяснена в първата инстанция, както и на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ по отношение на ищеца и с оглед на конкретните правно значими обстоятелства, в случая обезщетение в размер на сумата

2000 лева, за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания – от същия вследствие на воденото срещу него наказателно производство, е подходящото, необходимо и достатъчно обезщетение, на основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването му, както и че претендираните имуществени вреди не са доказани да са в пряка причинно следствена връзка със същото наказателно производство, а по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за защита на досъдебното и съдебното производство, същото се оказва недоказано като плащане.. Този 5 основен решаващ правен извод в обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, а именно че Държавата, чрез Прокуратурата в случая, дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, но само в тези рамки. Това е обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай. Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.