Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 11.07.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 165/2024
Вид
Решение № 142
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Смолян, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500165 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 40/12.02.2024 г. по гр.дело № 321/2023 г. Маданският районен съд ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № 955538/03.12.2020 г., сключен между Ф. А. Б. и ,,Фератум България“ ЕООД, по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, от Ф. А. Б. срещу ,,Фератум България“ ЕООД - гр. София.

С решението съдът присъжда и разноски, като ОСЪЖДА ,,Фератум

България“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. - гр.Пловдив сумата от 965,16 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф.

Б. по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв; а по сметка на Маданския районен съд на осн.чл.78 ал.6 ГПК - сумата 201,72 лв. държавна такса.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.София, чрез пълномощника адв.Г.М., с искане да бъде отменено и да бъде отхвърлен искът на Ф. Б. против дружеството.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. От пълномощника му адв.Е.Ц. жалбата се поддържа с писмена молба.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Ф. А. Б., чрез пълномощника 1 си адв.Е.И., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и жалбата се оспорва чрез писмена молба.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Според чл.4 от сключения между страните договор № 9555538/03.12.2020 г., ГПР възлиза на 49,11 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ, като е записано, че общият разход по кредита е 575 лв. при отпуснати 2 500 лв. в заем. Няма спор, че в ГПР не е включено възнаграждението за гаранция, чрез което е обезпечен кредитът – чл.5, като поръчител е Ferratum bank, която от 30.09.2022 г. насетне е с име Multitude bank.

Възнаграждението на гаранта възлиза на 1 925 лв. Записано е също, че тази сума не влиза в ГПР, защото не влизала в общия разход по кредита съгласно §1,т.1 ЗПК, доколкото касаела допълнителна услуга, която не била задължително условие за сключване на договора.

Допълнително е сключен и анекс от 04.08.2021 г., с който заетата сума се увеличава с 1 600 лв. и главницата става общо 4 100 лв.

При заета главница от 2 500 лв. не би могло да сеприеме, че, ако не е задължително условие за получаване на кредита, Б. би са нагърбила да плаща още цели 1 925 лв./които са 77 % от първата главницата/ за възнаграждение на поръчител/гарант, който е не друг, а Ferratum bank. С нея кредитодателят „Фератум България“ ЕООД се намира в т.нар. договор за сътрудничество договор от 15.07.2014 г., чийто предмет, освен друго, е и постигане на споразумение относно условията, при които Фератум предоставя информация на клиентите си относно потенциални услуги на ФЕБ, която осигурява обезпечаването на заемите, които Фератум отпуска на клиентите си, т.е., гаранции за изплащането от Фератум на заемите, взети от заемовземателя и отпуснати от Фератум. Наред с това, от ОУ се вижда, че, както „гарантът“, така и „поръчителят“, трябва да са одобрени от дружествотокредитодател.

В тази връзка напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че, след като ищцата е имала право на избор на вид обезпечение – чрез физическо лице - поръчител или юридическо лице, дължимото възнаграждение по договора за поръчителство с юридическо лице не е задължителна услуга по см. § 1 ДР на ЗПК и не е следвало да се включва в ГПР. Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител–физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от поръчителя гарант по никакъв начин не освобождава кредитора от задължението да включи възнаграждението на гаранта в ГПР по договора за кредит, тъй като законът не предвижда подобно изключение.

Както е посочено например и в определение № 1566/12.06.2024 г. по търг.дело № 1146/2023 г., ІІ т.о. на ВКС,“… практиката на СЕС, в т. ч. и цитираното от 2 касатора решение по дело С-42/15 на СЕС, съгласно която: Член 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (решение по дело С-348/14, т. 57); Съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки; Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи (решение по дело С-686/19 СЕС); Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване във времето“.

В тази връзка следва да се отчете и постановеното на 21.03.2024 г. решение по дело С-714/22 на СЕС, с което се потвърждава приложението на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В т. 55 и 56 от решението е подчертано, че, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването, при изчисляването на този процент, да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че "посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер". С оглед на това СЕС отговаря, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Възнаграждението на гаранта е именно такъв разход, който задължително следва да намери отражение в ГПР. Невключването му в ГПР води до извод, че прилаганият между страните ГПР не е посоченият в договора от 49,11 %. Поради това договорът страда от липсата на абсолютно задължителен по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК реквизит, което по силата на чл.22 ЗПК прави договора недействителен. Именно това е прието и от СЕС в цитираното решение от 21.03.2024 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА за въззивното производство ще следва да бъде осъден жалбоподателят "Фератум България „ЕООД да заплати в полза на адв.Е.И. възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

3

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/12.02.2024 г. по гр.дело № 321/2023 г. на Маданския районен съд.

ОСЪЖДА, на осн.чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ,,Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И., БУЛСТАТ ** с адрес: гр.Пловдив, ул.Борба № 3, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. за въззивното производство в размер на 480 /четиристотин и осемдесет /лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4