Решение № 596 от 28.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Кърджали, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100868 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ЕТ “***“ против „****“ ЕООД, в която се сочи, че на 22.03.2021год. страните са сключили безсрочен договор за транспортни услуги, по силата на който ответникът му възложил, а ищецът приел да извършва превоз на работниците му по посочените в чл.1 от договора маршрути. С анекси към този договор от 01.02.2022год. и 03.05.2022год. било предоговорено между страните заплащането по договора.

Ищецът твърди, че добросъвестно, изцяло и точно е изпълнявал, а и понастоящем изпълнява поетите задължения по договора, като на 30-то число на всеки месец представял на ответника фактури за извършения превоз, по които следвало до 20-то число на следващия месец ответникът да му изплаща изцяло стойността на всяка една от фактурите за предходния месец изцяло, по банков път с платежно нареждане по сметка на ищеца. Твърди се, че до м. март 2022 год. ответникът спазвал договореностите, но от м. април 2022 год. спрял да заплаща договорените и извършени транспортни услуги, които ищецът продължавал добросъвестно и понастоящем да му извършва. Твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение към ищеца по множество фактури за времето от м. април 2022 год. до м. май 2023 год.

1

Моли, да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 1 037,59 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД - лихва за забавено плащане по фактура № **********/30.04.2022год., дължима както следва:

- 1 009.67 лева - по фактура № **********/30.04.2022 год.- върху сумата в размер на 8 940.00 лева /представляваща главница по фактурата/ - за времето от 21.05.2022год.-деня следващ датата на падежа по Договора от 22.03.2021год., до 08.06.2023год.- дата на извършеното от ответника частично плащане на сумата в размер на 4 940.00 лева по фактурата ;

-27.92 лева - по фактура № **********/30.04.2022 год.- върху сумата в размер на 4 000 лева /представляваща остатък от главница по фактурата след извършеното на 08.06.2023 год. частично плащане по нея на сумата в размер на 4 940.00 лева/ - за времето от 09.06.2023 год.- деня следващ датата на извършеното частично плащане, до пред PC-Кърджали), както и направените по делото съдебни, деловодни, адвокатски и др. разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който не оспорва исковата претенция. Предвид множество висящи искове, предявени от ищеца против ответника, произтичащи от един и същ договор, прави искане за съединяване на същите в едно общо производство. С оглед липсата на спор, както и на фактическа и правна сложност, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатска защита.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и 2 кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на 450 лв., от които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за заплатена държавна такса. Съдът намира, че направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е основателно, като същото следва да се намали до предвидения минимум от 400 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ

3

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, с оглед цената на иска и фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

"****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.П.К. да заплати н а ЕТ "****", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от едноличния търговец ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, сума в размер 1 037,59 лева, представляваща лихва за забавено плащане по фактура № **********/30.04.2022год., дължима както следва: 1 009.67 лева - по фактура № **********/30.04.2022 год.- върху сумата в размер на 8 940.00 лева /представляваща главница по фактурата/ - за времето от 21.05.2022год.-деня следващ датата на падежа по Договора от 22.03.2021год., до 08.06.2023год.дата на извършеното от ответника частично плащане на сумата в размер на 4 940.00 лева по фактурата; 27.92 лева - по фактура № **********/30.04.2022 год.- върху сумата в размер на 4 000 лева /представляваща остатък от главница по фактурата след извършеното на 08.06.2023 год. частично плащане по нея на сумата в размер на 4 940.00 лева/ - за времето от 09.06.2023 год.- деня следващ датата на извършеното частично плащане, до 30.06.2023 год.-(дата на предявения иск за плащане на дължимата сума като главница пред PC-Кърджали).

ОСЪЖДА

"***" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.П.К. да заплати на ЕТ "****", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от едноличния търговец ***, сума в общ размер на 450 лв. разноски по делото, от които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за заплатена държавна такса.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: **** Банка „****“ АД гр.София, с титуляр на сметката "***".

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5